– Г-н Вълдобрев, макар да сте всичко различно от нафукан бодряк, Вие сте една от най-ведрите личности в съвременната българска култура и въобще в българското общество. Как ще коментирате изобилието от ведри лица в протестите по нашите площади през последните дни? Толкова усмихнати млади хора, много от тях с децата си… Събуди ли се гражданското общество на България? – Малко късно, но за радост се събуди. През последното десетилетие гражданското общество беше будалкано с молове, кредити, айфони, коли на лизинг, олинклузив и всякакъв род приспивателни.
Тези номера вече не минават по целия свят. Гражданите изтрезняха и отново искат базисни неща – морал, ценности, чиста игра, ясни взаимоотношения. Политическата класа трябва завинаги да се съобразява с добродетели, които аз наричам трите С – Съчувствие, Състрадание, Съпричастност. Иначе ще бъдат пометени. Преди 4 месеца започнаха процеси, които наистина могат да се нарекат възраждане на гражданското общество. Мисля, че това са хора, които не биха търпели никога повече мутри, олигарси, мафиоти, медийни магнати, пишман националисти, функционери, височества и всякакъв род самовлюбени нарциси да си играят с доверието им. Но и тези хора от своя страна имат също големи отговорности. Трябва да не се оставят да бъдат лесно манипулирани, да мислят с главите си, а не с телевизорите, да умеят да отсяват истината от лъжата и да правят верния избор. Аз мисля, че той съществува. Не може само с отрицание.
– Получихте преди десетина години наградата за най-добра мъжка роля за филма “Изпепеляване”. Основата на фабулата му беше базирана на отдавна минало време. Днес виждате ли елементи на изпепеляване в родната действителност?
– Отдавна отминалото време е същото като сегашното и същото като това след 50 години. Историята е комична, присмива ни се и не ни учи на нищо (или поне ние не искаме да се научим от нея). Образът ми в “Изпепеляване” беше на италианец, който се е влюбил в българка, попаднал е тук, нищо не разбира и накрая е изпратен в концлагер, от който успява да избяга. Усещането е за Чужденецът на Камю. Това усещане аз имам от приблизително 25 години чак до днес, така че не ми беше трудно да изиграя тази роля. Изпепелява ме доста голяма част от ежедневието задавам си много въпроси, търся логиката на нещата, мисля. Имам обаче и привилегията да се занимавам с музика, кино и театър и те по някакъв начин отвличат вниманието ми от философстването и ме центрират.
– Дебютният Ви документален филм “Манчестър Юнайтед от Свищов” събра много овации. Имате ли планове за друго документално заглавие? Освен музиката за “Съдилището”, над какво друго работите сега? – Не съм сигурен дали ще ми остане време за режисьорски проект. Все още се наслаждавам на приема на “Манчестър Юнайтед”. След 24 фестивала и 5 телевизии последната новина е, че филмът беше купен от клубният телевизионен канал “Ман Юнайтед ТВ” и беше излъчен първоначално 2 пъти, а след това поради големият интерес още 4 и още 2 пъти. Аудиторията на канала е 100 000 000 и филмът е гледан от поне една четвърт от зрителите. Иначе в последната година при мен е горещо както винаги – композирам предимно симфонична музика – първо за БНТ сериала “Недадените”, след това за филма на Командарев “Съдилището”. Току-що се върнах от Хърватска след фантастични записи със Загребската филхармония. През зимата репетирах в театър 199 новата пиеса на тандема Яна Борисова-Галин Стоев “Хората от Оз”. Приятно е да изговаряш текст, които е на световно ниво, и да работиш с режисьор, който от 5 години поставя в “Комеди Франсез”. Усещането е специално. Иначе основните ми трепети са свързани с бандата. След 10-годишно прекъсване се събрахме отново, направихме 23 концерта през миналата година и сега мислим да влизаме в студио за нов албум. Ако отговарям честно – това е събитието, което най-много ме вълнува.
