Темата за националния празник се политизира заради войната в Украйна, която изкушава българските русофоби за разправа с дядо Иван. Изгонихме го от икономиката, армията, политиката, и сега искат да го изгоним от историята. Това няма как да стане, категоричен е историкът акад. Георги Марков
Дебатът за това кога да бъде националния празник на България отново излезе на дневен ред след предложението на ПП-ДБ и ГЕРБ в конституцията да бъде записано, че 24 май е националният ни празник. Дискусията влезе с пълна сила в центъра на обществените полемики.
Темата за неизбежността от такъв дебат беше повдигната още в края на месец февруари 2022 г. в публикацията „Труден, труден Трети март! България между Освободителя и Окупатора“ с автор Станимир Стоянов, президент на Международна академия за високи постижения „Сър Исак Нютон“. В публикацията политическият рестарт на дебата бе формулиран много точно.
Всъщност припомняме, че първият сериозен и смислен дебат дали 3 март или 24 май трябва да бъдат национален празник на България, е проведен преди близо 20 години на страниците на вестник „Национална бизнес поща“.
По дискусионната тема представяме позициите на акад. Георги Марков, д-р Чавдар Ангелов, директор на Националния музей „Шипка-Бузлуджа“, и на Първан Симеонов, политолог и изп. директор на „Галъп интернешънъл“.
Ето какво споделя акад. Георги Марков в интервю за Епицентър.бг
– Много гореща полемика предизвика предложението 24 май да стане национален празник, а не 3 март, акад. Марков. Вашето мнение? Какво налага да отваряме подобна дискусия?
– Този спор се води отдавна и отвреме навреме се разгаря, както и сега. Преди близо 15 години пак имаше такова предложение – 3 март да бъде заменен като национален празник от 24 май. Тогава още казах, че 24 май е духовен празник. Обикновено национален празник, както показват традициите в другите държави, е историческо събитие – независимост, война за независимост, начало на тяхната държава, във Франция е Великата френска революция, в Сърбия и Гърция – въстанията от 1806 и 1821 година, които водят до установяване на тяхната държавност.
3 март върна България на политическата карта на Европа. Затова е подходящ за национален празник.
Безспорно, 24 май е най-българският празник. Но не е само български. Бях веднъж в Улан Батор, излизам и гледам – кирилица. И когато държах слово пред тяхната Академия, подчертах, че нашата азбука – кирилицата, е от Охридското езеро до пустинята Гоби.
Не бива да противопоставяме двата празника и да не политизираме този въпрос. Сега се политизира заради войната в Украйна, която изкушава българските русофоби за разправа с дядо Иван. Изгонихме го от икономиката, армията, политиката, и сега искат да го изгоним от историята. Това няма как да стане.
Вярно е, че падналите руски воини в Руско-турската война не са 200 000, но са 68 700 души. Нито една друга чужда армия няма толкова гробове тук.
– Значението на 3 март е безспорно, а историците винаги сте подчертавали, че в Сан Стефано България се появи отново на политическата карта на Европа. Защо не ви чуват?
– Имах неприятности и преди 1989 година по тази тема. Историята не е слугиня на политиката. Това го повтарям непрекъснато.
Историята е наука. Политиците не разбират, че като правят история, нямат право да пишат историята, която се е случила преди тях.
Както преди имаше идеологическа коректност, сега има политическа коректност.
Аз съм председател на един комитет за изграждане на паметник на цивилните жертви на англо-американските бомбардировки над София по време на Втората световна война като военно престъпление.
Пред американското посолство в София сложиха паметник на загиналите летци, които бомбардират столицата и избиват цивилно население! Моля ви, бомбите не са градушка, те се хвърлят от самолети, които имат отличителни знаци. Нека кажа отново – историята не трябва да се политизира с днешна дата.
– 24 май е празник, който е в сърцата на всички българи, не разделя, а ни обединява. Няма ли сега изкуствено да се превърне в повод за спорове, за разкол?
