Иван Миланов е роден на 13.10.1954 г. в Стара Загора. Завършва ВМИ, София, през 1981 г. 1981-1983 г. – участъков лекар в Общинска болница в Своге. 1983-1984 г. – асистент по клинична електромиография в ИСУЛ. 1984-1988 г. – старши асистент в III неврологична клиника на Медицинска академия. 1988-1997 г. – главен асистент в отделение за двигателни нарушения към III неврологична клиника, СБАЛНП „Св. Наум“-София. 1997-2001 г. – доцент по неврология към III неврологична клиника, СБАЛНП „Св. Наум“. 2001 г. – професор по неврология. 2004-2008 г. – зам.-ректор на Медицински университет, София. 2001-2010 г. – изпълнителен директор на Университетска болница“Св. Наум“. 2010 г. – заместник-министър на здравеопазването. 2010-2011 г. – началник Неврологична клиника МБАЛНП „Св. Наум“. 2011-2012 г. – прокурист на Университетска болница „Св. Наум“. 2012 г. – изп. директор на Университетска многопрофилна болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Св. Наум“. 2012 г. – член-кореспондент в БАН. 2015 г. – първият български невролог академик в БАН.
Автор на 560 научни публикации, на монографии, учебници и ръководства. Съвместни научни разработки с колективи от Университета в Павия, Италия, и Канзаския университет, САЩ. Председател на Българското дружество по неврология, Българското дружество по главоболие и болка, Българската асоциация по двигателни нарушения и множествена склероза, Българската асоциация по клинична електромиография. Член на борда и касиер на Европейското дружество по главоболие (EHS). Представител на България в Европейската федерация на неврологичните дружества (EFNS), в Световната федерация по неврология (WFN). Член на съвета на Европейския комитет за лечение и проучвания на множествената склероза (ECTRIMS). Член на Нюйоркската академия на науките (NYAS), Международната асоциация за изучаване на болката (IASP), Международната асоциация за двигателни нарушения (Movement Disorders Society).
* * *
– Акад. Миланов, желая Ви успешна 2016 година! Каква е панацеята (впрочем, „Панацея“ е една от многобройните Ви награди) да не Ви боли глава от толкова много „главоболни“ ангажименти?
– Благодаря, на вас и вашите читатели желая много успешна нова година! Панацеята срещу главоболие при ангажименти е
да се забавляваш с всеки ангажимент
тоест да приемаш само такива, които са ти интересни и приятни. В казармата научих – когато трябва да свършиш нещо неприятно, направи така, че да бъде като забавление.
– Имате авторски приноси с изключително значение за борбата с много заболявания – главоболие, тремори, болестта на Паркинсон, множествена склероза, диабет, болки в кръста, в гърба, дистонии… Как оценявате това в контекста на цялостното Ви впечатляващо кариерно развитие?
– Приносите са свързани с интересите. Когато много неща са ти интересни,
искаш да ги разбереш и да направиш нещо ново
На мен винаги новостите в науката са ми били интересни, а другите кариерни постижения идват сами, ако не са самоцелни.
– Споделял сте, че сте позитивно настроен към здравната система в България. Накратко – какви са, според Вас, основните й плюсове и минуси?
– Здравната система в България е такава, каквато наследихме. В сравнение с по-рано сега много неща са подобрени, но болните хора не могат да ги преценят от тяхната гледна точка, защото им се иска всичко да е перфектно, а то
трябва време, нови млади кадри и пари
Възможностите за диагностика и лечение сега се многократно по-големи, проблем останаха кадрите. Но в бедна държава е така – ще отнеме много време.
– Не само в медицинските среди сте известен като перфекционист. От тази гледна точка какво най-често Ви пречи като учен, като практикуващ лекар, като мениджър на лечебно заведение?
– Да, за съжаление съм перфекционист. Това е добре в науката, но в ежедневието е проблем,
защото светът около нас не е перфектен
Повечето хора от нашия Балкански регион са по-лежерни и това създава междуличностови проблеми.
– Доколко недостатъчно високата лична здравна култура и немарата към профилактиката у нас влияят на функционирането на здравната система?
– Здравната култура у нас е много ниска, а
профилактиката обикновено е сведена до ракията
която убива вирусите, и червеното вино, което става на кръв… Типичен пример е лечението и профилактиката на кръвното налягане, което води след себе си мозъчни инсулти, но малко хора се сещат да се грижат за него.
– Вие сте категоричен привърженик лечението на множествената склероза да започва максимално рано – при първия пристъп на пациента. Защо?
– Когато бях млад асистент, бях свидетел на това как пациентите с множествена склероза твърде млади се инвалидизират, защото нямаше лечение. С новите лекарства, които се прилагат от 20 години, ние
вече не виждаме толкова бързо инвалидизирани хора
защото ходът на болестта се забавя, но лечението трябва да започне рано. Всеки следващ пристъп остава лош спомен – някакво увреждане.
– Не толкова отдавна стана модерна теорията за прионното разпространение на болестта на Паркинсон. Учените видяха интересна допирателна между болестта „луда крава“ и Паркинсоновата болест… Какви са най-новите моменти в това направление?
– Аз лично
дълбоко вярвам в най-модерната прионна теория за Паркинсоновата болест
и всички нови проучвания потвърждават това. Тепърва ще трябва да разбираме много неща, които тези приони (инфекциозни агенти с протеинна, белтъчна природа – П.Д.) могат да причинят на човека и да търсим начини за тяхното лечение.
– От края на първото десетилетие на XXI век стрес стана една от най-популярните думи. Но сякаш се вглеждаме повече в проявленията, а не в причините?
– Стресът е причина за много болести. Главната причина е
бумът в информационните технологии и интензификацията на ежедневието
Залива ни информационна невроза, няма го спокойствието от 70-те години на миналия век, работи се на педал. Няма как да избягаме от това, ще трябва да си плащаме.
– В едно интервю казвате: „когато човек е беден, той е озлобен“. Дали пък не можем и да обърнем фразата: когато човек е озлобен, той е беден?
– Бедният човек, който се бори с ежедневието, е озлобен. Но злобният и завистлив човек ще си остане беден, защото той не мисли как да подобри своето състояние, а
как да създаде проблеми на съседа си
– Отделяте много енергия за работа със студентите, докторантите, младите лекари. С няколко думи – причината за това?
– Бъдещето е на младите хора, а те ще станат такива, каквито ги създадем ние.
– Акад. Миланов, какво е за Вас родната Стара Загора?
– Стара Загора е
моят роден град, в който имах незабравимо детство
За съжаление, след като станах студент, доста се откъснах. Но все още имам много приятели и роднини и с удоволствие идвам, когато мога. Стара Загора е един много красив град, със спокойни и приятелски настроени хора, който не страда от лудостта на град като София.
НБП, Петър ДРАГИЕВ
