Финансовият консултант Кольо ПАРАМОВ: Къртиците подриват, когато няма държава и държавност да ги спрат

Кольо ПАРАМОВ е роден на 2 август 1954 г. в Стара Загора. Корените му са от с. Змейово. Възпитаник е на ПГ по търговия в Стара Загора. След това учи икономическа география и философия в СУ “Климент Охридски”, МИО в УНСС. На 2 пъти е пред стартиране на дисертация. Първият път – през 1983 г., дисертацията му е конфискувана. Втората – по проблемите на МВФ и Световната банка, остава недовършена заради влизането му като народен представител в НС, а след това става главен ревизор на БНБ.
Бил е 5 години кмет на промишлено селище Ерма река, Смолянско, зам.-директор на Горубсо Златоград. В 36-ия парламент е член на Бюджетната комисия. От края на 1997 г. след излизането му от БНБ, работи като финансов консултант.

– Г-н Парамов, темата за къртиците у нас и задкулисните им господари е особено актуална днес. За какво точно става дума?

– България бе използвана като полигон за детайлно проучване на възможностите на народите на Източна Европа да възприемат проекти за промяна на хода на развитието на държавите в региона, а така също и като полигон за достатъчно добри научни проучвания как се приемат от населението определени обществени, социални и политически тенденции. Ние

допуснахме да станем експериментална площадка на Запада

като не отчетохме факторите, влияещи в тази посока, и не успяхме да отстояваме своите национални интереси чрез проява на национален характер. Така или иначе се стигна до елементарното поведение при стартирането на търговските банки през 1991-1996 г., до част от изкуствения фалит на 16-те банки, реализиран през юни 1996 г., идването на МВФ и за капак – реализиране на една много тъжна и плачевна приватизационна програма по метода на изолацията и кражбата. В онова време Костов и сините гаулайтери реализираха много сериозната програма за разсипване на българската икономика и коренна промяна на развитието на българската държава.
В крайна сметка 23-годишният преход се оказа период на загуба на държавността в България, загуба на огромни пазари и в резултат

превръщане на безпаричието във фактор номер едно

в настоящето на страната.
Бяха блокирани цели отрасли, разсипана материалната база, масов износ на машини и съоръжения към Турция, Египет и други държави. Бяха ликвидирани десетки хиляди работни места и подготвени кадри. Бе променена физиономията и структурата на българското производство.

Селското стопанство бе латиноамериканизирано

чрез разрешителния режим за собственост над повече от 15 000 дка земя – днес проблемът личи особено ясно при усвояването на евросредствата и липсата на средна класа в отрасъла. Селското стопанство в този си вид осигури още толкова безработни, колкото осигури индустрията.

– Кой? Кои са имената, осъществяващи този вид проекти и проучвания у нас?

– Твърдо и

категорично мога да кажа, че съм бил един от хората около Андрей Луканов

в смисъла на познаване на целия порядък от факти, условия и действия на и около него. Живковистите измислиха една подла лъжа – че дело на Луканов е цялото действие за кардинална промяна и преструктуриране на страната, като се почне от доклада РАН-ът и се стигне до модификацията на пазарната програма за развитие на България.
(През март 1990 г. българското правителство, в лицето на премиера Андрей Луканов, се обръща към Ричард Ран – тогава главен икономист на Националната търговска камара на САЩ, с молба за “техническа помощ” за провеждането на предвидените реформи. Половин година по-късно 18 икономисти от американската администрация изготвят национална стратегия в обем 600 страници за икономически растеж и преход към пазарна икономика. През август американският екип прекарва в България няколко седмици заедно с група български специалисти, за да уточнят детайли и срокове. От българска страна участват 29 водещи икономисти, водени от проф. Иван Ангелов – почти всички министри или оглавяващи правителства по-късно и видни партийни функционери. НС приема програмата с бурни овации. – б.а.)
Живковистите и наследниците им имаха за цел да демонизират Луканов, да му прехвърлят отговорността за

ужасното наследство, което ни оставиха под формата на $10 млрд. и 560 млн. дълг

и да овладеят отново партията. За съжаление, успяха на 100%. Най-арогантните живковисти с най-арогантните им наследници осигуриха овладяването на икономиката от една много силна и ретроградна олигархия, която деморализира обществото, превърна социалистическата партия в чудовище чрез управлението на случайни правителства и, тънейки в лъжа и заблуда, стигнахме до днешното положение –

тотална бедност на 93% от българите, 1-1,5% свръхбогати и 4% средна класа

Думи като солидарност, социално разпределение и държава при овладените от свръхбогатите икономически лостове звучат като ненаучна фантастика.

