Дискусионен клуб за консервативни дебати откри новия си, пети сезон, в Стара Загора, с пореден интересен гост – акад. Васил Николов. Срещата със световноизвестния учен-праисторик се състоя на 21 февруари в РБ „Захарий Княжески“ и по традиция събра множество съмишленици и почитатели от всяка възраст. Тук бяха и областният управител на Стара Загора Методи Марков, зам.-кметът Милена Желева, омбудсманът Иванка Сотирова, председателят на ТПП Олег Стоилов, представители на Тракийски университет, на Младите омбудсмани на Стара Загора, на институции, граждани и общественици. Домакини на събитието бяха още РИМ-Стара Загора и „Национална бизнес поща“, а темата на разговора: „За корените на европейската цивилизация. Стара Загора – град на 8000 години“.
„Европа се изправя пред нови предизвикателства. Но кризата, пред която е изправен континентът, е създадена от самите вас. Заплахата е отвътре – отстъплението на Европа от някои от най-основополагащите й демократични ценности“. С тези думи, изречени от вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс на Мюнхенската конференция по сигурността
срещата откри Красимир Червилов, съучредител на Дискусионен клуб за консервативни дебати
И припомни какво е консерватизмът – националната държава, православието, семейните ценности и националната идентичност.
Станимир Стоянов, президент на Международната академия за високи постижения „Сър Исак Нютон“ и съучредител на ДККД, обясни защо акад. Васил Николов е естествен гост на клуба. Много от вас помнят как Стара Загора стана арена на тежки баталии дали градът е на 1900 или на над 8000 години… Науката ни казва, че ако слушаме внимателно нейния глас, ние не само ще бъдем по-пълноценно общество като дух, но и като икономика, заяви Стоянов. Имало ли е европейска цивилизация преди повече от 8000 години е от изключително съществено значение. Това е периодът на неолитната революция, който оформя човека такъв, какъвто е до днес.
Въпросът кому е нужно да се отрежат 6000 години история, позволява веднага да стигаме до дълбокия сблъсък между либерализма и консерватизма
Гостът ни имаше смелост да заложи личния си авторитет върху идеята, че съществува цивилизация преди повече от 8000 години, и след това да посвети целия си невероятен гений, енергия и предприемачески дух, за да развие и материализира това усилие. Негов венец е Провадия-Солницата…
Ако отрежеш 6000 години от историята си, се лишаваш от фундаментални представи за човешкото общество. Благодарение на това, което акад. Васил Николов направи в Провадия, за всеки е очевидно какви са плодовете на културата на постиженията, защото най-ярките можем да ги наблюдаваме точно там – технологии, търговия, иновации, фортификации, строителство на триетажни къщи.
Провадия е била Силициевата долина преди 7500 години. Форт Нокс на неолита се е намирал там и е бил охраняван с уникална фортификация, която няма аналог
заяви Станимир Стоянов.
Когато с лекота отрязваш 6000 години, можеш много лесно да отрежеш 600, 100, 60 и стигаш до момента, в който един политически елит в Брюксел губи връзка с реалността, защото е отказал да изследва и разбира историческия процес. Трябва да дойде вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс или Доналд Тръмп и той да напомни, че Русия – хубава или лоша, се е справила с Хитлер, а по-рано и с Наполеон. За човешкото общество, за неговия просперитет, за неговата цялост, единство, и особено когато не можем да не признаем, че нациите са тези, които определят държавите, а не брюкселската политика, ние осъзнаваме защо акад. Васил Николов и по предмет на дейност, и по убеждение, е най-достоен гост да отвори тазгодишния дебат на Дискусионния клуб, допълни Станимир Стоянов.
Акад. Николов благодари за думите и призна, че е развълнуван отново да е в Стара Загора на
среща с хора, които се радват на това, което археологията и древността дават днес за нашето самочувствие
Разказа за скорошно свое посещение на открити паметници в Югоизточна Турция от X, IX хилядолетие пр.Хр., маркиращи път, който постепенно стига до Балканите. Те показват изключително иновативно мислене на отделни групи, които създават нова култура, различна от местната. В по-старата литература първите цивилизации са приписани на бронзовата епоха. Оказа се, че много по-важни стъпки напред човечеството е направило тук, преди другите. Затова говорим за първата европейска цивилизация. Тези години са много различни от останалата история на Европа.
Тук са корените на това, което много по-късно европейците развиват
като мислене, възможности за развитие, иновативност, заяви акад. Николов.
То се заражда именно тук, а Провадия е изключително постижение. Идеята за солта – идея на тази първа цивилизация, е скок. Хора, които са консумирали месото на дивите животни, са намерили технологията – за първи път в Европа, да изпаряват солена вода от извори, да подготвят съоръжения, така че да произведат сладка сол, несвързана с магнезиеви соли. Всичко това са успели да го направят в един сложен процес на търсене, който се опитваме да разгадаем.
Акад. Николов
припомни и първата разкопана праисторическа селищна могила, която се намира край Стара Загора – Азмашката могила
Бе категоричен, че няма еднаквост в развитието, а съществуват отделни пунктове с взрив на мисленето, на постиженията, на откритията, които се разпространяват. Ученият сподели, че много се е дразнил през 2007 г., когато медиите излизат с гръмки заглавия, че България най-после се е присъединила към Европа. Голяма глупост! Европа просто прие корените си! Защото Европа идва оттук, заяви той. Разпространението към Средна и Западна Европа започва в края на VI хилядолетие, тогава там се появяват първите културни явления, а в Северна Европа стигат много по-късно. Именно това котле, вряло тук, е важно и трябва да бъде изследвано, категоричен бе акад. Николов.
