– Акад. Косев, в навечерието сме на 5 октомври – Деня на Стара Загора. С какво, според Вас, трябва да се гордеят жителите на 8000-летния ни град? Вашето пожелание към старозагорци?
– Стара Загора е един от най-хубавите градове на България. Намира се в една прекрасна зона – Централна България. Средище, което
открай време се слави с проспериращо население
Това е един град за пример и предпочитание. При вас се живее добре. Хубаво е, че има и такива градове.
Пожелавам успех на старозагорци и добро настроение! Градът е красив, благодатен. А освен това, е известно, че има и много хубавици в Стара Загора…
Заралийки са прочути красавици
– Преди дни отбелязахме бележити дати в българската история. За какво трябва да бъдат пример те за днешните български политици, дипломати? Какъв е верният път за единение на българската нация?
– България е малка държава с богата история. За съжаление, принадлежим към т. нар. малки държави, които силно се влияят от международната политическа конюнктура. Живеем на прекрасно кръстовище на Балканския полуостров, където жизнените условия са чудесни. Но
към този регион проявяват интерес и други
особено Великите сили. В нашата хилядолетна история много пъти ставаме жертва на нашето географско разположение. Историческият опит показва още, че вследствие именно на това сме преживели големи нещастия. Каквото е например, завладяването на България от османските турци през 14-и век. И
цели 500 години няма българска държава
Пак по силата на конюнктурата сме успели да се избавим от това тегло. Едва в навечерието на Априлското въстание се създава подходяща международна ситуация, при която българите могат да отхвърлят османо-турското господство. Априлското въстание принуждава царска Руския да се намеси. Царят се е зарекъл, че никога повече няма да воюва с Османската империя, поради известни причини – крахът с Кримската война и т.н. Но Русия започва неочаквана и нежелана война, в интерес на българския народ. В тази светлина се вижда вече
какво значи промяна в международната политическа конюнктура
В полза на Априлското въстание се обявява даже блюстителят на статуквото в Османската империя – Англия. Там се развива могъща пробългарска кампания, начело с лейбъристката партия, която използва въстанието за свои цели, но в интерес на българите. Същото се получава и в Германия. Руско-турската освободителна война протича трудно, много пъти на косъм от провала, но победата е факт и България става модерна европейска държава.
– И след края на Руско-турската освободителна война, когато опожарената от пълчищата на Сюлейман паша Стара Загора възкръсва от пепелищата, България зависи много от световната конюнктура?
– Тя
остава васална по решението на Берлинския конгрес
Затова Съединението е следващият щастлив звезден миг в нашата история, който става пак в условията на благоприятна международна политическа конюнктура. Без да гръмне една пушка, България осъществява безкръвно обединение и на двете части – Княжество България и Източна Румелия. Появява се единна България. Разбира се, съвсем не в рамките на етническите граници, но отново международната политическа конюнктура не го позволява. Българските управници са били
принудени да се задоволят с по-малкия резултат, но той все пак е блестящ
Рядко се случва в историята.
Третият щастлив случай в нашата съвременна история е обявяването на независимостта. България, макар че вече е обединена, остава онеправдана държава. Стреми се към пълна независимост и равноправно участие в международния европейски живот. Тук отново имаме голям успех на българските държавници, които избират изключително подходящ момент.
Даже и разни хитрини помагат
Използват се тънки моменти, когато политическата обстановка в Европа е благоприятна. След това започва борба за признаването на този акт, която също е много интересна. Но отново е в наша полза. Такива случаи в историята ни са много малко. След този момент България се превръща в нормална, независима държава в Европа. Точно тогава страната ни преживява и невероятен бум – икономически, политически, военен и културен. Става най-силният икономически и политически фактор на Балканския полуостров.
Припомням всичко това, защото сега нещата са коренно различни. Ние лично
изчакваме снишени да дойде новата подходяща политическа конюнктура
Някой ден това ще стане, но дали ще сме живи да го видим – не знам.
– Кои са най-големите препятствия, които трябва да преодоляваме?
– Преди всичко е международната обстановка, която в момента е крайно неблагоприятна. Виждате какво нашествие има на Балканите и в Европа. Европа прелива в агония,
Европа е в крайно тежко положение. Инвазия!
В историята е известен такъв случай – как великото преселение на народите през ранното Средновековие съсипа Римската империя и промени цялостно физиономията на континента. Сега става нещо подобно. Не знам как, кога и кой ще спре този процес. Засега не виждам благоприятна развръзка.
Наричат тези хора бежанци, но за мен това са нашественици. По същия начин и османските турци идват навремето. Никой не ги кани – просто пристигат. Как ще се реши този въпрос – не знам. Виждате, че
в самото българско общество има противоречия
във вижданията по него. Щом има разделения в мненията, няма да има ефективност в действията. Накрая може би ще приемем по двама-трима от азиатците по къщите си, на принципа на хуманизма…
– Бил сте вицепремиер, народен представител, както и министър на образованието. Как гледате на промените, които бяха направени в просветната сфера. Кои са най-големите дефицити, по които все още трябва да се работи?
– Аз съм много скептичен по отношение на тези мерки, които се взеха. Те са превантивни. Няма да има кой знае какви положителни резултати. Образованието, както и много други сфери в нашия живот, е в тежка криза. Само като си представя, че ние
допреди 20-30 години нямахме нито един неграмотен
българското средно и висше образование даваше фундаментална подготовка, която се признаваше успешно в цял свят. Сега половината хора са неграмотни и не могат да се подпишат. Каква реформа ще ни спаси?
Да не говорим за това, че България масово се обезлюдява. Нали ви се струва, че това, което става, много прилича на същата нагласа, която имат сирийските нашественици. По същия начин –
хора, оскотели от бедност, търсят препитание в богати държави
А тук идват други бедняци. Това е логиката, която господства. Трябва да се сложи край, ама как ще стане, няма рецепта. Има само воля, ама и тя е засега е частична.
– Като стана дума за воля, как преценявате настоящата кандидатпрезидентска кампания?
– Доста формално се случва. Да сте чули сравняване на различни видове политика? Няма и да чуете. Само кандидати. По какво се различават – не съм разбрал. Сега
очакваме да видим кой ще бъде кандидатът на управляващата партия – ГЕРБ
Но който и да бъде, той няма да се отличава от обявените досега. Разбира се, все пак е въпрос на характер. Дано попаднем на по-добра личност. Защото в историята личностите играят голяма роля. Голямата личност е лидер, държавник, водач. И сега някои се опитват, дано успеят.
– Акад. Косев, тази година излезе книгата Ви „Априлското въстание и възникването на Княжество България“ на издателство „Захарий Стоянов“. Над какво работите в момента?
– Преди време направих една книга за Левски, която е по-кратък вариант („Васил Левски и възкресението на българския народ“ – б.а.).
Догодина се навършват 180 години от рождението на Апостола
правя по-разширен вариант. Даже се чудя кое по-напред да покажа. За Левски много е писано, много се знае и затова е много трудно да се пише.
НБП, Радослава РАШЕВА