– Чии интереси се провеждат в България и от кого? Вие сам неведнъж говорите за Иво Прокопиев, в уводна статия на в. „Национална бизнес поща“ са изброени ред имена, обвинявани или обвиняващи се взаимно, че са къртиците в обществото ни?

– Мога да изброя поне 50 имена, но това не е проблемът. Тези хора имат възможността да действат единствено поради загубата на държавност, което означава и

загуба на възможността да оценяваме кой кой е в държавата

Защото ако Костов навремето не беше подарил “Каолин” АД на Иво Прокопиев, той нямаше да може да изнася държавното богатство по такъв парадоксален начин, нямаше да може да натрупа достатъчно стартови пари и в никакъв случай нямаше да може да се реализира по този начин. С други думи това поведение е наслагване във времето на поддръжка от страна на управляващите, на политиците. Няма какво да се учудваме при това положение, че днес има хора, придобили за такъв кратък срок стотици милиони, други

с по 500-600 млн. лв. необслужвани кредити

– това е станало, защото не е имало държава, организирани добре следствие, съд и прокуратура. Това дава шанс на тъмните субекти да проектират и препроектират дейност.
Та представете си – ние имахме подготвени терени за 12 000 мегавата зелена енергия. Това са 12 ядрени блока! Сергей Станишев в позицията си на министър-председател

допусна да се договори в началото на процеса сума от 800 лв. за мегават

Е, кой ще се откаже от възможността да натрупа такава ефективна печалба в подотрасъл, представен като абсолютен приоритет на държавата в сферата на енергетиката? При това – с гарантирано изкупуване. Разбира се, че има хора, които целенасочено провеждат политика за налагане на зелената енергия като приоритет без оглед на икономическите възможности. Има хора, които се възползват от това. Но ето – като излязоха сега наяве нещата, като се наложи и се налага държавата да се прояви като такава – всички тези хора ще загубят. Каквото и да са взели досега, те няма да могат в бъдеще да обезпечат с печалба инвестициите си, банковите си заеми.

Една част ще фалират, друга ще препродадат, трета – ще избягат в чужбина при вече изнесените си пари в офшорките

Т.е., колкото и да са силни и да притежават някакви лостове, тези хора и поведението им са преодолими при наличие на държава и държавност.
Или в сферата на икономическото развитие – от няколко години настоявам България да вземе сериозен кредит, за да може да пребалансира важни структурни финанси. Следим финансовите агрегати М1, М2, М3 (бързоликвидните, средните и широките пари – т.е. парите в обръщение, б.а.) и забелязваме груби грешки, които тепърва ще се отразят негативно.

Имаме 160 общини, които са пред фалит

Причината е, че не е отчетен вариантът за изгоден бюджетен мултипликатор. Не са приети конкретни мерки за дофинансиране на определени области поради факта, че няма налични оборотни пари в държавата. С един сериозен външен заем от 3 до 5 млрд. евро (външният ни дълг е стопен наполовина), ние можехме да вкараме парите в Насърчителна банка – банката за развитие, и да поставим на общините задачата в определен срок да подготвят проектите за вертикални и други планировки, пречиствателни станции, водни проекти…, да кандидатстваме по програмите на ЕС. Защото

главната ни задача е да вземем парите, които ЕС осигурява

това може да стане, само ако имаме осигурените средства за 20-те процента съфинансиране.
Огромната част от общините нямат собствени свободни средства за съфинансиране. Ако изобщо искат да правят европейски проекти, трябва да вземат кредити на свободния финансов пазар и да се загробват с непосилни лихви и изплащане. При една насърчителна банка нещата стоят по друг начин и осигуряват възможност за пълна активност по проектите, ускоряване на европейското финансиране –

пари, които щяха обратно да се върнат в Насърчителна банка

Ефектът бързо би бил: много допълнителни работни места, следователно бързо намаляване процента на бедността, сериозни средства за заплати, социално и здравно осигуряване. Държавата щеше да разполага с коренно различно потребление и оттам стандарт на живот – следователно шанс за създаване на средна класа. И какво правим – от 2005 г. досега – умуваме, без да вземем каквото и да е решение?