Станимир Стоянов призова публиката да аплодира директора на РИМ Петър Калчев, който, както той заяви, даде и здравето си за каузата „8000 години Стара Загора“. Може би ще говорим някога за всички битки и победи в 30-годишната война за защита на праисторическото ни наследство. Истински шанс е за Стара Загора, че имаме директор на РИМ – праисторик. Защото тази негова професионална компетентност позволи той да застане и за пръв път
да зададе публичния тренд „Стара Загора – град на 8000 години“
каза Стоянов. Тук имаме и един много просветен кмет – проф. Цанко Яблански (той бе сред присъстващите, б.а.), който прие риска непопулярна в онзи момент научна теза да застане като лого на неговото кметство.
Петър Калчев също благодари на проф. Яблански, с чиято подкрепа е издаден и първият албум за града с мотото Стара Загора – град на 8000 години.
А зам.-кметът на Стара Загора Милена Желева разказа за наскоро обявеното
издигане на кандидатурата на Стара Загора за европейска столица на културата през 2032 г.
Смятам, че заслужаваме, че можем и имаме самочувствието да кандидатстваме за тази титла, заяви тя.
Според акад. Николов, Стара Загора има всички основания за кандидатурата. Процедурата е сложна, но мисля, че е реалистично и е необходимо този повод да бъде използван на хората в Стара Загора да бъде разказвано за миналото на този район, за корените на града, каза той. Представата за миналото трябва да бъде използвана и развивана, за да може да се покаже, че мястото, което кандидатства за културна столица на Европа, има такива дълбоки корени. Не са празни думи, че Стара Загора има корени над 8000 години, че е град, който корени традицията си в епоха, когато се създава Европа.
Тук се е създала европейската цивилизация, в Източните и Централните Балкани
Импулсите към Европа тръгват оттук, това трябва да се подчертава. Стара Загора е благословено място още от древността, допълни световноизвестният праисторик.
По време на вечерта бе представена и най-новата книга на акад. Васил Николов „Предизвикателства, позиции, праистории“, за която говори Радослава Рашева, отговорен редактор на „Национална бизнес поща“. Той е своеобразна автобиография, сборник със 135 интервюта и 26 статии, с оригинална рубрика „Зад кулисите“. Наскоро акад. Николов бе представен и като участник в поредицата по проект „Предприемчивите“ във второто издание на сборника „Вектор на успеха“. Той участва в двойно качество – от една страна като предприемчив човек, от друга – като изследовател на зараждането на предприемачеството.
Станимир Стоянов не пропусна да припомни и
заслугата на БАН, на учени и писатели като акад. Константин Косев, акад. Антон Дончев, акад. Васил Гюзелев, акад. Георги Марков, акад. Иван Гранитски
БАН даде на Българското интелектуално опълчение най-мощния отряд, застанал да брани идеята за развитието на първата европейска цивилизация по нашите земи, за древнотракийската цивилизация, да не се преиначава историята за опожаряването и Старозагорското клане през 1877 г., подчерта той. Нито едно име на хората, които предаваха Стара Загора, не е забравено. Нито един соросоиден лев, който е усвоен, не е забравен. Нека не се поддават на изкушението да бламират или бойкотират идеята за Стара Загора – културна столица на Европа!
И не защото времената са се променили, а защото ние сме същите
заяви Станимир Стоянов. Акад. Николов бе категоричен, че каузата на Стара Загора да кандидатства за европейска столица на културата има неговата безрезервна подкрепа.
По време на срещата своите въпроси към госта зададоха хора от публиката, а желаещите имаха възможност да получат и автографи към книгата на акад. Николов „Предизвикателства, позиции, праистории“, както и сборника „Предприемчивите: Вектор на успеха“.
NBP.bg, Дима ТОНЕВА
Снимки: Атанас ЖЕКОВ
Акад. Васил НИКОЛОВ: Приносът на Минчо Димитров към праисторията трябва да бъде почетен от старозагорци
Посрещнах с интерес идеята, че Община Стара Загора ще направи необходимото, за да кандидатства за европейска столица на културата. Мисля, че градът има всички сериозни основания за това. Процедурата за кандидатстване е сложна, но идеята е напълно реалистична. И е необходимо този повод да бъде използван на хората в Стара Загора да бъде разказвано за миналото, за корените на града.
Проучването на праисторията на района е започнало с Азмашката могила. Радвам се, че тогава е създадено и световноизвестното депо за праисторически артефакти на Окръжния музей в Стара Загора, което се намира в училищната сграда на село Малка Верея. Водил съм много чужди специалисти и много студенти там. Това ми дава повод да напомня за един човек, който направи всичко това, и има невероятно силен принос сега да имаме плътни представи за най-древния период от историята на Стара Загора – Минчо Димитров, уредник в Окръжния музей. Той създаде това депо и тук изказвам поздравления за ръководството на Община Стара Загора, че успя да го запази. Минчо Димитров има огромен принос за музей „Неолитни жилища“. Благодарение на неговото упорство се осъществяват проучванията, запазването на останките и битката те да бъдат съхранени в една сграда, както и създаването на музея на неолитното и халколитното изкуство. Това са приноси, с които паметта на Минчо Димитров заслужава да бъде отбелязана. Обръщам се към зам.-кмета на Общината Милена Желева да се помисли как да бъде направен такъв жест. Защото славата на Стара Загора като богоизбрано място от хилядолетия в значителна степен се дължи на него.
ВИДЕО:
Дискусионен клуб за консервативни дебати представя: Среща разговор с академик Васил Николов
