– Г-н Настев, какво Ви вдъхнови да участвате в конкурса за монумент на светите братя Кирил и Методий в Стара Загора и да създадете проекта за паметника?
– Самата тема за братята Кирил и Методий е благословена и изключително благодатна. Мисля си, че за всеки български скулптор е мечта да сътвори проект на тази тема. Още повече, че в случая става дума за паметник в моя роден град. Нямах никакво колебание да се заема със задачата. Дори смятам, че строителството на такъв паметник в Стара Загора закъсня.
Кирил и Методий са титани не само на българската история и духовност, а на цяла Европа
В началото имаше неясноти около мястото на паметника на светите братя Кирил и Методий в Стара Загора. Имаше няколко предложения, но на доста сбутани места, макар че като локация те се намираха в идеалния център. Радвам се, че членовете на Камарата на архитектите и на Съюза на архитектите в България много сполучливо избраха парка „Св. Игнатий Старозагорски“ (старозагорци го наричат градината до баня „Пиперка“). Там има пространство, има въздух. До мястото се стига по широка улица, която идва от центъра. Мисля, че паметник с такива размери ще стои добре там.
– Разкажете малко повече подробности за самия паметник. Как ще изглежда той?
– След като бе утвърдено мястото на монумента, мина почти цяла година, докато се обяви официално конкурсът. Аз обаче, знаейки вече мястото, развивах в главата си различни идеи за това, какво трябва да се случи там. Когато обявиха официално конкурса, имах 3 месеца време до представянето на проекта. Тогава седнах и започнах да мисля и да работя още по-сериозно. Първоначално преминах през няколко по-авангардни идеи, но в крайна сметка се спрях на един сравнително традиционен, по-реалистичен проект, в който е вплетена и християнска символика.
В проекта ми за монумента фигурите на светите братя са умишлено отделени и някак си по-обобщени, въздействащи повече като силуети. Тенденциозно са избегнати подробности в облеклото и други детайли.
Двете фигури са изработени от бял врачански варовиков камък. Височината на всяка от тях е 4 м
без гранитните постаменти. Мисля, че направени от бял камък, те ще стоят по-въздушно. Ръцете и главите на Кирил и Методий са изваяни от бронз. Те са акцентът, точно те подчертават грандиозното дело на Светите братя. Затова и ще бъдат изработени по-задълбочено и по-детайлно. Бронзът подчертава най-важното – духа, мисълта. В много скулптури се прилага тази техника. Паметникът на Св. Климент Охридски в София е изработен по този начин.
Казах вече, че един от ключовите моменти при структурирането на цялостния ансамбъл беше препратката към църковната архитектура. Самата площадка около монумента, пиедесталите на които стъпват фигурите,каменната колона, разположена между двамата братя, напомнят на църковна архитектура.
Кирил и Методий са духовници, а в тяхното време духовността и книжовността са били неразривно свързани с църквата. Три арки от месингови тръби ще обрамчват двете фигури и колоната между тях. Колоната е висока 5 м, а тръбните сводове достигат до 6 м височина. В колоната, от двете предни страни, отляво и отдясно,
ще бъдат вдълбани двете азбуки – глаголицата и кирилицата
Капителят на колоната е с четвъртита форма, на която ще бъдат издълбани буквите А и Б. Пространството е широко и свободно и търпи този мащаб.
Аз имам и друга идея. За да се засили още повече цялостното внушение на този монумент, мисля, че хубавата и широка улица, която идва от центъра на Стара Загора и води точно до парка, може да се преименува на „Св. Кирил и Методий“. В момента тя се казва „Граф Игнатиев“, спорно име за българската история, докато приносът на братята Кирил и Методий за България е абсолютно безспорен. Знам, че в града има уличка с името „Св. Св. Кирил и Методий“, но тя е малка и запушена. Тази уличка може да бъде преименувана на друг заслужил старозагорски просветител и общественик. Например на Хаджи Господин Славов, виден църковен деятел през Възраждането и кмет на Стара Загора от април 1878 до май 1879 г. За съжаление, името му е малко познато на широката общественост.
Връзката на монумента на Светите братя с централната градска част ще стане още по-силна, ако голямата улица носи тяхното име
По време на празници по нея могат да се провеждат шествия до монумента, там да се правят чествания, свързани с българската култура и образование. Мястото позволява да се съберат много хора, да се паркират автомобили в близост.
– Какво предстои оттук нататък?
– Сега предстои съгласуване на проекта със Специализирания експертен съвет по изобразителни изкуства към Министъра на културата. В тази комисия влизат най-видните скулптори и архитекти у нас. Надявам се всичко да мине нормално, дори и да има някакви леки поправки и корекции. След това вече ще трябва да се поръча материалът и да започваме.
– Г-н Настев, какво е Вашето послание към старозагорци по повод наближаващия празник на светите братя Кирил и Методий и на българската азбука, просвета и култура 24 май?
– По-скоро ми се иска да се присъединя към всички свои сънародници, за които 24 май е най-светлият празник на България.
Благодарен съм на старозагорци, които подкрепят делото, което започнахме и очакват с нетърпение монументът на светите братя Кирил и Методий да стане реалност. Надявам се, че ще успеем и вярвам, че Стара Загора само ще спечели от това.
NBP.bg, Мадлен ПЕЕВА
Наско Настеве роден в Стара Загора през 1945 г. През 1958 г. е приет да учи в Художествената гимназия в София. Там се сприятелява с големия български скулптор Георги Чапкънов. Живеят заедно в общежитие. Покрай своя приятел Наско също се увлича по скулптурата. Още в гимназията взема уроци от преподавателя по скулптура и близък приятел на Чапкънов – Петър Рамаданов, който е живял и работил във Франция и е възпитаник на Художествената академия във Венеция. След средното си образование Наско Настев завършва и специалност „Скулптура“ в Художествената академия в София. Завръща се в родния си град. В първите години се занимава предимно с декоративни монументални изкуства. Изработва сам и заедно със свои колеги декоративни пана за различни сгради и обекти. Едно от първите неща, които прави в екип с колеги и приятели, е фризът върху фасадата на Универсалния магазин. Изработва и керамични пана върху фасади и фоайета. Съавтор е на цялостното оформление на Спортната зала в Габрово, което включва пластики от камък, бронз и керамика. Участвал е многократно в традиционните национални симпозиуми по скулптура в Мездра. В парка на града и в момента са изложени 4 негови творби. В годините е участвал със свои скулптури, изработени предимно от камък, в изложби в София, Бургас, Сливен, родната Стара Загора. Печелил е наградата „Алианц България“ за скулптура на женска фигура със заглавие „Вълна“.