– Бъдещето на новия кинофестивал в града на липите – “Златната липа”, според Вас? Най-малко още един повод да идвате в родната Стара Загора! – Искрено стискам палци “Златната липа” да има бъдеще. Имах повод да идвам всяка от последните три години и да стоя в града в продължение на седмица. Имах удоволствието абсолютно безвъзмездно и от добри чувства да домакинствам в Стара Загора “София Филм Фест на път”. Представях най-актуалните съвременни световни и български филми – с “Оскари”, “Златни палми” и “Златни мечки”. Филми, които не могат да се видят в арените, нито да се изтеглят от нета. Срещах старозагорската публика с имена като Стефан Командарев, Стефан Китанов, Светослав Овчаров, Явор Бахаров, Ованес Торосян, Касиел-Ноа Ашер. Мисля, че беше интересно за средно 30-те зрители, които посещаваха прожекциите. Смятам също, че щеше да бъде любопитно и за кметската управа, ако беше отделила време сред многобройните си ангажименти. Тази година Магдалена Ралчева ме покани да присъствам, тъй като имаше два филма с мое участие: “Миграцията на паламуда” и “Стъклената река”, но не бях в България и за съжаление не можах.
Познавам Магдалена, тя е човек с вкус и артистизъм и мисля, че ще успее да направи нещо хубаво за града.
– Най-новата Ви песен, написана специално за новия филм на Стефан Командарев “Съдилището”, има заглавие “Сняг над Сахара”. Звучи като балсам в отприщилите се летни жеги. Но какво се крие зад интригуващия парадокс?
– Сняг над Сахара няма нищо общо с летните жеги. Написах я през октомври миналата година. Изпяхме я с бандата в клуб “Строежа” по време на един от концертите от турнето ни. Екипът на Стефан Командарев засне изпълнението, което всъщност е епизод от бъдещия филм – двамата главни герои отиват на концерт и звучи това парче. Песента е свързана с темата на филма, за изкупването на греховете, за опрощението. По-скоро има библейско звучене. Ще си позволя по-скоро да цитирам част от текста, тъй като, както знаете никои поет не обича да обяснява смисъла на поезията си:
“Животът ми е нищо друго освен студена стая. Освен студена стая – вътре да те приютя, когато завали. Когато завали. Бях Авел, бях Каин, Ева бях. Пътувах в кораба на Ной. Слушах тръбите на Йерихон. Живях в Содом, в Гомор, напуснах Вавилон и бях там, бях сам, бях блуден син, видях човек с магаре – влизаше в Йерусалим. Така извърших всички грехове от Книгата. Пристъпях всички правила. Всички правила. Ако ме питаш мога ли сега да си простя – ще кажа: Не. Дали? Когато разделим морето на две, когато завали, когато завали… Когато сняг над Сахара утре завали”.
Следващата седмица влизаме в студио да запишем песента и се надявам наесен, когато филмът е готов, тя да излезе в ефира.
– Освен любовта, какво Ви прави щастлив, какво Ви прави хелий, по-лек от хелий… След закачката с Ваш стих – ако сега издадете стихосбирка, какво заглавие ще носи, защо? (За читателите: Дебютният Ви сборник със стихове от 1999 г. се казва “Катапулт”.)
– Мисля, че фактът, че работя нещо, което обичам и винаги съм мечтал – още от безкрайните нощи в читалището на Стара Загора: да композирам музика, да пиша поезия, да играя роли и да правя кино. За име на стихосбирка – не знам, може би “Сняг над Сахара”.
НБП, Петър ДРАГИЕВ
Честито ! Но все пак ,както са казали по-мъдрите от нас , да оставим н ...
смешни сте бе хора стига си измисляйте не стига че не наемате хора дор ...
Браво на Радост, Браво на ръководството на Шесто основно училище „Св. ...
В село Рупките, общ. Чирпан от 5 месеца има режим на водата. Досега по ...
По какъв начин можен да си го закупим искам такъв. ...
© 2013-2015 NBP.bg. Реализация Медиа Системи ЕООД