Старозагорец спечели конкурс за коледна украса във Франция и дари наградата на българин

Димо мечтае да създаде дом и семейство в Стара Загора

Димо Славчев е на 37 години. Средното си образование завършва в Стара Загора. Заминава за Франция през април 2008 година, където живее и работи досега, но мечтата му е да се върне в Стара Загора и да създаде тук дом и семейство.

Димо пристига в страната на шансоните с подкрепата на свой приятел. „Той ми подаде ръка, а моята цел бе да успея да изплатя кредита си, който взех, за да си купя жилище в Стара Загора. Най-напред се установих във вилно селище, близо до Париж“, обяснява Димо. Той веднага започва работа в кулинарната сфера, за което му помага завършеният в България курс за готвачи и опитът в няколко старозагорски заведения. Започва със сладкарството. „Но скоро се отказах. Разбрах, че не е за мен, много напълнях“, обяснява с усмивка старозагорецът. След това влиза в кухнята. Работи за един й същ собственик 10 години, и полека-лека се изкачва по стълбицата до престижния пост – главен готвач на ресторант „La ruche“ в Париж. В ресторанта се предлага традиционна френска кухня. „Във Франция е много трудно да станеш отговорник на кухня. Това бе голямо постижение за мен“, обяснява Димо. Докато работи за първия си работодател, той успява да получи опит и в други сфери – става майстор на италиански сладолед, работи в производствена сладкарска база, но ръководенето на кухнята му е най-присърце.

Когато идва пандемията, свързана с коронавируса, Димо напуска своя дългогодишен работодател и от няколко месеца е във френския град Vernon, който се намира на 40 км от Париж. Там, докато заведенията са все още отворени, също работи в кухня на ресторант – като втори главен готвач.

„Ако питате собственици на заведения, френската държава не се грижи за бизнеса им. Те казват, че тепърва получават помощите за първото затваряне през месец март. Но пък правителството твърди, че не е така. Не знам къде е истината. Аз като служител първо получавах 100% от заплата си, но два месеца – 84% брутна заплата, като от тях остават 61% чиста сума. Все пак, смятам, че това е добра подкрепа за нас. Засега не работим. Няма и много оптимизъм. Всеки смята, че ако през март заведенията и ресторантите не отворят, то през юни със сигурност трябва да стане. Такива са перспективите, но дай Боже, да започнем и по-рано“, обяснява Димо за ситуацията на бранша във Франция.

Според него, французите нямат голямо доверие към ваксинацията срещу коронавирус. Едва 30% одобряват, както показват и проучванията. „Хората са затруднени, много бизнеси фалираха, има и много безработни. И нищо че, имаше празници, французите бяха тъжни“, разказва младият мъж.  

Но въпреки това, коледния дух не подминава местните жители на Vernon. В градчето, където Димо живее сега, организират конкурс за най-красива коледна украса на фасада. „Участвах в две нива на конкурса. В този, в който украсата бе оценявана от жури, спечелих първо място. А където конкурсът беше във фейсбук, заедно с моя хазаин се класирахме втори, но пък надпреварата беше не само за града, а за цялата община“, обяснява Димо. Освен това, във втория конкурс печели парична награда от 75 евро. Добавих от мен още 25 евро и реших да ги даря. Чух в българските новини за едно 21-годишно момче, нуждаещо се от финансова подкрепа и реших да ги изпратя на него, обяснява Димо.

Той е в перфектни отношения с настоящите си хазаи. „Много добре се разбирам с тях. И двамата са 79 години. Къщата им е на над 300 години, една от най-старите в града. Когато видях апартамента, който даваха под наем, той беше в окаяно състояние. Но тъй като имаше страхотен двор, реших да го наема. Полека лека оправих жилището, след това разчистих двора – обожавам градинарството. На предишното място си отглеждах зеленчуци и даже си правих буркани… След двора, постегнах и къщата, кухнята, подредих мазето. Хазаинът ми има деца, но не се е виждал с тях повече от 15 години. С него и с жената, с която живее, се сприятелихме, вече сме като едно семейство. Много се трогнаха на Коледа. Направих им страхотна вечеря – с шестстепенно меню, имаха си личен шеф готвач. Почувстваха се много добре, не са го изживявали от години“, споделя още Димо.

Какво му дава сили да работи и живее във Франция, въпреки трудностите? „Няма лесни неща в живота. Ако не рискуваш, няма как да се случват хубавите. На мен сила ми даде мотивът – да си изплатя кредита. Изплатих го, имам си вече дом в България. Чакам да получа гражданство и смятам да се прибера след кризата в Стара Загора. Не искам сега, защото ситуацията е трудна. Спестените пари бързо се харчат, ако не почнеш работа – лоша работа. Имам идеи за България, не се притеснявам да се прибера. Но нека поотминат нещата. Мечтата ми е в Стара Загора да направя и семейство. Тук имах връзка, но българин и французойка – не става. Мястото ми е в България. Французите са малко скептични, студени, не ги чувствам близки. Пред теб – едни, зад теб – други. В България колкото и да нямаш, колкото и да се беден, винаги хората са по-топли. А и съм българин, ще се чувствам по-добре в родината“, категоричен е Димо.

Много кураж не мога да дам на младите българи, сега ситуацията е доста сложна. Нека се пазят и да са здрави. Хората разбраха, че парите нищо не струват. Да си богат не е важна работа, важно е да си здрав, казва още шеф готвачът.

NBP.bg, Радослава РАШЕВА