Проф. Васил Николов и доц. д-р Христо Попов, зам.-директор на НАИМ, водещ на тържествената вечер
На 12 януари в Националния археологически институт с музей при БАН се проведе официално честване на 65-годишнината на чл.-кор. проф. д.и.н. Васил Николов. Известният български учен е роден на 31 декември в Бяла Слатина.
Сред гостите на официалното събитие бяха кметът на Столична община Йорданка Фандъкова, която връчи грамота за заслуги на юбиляра, зам.-кметът на София Тодор Чабанов, колеги на проф. Николов, сред които акад. Георги Марков, акад. Стефан Воденичаров, доц. д-р Людмил Вагалински, директор на НАИМ. На снимката са още проф. Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека в БАН, Виктория Стоянова, президент на Зонта клуб „Света София“, Станимира Стоянова, представител на младите приятели на археологията.
Чл.-кор. проф. д.и.н. Васил Николов има магистърска степен по специалност История с профил Археология от Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, а от 1982 г. е кандидат на историческите науки (доктор по история) в НАИМ при БАН с тема на дисертацията „Орнаментация на рисуваната раннонеолитна керамика от българските земи“. В периода 1984-1990 г. е научен сътрудник, а от 1990 г. до 1999 г. е старши научен сътрудник ІІ ст. в Секцията за праистория в НАИМ при БАН. През 1998 г. той става доктор на историческите науки с тема на дисертацията „Проучвания върху неолитната керамика в Тракия. Керамичните комплекси Караново II-III, III и III-IV в контекста на Северозападна Анатолия и Югоизточна Европа“. От 1989 г. до 1999 г. е ръководител на Секция за праистория в НАИМ при БАН, а от 1999 г. е професор. В периода 1999-2003 г. е заместник-директор, а от 2003-2007 директор на НАИМ при БАН. От 2003 до 2015 г. е бил председател на Научния съвет на НАИМ при БАН. През 1991 г. по съвместителство е бил директор на Дирекция “Музеи и художествени галерии” в Министерство на културата. Член е на Общото събрание на БАН в периода 2001-2008 г. и член на Управителния съвет на БАН от 2013 г.
Сферата на научните интереси на чл.-кор. проф. д.и.н. Васил Николов обхваща новокаменната, каменно-медната и ранната бронзова епоха (VІ – ІІІ хил. пр. Хр.) в българските земи, Северозападна Мала Азия и Югоизточна Европа. Автор е на 11 самостоятелни и колективни монографии, и на над 220 статии и студии в български и чужди научни издания. Научните му приноси са в различни аспекти на изследването на късната праистория: произход на неолитната култура на Източните и Централните Балкани, неолитната керамика, праисторическата архитектура, специализираните производства през халколита (вкл. солодобиването), комплексното общество през халколита, религиозно-митологичната система на древните земеделци, праисторическите ямни светилища, първите каменни праисторически крепости в Европа и т.н. Той се е специализирал в проучването на праисторически селища и селищни могили. Бил е научен ръководител при проучването на множество праисторически обекти: селищните могили Караново (българо-австрийска експедиция), Капитан Димитриево и Крън, на неолитните селища Слатина-София, Сапарева баня, Ковачево (българо-френска експедиция), Елешница и Мурсалево, както и на неолитните ямни светилища Любимец и Капитан Андреево. От 2005 г. ръководи теренни проучвания на най-ранния в Европа праисторически солодобивен център Провадия-Солницата.
Ректорът на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ проф. дфн Анастас Герджиков в речта си подчерта: „За учен с такъв замах и значими научни постижения в изучаването на неолита на Балканите и Анатолия 65 години са златна възраст за равносметка, но и за нови изследователски хоризонти. Надявам се, че българските археолози скоро ще започнат да се радват на заслужено признание, а обществото ще осъзнае голямото значение и необходимостта от Вашата работа за разкриване на тайните на историята. Защото без да познаваме добре миналото си, не можем да градим здраво своето бъдеще. Вярвам, че благодарение на съвместните ни усилия ще издигнем на още по-високо ниво българската наука и по-специално българската археология и ще привлечем към нея все повече млади специалисти“.
Директорът на РИМ-Стара Загора Петър Калчев чете поздравителен адрес от кмета на община Стара Загора Живко Тодоров. В него се казва: „За мен е изключителна чест да Ви поздравя по случай Вашия 65-годишен юбилей. Приемете моето и на цялата старозагорска общественост най-искрено уважение и дълбоко почитание към респектиращата Ви личност и безспорен авторитет! Стара Загора Ви е признателна за съществената Ви помощ, за проучването и популяризирането на Неолитните жилища в града ни“.
Доц. д-р Крум Бъчваров, главен организатор на събитието, връчи специален сборник с научни публикации на европейски праисторици, издаден в чест на 65-ата годишнина на проф. Васил Николов
Юбилярът проф. Васил Николов на официалното честване юбилярът получи множество поздравителни адреси, сред които от министъра на културата в оставка Вежди Рашидов, от министъра на образованието в оставка Меглена Кунева, от от акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН и САЧК и др.
Акцент от поздравителния адрес на акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН и САЧК
„Вашите най-значителни научни приноси са при изясняването на проблемите на неолитната култура в България – селищна система, архитектура, социални и културни процеси, религиозно-митологична система и др., а чрез публикуването на разкопките на праисторическия център Провадия-Солницата Вия успяхте да докажете, че това е първият градски център в Европа, чието развитие е довело до появата на Варенския „златен“ некропол“.
НБП
Честито ! Но все пак ,както са казали по-мъдрите от нас , да оставим н ...
смешни сте бе хора стига си измисляйте не стига че не наемате хора дор ...
Браво на Радост, Браво на ръководството на Шесто основно училище „Св. ...
В село Рупките, общ. Чирпан от 5 месеца има режим на водата. Досега по ...
По какъв начин можен да си го закупим искам такъв. ...
© 2013-2015 NBP.bg. Реализация Медиа Системи ЕООД