– Коя е спирачката пред такъв логичен икономически механизъм, ползван и от най-сериозните икономики?

– Вероятно има икономически интереси – на ТБ, на хора, лансиращи други идеи, интереси, свързани и с корупция на общински нива. В част от българските общини

форсирането на процеса тип “пералня”

по отношение на инвестиционните средства, включително европейските, е налице. Отделните лобита на общинските съвети, на кметове и зам.-кметове, на партиите, които си имат представители и в София, използват ситуацията да се обогатят с част от парите, до които имат достъп при един занижен контрол.

– Всичко, за което говорим, свързано ли е с отдавнашното решение на Билденбъргския клуб за контрол над производството и разпространението на храните и над енергията, с решенията на Трилатералната комисия за принципите на управление на процесите в различните региони в света?

– Светът по някакъв начин трябва да се управлява.

Трилатералната комисия и Билденбъргския клуб са много важни координационни органи на световните мозъчни и политически тръстове

които вземат фундаменталните решения за развитието на бъдещето. Аз неотдавна говорих по една телевизия за това, че, според мен, кипърската криза е сондаж именно на тези кръгове. Причината е, че изчисленията по развитието на бюджета на САЩ показваха, че докрая на 2013 г. САЩ не биваше да надхвърлят 15 трилиона държавен дълг, но дългът е вече по-висок от 16 трилиона. Това се случи заради недобре балансираните отношения с Европа и скъпото евро, което твърде много плаши, като почнете от Збигнев Бжежински и стигнете до последния папски кардинал, преопределящ на вторичен план развитието на света.

Предстоящото противоречие между висшите кръгове на света касае отделянето на по-сериозни резерви за продължаване на развитието на американската икономика

и наблюдаването на развитието на нововъзникналите големи пазари в групата БРИКС – трети фактор, освен Европа, който не може да бъде отминат. Големият въпрос е мощната атака между САЩ и Европа. Важно за нас е как ще се разпределят интересите между Лондонското сити и твърдата, категорична политика на Меркел. Бушуват твърде много страсти там и ако не бъдат вярно анализирани,

ще се стигне до икономическа война, така както се е стигнало до Първата и Втората световни войни

– Икономическа война?

– Просто в наше време конвенционалните войни са невъзможни. През 30-40 години противоречията стават толкова нетърпими, че излизат извън контрол. Лошото е, че малките народи като нас остават в “залеза на Слънцето” и не могат да устоят финансово в подобни ситуации. Тотално наказан е народът, ситуацията се деформира. Вижте деформацията у нас по проблема с производството и разпределението на храните. Нашата територия е идеалното място за производство на мляко, но ние

купуваме 61% от прясното мляко от Полша и Чехия – уникален парадокс

Имаш прекрасни условия за развитие на животновъдство, 800 000 свободни, незаети, неосигурени, гладни роми, а нямаш пасищно, планинско или полупланинско животновъдство?
1 кг телешко, отглеждано в естествени условия, както ние бихме го правили, на арабския пазар струва $50. Какво коства на тези, които имат 10 000 дка земя,

да имат 10 краварника по 100 крави и да ангажират 25 до 50 работника

на които да плащат заплати и осигуровки, при възможност за такава пазарна реализация на продукта? Вместо да купуваме полско прясно мляко с основна съставка брашно от картофи с 16 ензима по-малко от тези в нашето, бихме имали качествен продукт, производство на 5 пъти по-качествени наши млечни продукти и износ.

Три пъти би скочила принадената стойност във всички секторни бази

– Кого виним, че това не се случва?

– Една хубава работа, за да стане, най-напред трябва да се развали, казва стара поговорка. Политиците ни най-вече трябва да си направят изводите. Предполагам, че на новия парламент ще му се наложи да мисли сериозно по тези проблеми.

Искането за засилване на държавността е жестоко назряло

Искането за водене на реална и същностна политика – също. Ако политиците в НС, извън него, не съумеят да разберат, че трябва планирано и програмно да развиват етап по етап наистина важните за обществото процеси, ще бъдат този път жестоко наказани. Тази пословична бедност, настанила се в българския дом, няма как да бъде преодоляна без активна позиция на българската държава…

Не със занимания върху философската и терминологична база на изказванията на Ахмед Доган

а с премахване на тясното място в развитието на секторите, които гласоподавателите определят като главни.