– Да, точно така. Изкуствено се противопоставят двете дати. 24 май е духовен празник. Искам да припомня на съвременните либерални демократи – 3 март е официален празник в Царство България. Комунистите го забраниха след 9 септември 1944 г. , а Вълко Червенков го нарече „празник на великобългарския шовинизъм“ заради санстефанския национален идеал.
Чух Кирил Петков да казва, че сега сме на правилната страна на историята. Повтарят го и други. Чакайте, откъде знаете на чия страна сме?! Това ще го кажат историците след поне 50 години. Жалко е, че някои колеги и преди 1989 година, и сега политизират историята. Свързаните с определени фондации, най-вече „Америка за България“, прекаляват.
– Можете ли да дадете примери за друга нация, за друга държава, която непрекъснато да спори и да си сменя националните празници?
– Възможно е да има, особено в страните от бившия Варшавски договор, където имаше идеологизирани празници. Но е много обидно, че ние периодично го правим.
Да припомня и историята с катедралата „Свети Александър Невски“, която е посветена на патрона на Царя Освободител. В началото на 90-те години, при първото правителство на СДС, се говореше да преименуваме „Св. Александър Невски“ на Свети Свети Кирил и Методий. Казах им: „Не правете грешката на премиера Васил Радославов.“
На 1 октомври 1915 г. България обявява война на Сърбия, за да си върнем земите в Македония и Поморавието. Но Съглашението обявява война на България. Тогава Николай Втори има един манифест за изменниците на славянството и праща няколко руски броненосеца да бомбардират Варна. По тази тема – че в Добруджа се бият българи с руснаци, не се говореше преди 1989 година. Загиват мирни жители, общественото мнение е възмутено. И тогава Васил Радославов, известен русофоб, внася в парламента предложението да се преименува храма на Св. Св. Кирил и Методий, който не е бил и осветен. Светият синод не е съгласен, но кой пита Светия синод?! По-късно Александър Стамболийски връща името на катедралата.
Недейте пипа храма!
Британският крал Едуард Осми, който абдикира през 1936-а, идва тук за малко при цар Борис, пътувайки с яхта от Неапол до Цариград, и после с влак до София. Слиза на Казичене, царят го черпи във „Врана“ и за шест часа му показва столицата. Единственото нещо, което го е възхитило, е „Свети Александър Невски“, пред която възкликнал: „Това е великолепно!“
Имаше подмятания след промяната, че Цар Освободител ни гледал строго пред парламента, Александър Невски – зад парламента. Пък толкова улици на генерали имало в София – Скобелев, Игнатиев. Един министър от правителството на Филип Димитров, няма да му споменавам името, ми казва навремето: Дразни ме, от едната страна цар Освободител, от другата – „Московска“. Нека я махнем!
Отвръщам „не можем да я махнем“. Когато през Първата световна война воюваме с Русия, адресът на цар Фердинанд е на улица „Московска“, в съседство с руската легация. Немският кайзер – Вилхелм Втори, пиша писма до Фердинанд на улица „Московска“.
Искаха и „Гурко“ да преименуват…Имаше такива залитания след 1989 година.
– Но ги има и сега…
– За разлика от мои колеги, аз не си променям мнението. Категоричен съм, че има само едно Освобождение. Второ Освобождение няма. Има окупация.
Няма съветска армия, има червена армия. В България има контролна комисия и на трите велики сили, която тук се ръководи от ген. Сергей Бирюзов, а САЩ и Великобритания помагаха на ген. Бирюзов, включително за Народния съд. Въпреки че цар Борис Трети не изпрати нито един войник на източния фронт, червената армия нахлу и окупира България. А Чърчил, който мрази България още от Първата световна война, ни предада на Сталин.
45 години България беше в съветската зона на господство, но със съгласието на Великобритания и Съединените щати.
