В Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора се проведе вечер под надслов „Вазов и Пътят на нацията“, посветена на 175-ата годишнина от рождението на Иван Вазов. Събитието бе организирано от Дискусионен клуб за консервативни дебати (ДККД) и постави във фокуса на дискусията съхраняването на българската памет, патриотизма и просветения консерватизъм.
Сред гостите, които разговаряха със старозагорци, бяха акад. Иван Гранитски, доц. Григорий Вазов – най-прекият потомък на Вазовия род, и историографът Стоян Райчевски.
Духовните ориентири на нацията
„И втората ни сбирка за тази година е по-нетрадиционна, защото сме поканили представители на академичната общност, които ще говорят за българската история, култура, идентичност и самосъзнание. Нихилизмът, който се опитват да ни насаждат, трябва да срещне отпор. И ние го правим именно от трибуната на нормалността, която предоставя ДККД“, заяви в началото на срещата Красимир Червилов, съучредител на клуба.
Освен продължаващото десетилетия приятелство с Иван Гранитски, с него бяхме заедно и в битката за отстояване на националното достойнство на българската история и българската култура, водена срещу силните либерални влияния, сподели пред аудиторията Станимир Стоянов, съучредител на ДККД. Стара Загора спечели тази гигантска битка със соросоидите и причина за това е, че Иван Гранитски не само повярва в нашите каузи и всеотдайно се бори за тях. Той успя да присъедини и всички свои автори, представители на академичната общност, което ни даде огромна сила. Акад. Иван Гранитски има най-голям принос за формирането на просветения консерватизъм в България, и този факт не се оспорва нито от неговите приятели, нито от неговите опоненти. Всичко това обяснява и защо той е почетен гост на ДККД, допълни Станимир Стоянов.
Вазов – патриотичният глас на България
„С моите приятели доц. Григорий Вазов и Стоян Райчевски сме тук, за да говорим за Вазов и българския дух“, заяви акад. Иван Гранитски. В началото той изрази възхищението си от срещата с учениците и учителите на СУ „Иван Вазов“ в Стара Загора. Там е била реализирана вдъхновяваща инициатива – група ученици са преписали ръкописно романа „Под игото“ за три месеца. „Това е вълнуващо и реален патриотичен акт“, подчерта Гранитски.
Той категорично отхвърли твърденията, че Вазов е остарял или неразбираем: „Той владее над 45 000 думи от българския езиков фонд, пише с изключително пластичен и метафоричен език. Неговата поезия звучи така, сякаш е писана за днешното време – тя е поразително актуална“, допълни Гранитски. По думите му, „Под игото“ е магичен роман, който всяко българско семейство притежава поне в едно издание.
„Творчеството на Иван Вазов е началото на всички начала“, категоричен бе още акад. Гранитски. „Всички приказки за „остарял език“ са смешни и цинични. Вазов е писателят, който изтръгва робското от душите на съвременниците си. Всичките му образи издигат най-светлото и най-чистото от българина. Примерът на Вазов, неговите духовни послания са емблема на здравия патриотизъм и консерватизъм, противоотрова за либерализма и нихилизма“, допълни акад. Гранитски.
Историята на Вазовия род
Доц. Григорий Вазов разказа интересни факти за родословието на Вазовия род. Той отдели специално внимание на Никола Вазов, който, като предприемач, осигурява финансовата стабилност на семейството, за да могат всички да се изучат. Също така отбеляза заслугите на Борис Вазов, който събира всички съчинения на патриарха на българската литература, благодарение на което неговото наследство не е разпиляно.
Разказа и малко известна история за д-р Кирил Вазов, негов прадядо, живял в Стара Загора. Като студент в медицинското училище в Истанбул, преоблечен в униформа, той спасява баба Съба Вазова и двама от синовете ѝ – Борис и Владимир, след като са арестувани в Пловдив, и ги скрива в Араповския манастир.
Д-р Кирил Вазов, който живее в Стара Загора, става най-известният доктор в околията и най-добрият диагностик в онези години. След 9 септември 1944 г. домът на д-р Кирил Вазов в Стара Загора, превърнат в клиника, е разрушен и на негово място е построена сградата на Народната милиция (днес полицията). „Стара Загора има един велик Вазов, който е живял и работил тук. Би било ценно да бъде поставена паметна плоча в негова чест. Намирам го за важно за града и за самочувствието на старозагорци”, допълни доц. Григорий Вазов.
Стара Загора – духовен стожер
Стоян Райчевски подчерта значението на града в българската история. „Стара Загора е столицата на българска Тракия, винаги е отстоявала българщината. След Освобождението тук се създават културни и образователни центрове, които дават нов тласък на Българското възраждане“, изтъкна Райчевски. Той разказа и интересни факти от живота и делото на славните български генерали Георги Вазов и Владимир Вазов.
Вечерта продължи с дискусия, в която се включи Иван Матев, директор на музей „Литературна Стара Загора“. Той припомни, че Иван Вазов се е докосвал до много от явленията в старозагорския литературен процес. Споделял е, че сред старозагорци се чувства като сред свои съграждани. А през 1895 г., във връзка с Вазовата 45-годишнина, в Стара Загора е организиран голям юбилей, на който Теофано Попова, като обичана от всички старозагорци педагожка, е прочела забележително слово. (речта на Теофано Попова бе предоставена от дама от публиката на тримата гости на вечерта).
Петър Калчев, директор на Регионалния исторически музей, изтъкна, че за д-р Кирил Вазов е писано в книгата, която музеят издаде – „С български дух и европейска мисъл”. В нея е упоменат и синът му Иван. Приемаме идеята за поставяне на паметна плоча. Гордеем с това, което Стара Загора е дала на България и на света, никой няма да бъде забравен, категоричен бе Петър Калчев.
Тези трима достойни мъже ни дадоха изключително преживяване тази вечер. Видяхме как на практика работи просветения консерватизъм. За нас бе чест да открием честванията по повод 175 години от рождението на Иван Вазов от Стара Загора. Събитията продължават в цялата страна, ще настояваме нашите приятели да ни гостуват поне още веднъж през тази година, каза Станимир Стоянов.
Кандидатурата за европейска столица на културата
В края на вечерта акад. Иван Гранитски заяви за пореден път подкрепата си за кандидатирането на Стара Загора за европейска столица на културата. „И тримата сме убедени, че градът е най-достоен да бъде европейска столица на културата и подкрепяме кандидатурата. Град с над 8000 години история, с огромно културно наследство, трябва да бъде предпочетен и е най-естествено да бъде подкрепен и рекламиран за удостояването с това признание през 2032 г.”, категоричен бе акад. Гранитски. И допълни в типичния му и неподражаем стил: „Ако дотогава Европейският съюз се разпадне, каквито тенденции има, пак ще направим тържествата. Тогава ще обявим Стара Загора за световна столица на културата, и Доналд Тръмп ще ни подкрепи. Да живее Стара Загора, да живее Отечеството!”.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
ВИДЕО