– Ахмед Доган една от къртиците ли е?

– Защо не? Умен, интересен човек, но с цялото противоречие, което създаде в тристранната коалиция, всички онези попълзновения на свързани с него хора и на лансирано обкръжение, доведе до създаването и установяването на условията за обедняване. Сега всичко могат да казват – били увеличили доходите и заплатите, били увеличили пенсиите… Това не е сравнителният пример, и не защото тези увеличения са изядени от безработицата и инфлацията, а защото

да замениш 13 000 дка от най-най-богатите земи на България срещу 7-9 лв. на кв.м, е уникална бездържавна глупост

и целенасочено ограбване на всички българи. Има и куп други фрапантни примери. Ако има държава, която да анулира с един много силен закон тези сделки, изисквайки заплащане по пазарни цени, или анулирайки сделките, да предложи същите тези земи на сериозни инвеститори, за да се формира един инвестиционен социален фонд, нещата ще бъдат различни.
Бог да го прости Александър Божков, но през 1997 г. той каза: “Ние трябва да решим проблема с държавата. Колкото по-малко държава, по-добре, трябва да ликвидираме възможността държавата да се меси в развитието ни”. Ето докъде стигнахме при реализацията на тази идея – тотална бедност.

Навсякъде където икономиките са силни, има силна и активна държава – регулатор на процесите

която е способна да взема точни и навременни решения в различните ситуации.

– Какво бихте казали за енергетиката? Подравянето в този сектор на икономиката ни е подравяне на националната сигурност, а виждаме сега, че основите са съвсем проядени…

– Въпросът с енергетиката е много сложен ребус, който трудно ще бъде решен. НЕК трябва да се изправи на крака, но цената е около 1-1,2 млрд. лв. Много сериозно трябва да се преразгледат договорите с Мариците и договорите за износ на енергия…

Не мога да разбера защо вече 2,5 години се влачи въпросът за износ на еленергия за Турция

и при наличието на такъв богат пазар, защо не стъпваме на него при свръхпроизводството, което имаме. Всъщност, точно от енергетиката трябва да се започне, да се сложи на нови основи и оттам да тръгнат стъпките към подсистемите, свързани с нея.
Наскоро се занимавах с изчисленията на ефекта на ползване на производството на еленергия от столичното парно. Натъкнах се на много интересни разлики –

живи пари, които не се отчитат на входа на процеса

Самата инструментална база за изчисление на разликите трябва да се огледа от всички страни. Да се види от кое колко се получава, кое се прикрива от дружествата и кое как може да се използва по-ефективно от държавата.

– Има ли рецепта за справяне, имаме ли полезен ход срещу работещите за чужди интереси срещу българското общество?

– За момента, според мен, ние нямаме сериозни органи, които могат да се занимават с това. Всички бяха надлежно съсипани още в началото. Младото поколение има съвсем друг дух и виждания относно националното, липсва какъвто и да е интерес.

Нужни са перфектно разузнаване и контраразузнаване, за да неутрализираме къртиците

– кой с какви цели и намерения реализира участието си на пазара (всеки пазар, включително политическия), колко пари изнася навън и какво внася в държавата – така ще може да се изчисли и контролира сравнително добре ефектът от всяка дейност. Ние ги нямаме засега. Струва ми се обаче, че вече почти всички разбират – ножът е опрял до кокала. Няма дори милиметър за лавиране. Държавата и обществото ни не нещо или някой, а

самият инстинкт за оцеляване ще ги застави този път да се задействат

– На старозагорци им предстои местен референдум за съдбата на полигона в Змейово. Вие сте змеевец, какво е Вашето мнение?

– Полигонът беше използван много фалшиво от определени кръгове с интереси там. Идеята им беше полигонът да бъде ликвидиран, а хилядите му декари земя, с уникални животни и растително богатство, да им бъдат подарени – на няколко човека. Този път обаче схемата не сполучи, провалиха се и сега логично се опитват да я лансират с политически способи.

Полигонът, според мен, трябва да остане това, което е

– държавен полигон, с определено и стриктно контролирано предназначение, с добра и обезопасена площадка. Той е нужен на същата тази държава, която искаме да видим по-силна и по-действена. Другото е поредната разтурия в нечия угода.
NBP, Живка КЕХАЙОВА

* Съкратен вариант на интервюто е публикуван във вестник “Национална бизнес поща”, бр. 14/8.04.2013 г.