Паметникът в центъра на София е излишен, но има нещо друго. При посещението на президента Елцин в София, когато президент беше д-р Желю Желев, бе подписан двустранен договор между България и Руската федерация, където има и текст за опазването на паметниците на руската и на червената армия. Дипломатите трябва да видят този договор. Според мен мястото на Паметника е в музея.
В Берлин има два паметника, но там има над 100 000 гроба на съветски войници. И никой не ги е пипнал. Тук няма кости, въпросът се политизира.
– Ако се отвори широка дискусия, ще се чуят и предложения за 6 септември, за 22 септември. Къде е мястото на Съединението и на Деня на независимостта в празничния календар?
– Това са големи български празници, имаше и такива предложения. Но без 3 март ние нямаше да има какво да съединяваме и какво да обявяваме за независимо.
– Тези дни бе публикувано интересно изследване на парламентарната социологическа агенция – НЦПИ. Според данните най-голям дял от нашите сънародници смятат, че Левски и Ботев са с най-голям принос за развитието на България. След Вазов и преди хан Аспарух обаче се нарежда Тодор Живков. Как си обяснявате носталгията по времето на социализма?
– Преди години и БНТ реши да прави сондаж за най-великите българи, по примера на Би Би Си. Предупредих да не го правят, защото и Азис ще се класира. Така и стана, Азис се нареди сред 10-те най-велики. Левски бе безспорен, много високо се изкачи Петър Дънов, а се появи и учител от Немската гимназия, когото учениците и ученичките много обичали.
Аз съм против класации, които нареждат едни до други живи и мъртви.
Левски е национална икона. Ботев – също. Нито една власт в България не е посмяла да посегне на тях. След 1989 година някои либерали посегнаха, като обявиха, че Ботев бил терорист. Да, той е терорист за австро-унгарския император, защото е завзел техен пътнически кораб, но той не посяга на пътниците. И за Левски имаше подобни гласове – да, бил е терорист за Султана.
Като национални икони Левски и Ботев не бива да се забъркват с наши съвременници.
Мой колега, пак преди време, обяви Иван Костов за втори Стефан Стамболов. Пак казах – недейте, Иван Костов си е Иван Костов. Стамболов живее в друга епоха, в края на 19 век няма ядрено гориво, няма петролопроводи, нефт и прочее.
Но после и за Бойко Борисов говореха някои като за втори Стамболов.
Забележете – никой не иска да бъде втори Александър Малинов – демократ, който умира от трети сърдечен удар през 1938 година по време на предизборно събрание. Когато през 90-те години преименувахме булевард Людмила Живкова на негово име, чувах въпроси „кой пък е този Александър Малинов?“. Предложих да пуснем марка с неговия лик, да се знае кой е – министър-председател и по времето, когато България обявява своята независимост. Но не, повече харесват Стефан Стамболов, „здравата ръка“. Но Стамболов е имал и грехове, при него има политически убийства, тайна полиция…
– Големите ни празници са от времето на царска България, а нищожен процент искат да живеят във времето на Борис Трети и на Фердинанд. Отново по-голям дял предпочитат социализма. Какво привлича българите към този отрязък от миналото? Откъде идва носталгията?
– Това е носталгия не по комунизма, а по младостта.
Освен това Живков не е Георги Димитров, не е Вълко Червенков. Има развитие. Ще ви дам пример с македонския въпрос. През 1957 година акад. Димитър Косев – патриот и голям български историк, пише статия срещу скопските фалшификатори. По този повод заедно с Тодор Павлов отиват при Живков, а през 1963 година се прави закрит пленум по националния въпрос. Тогава Живков признава, че политиката ни спрямо Македония е грешка на Димитров и на партията, че в България няма македонци, а има българи. Това не е оповестено, но когато през 1965 година Тито идва в София и пита Живков какво ще прави на предстоящото преброяване с „моите македонци“, той отвръща „тук няма македонци, в България има българи“. А 300 000 при предишното преброяване насилствено са писани македонци.
Тодор Живков не е коминтерновец. Системата на социализма беше в развитие.
Източник: Епицентър.бг
