Росио Каняс намери сродни планети в СУ „Максим Горки“

Росио след „Домът на Бернарда Алба“

4 награди, 2 пиеси, 10 ученици с труд за сцената и 1 учител режисьор. Това е равносметката в цифри през последните 2 години за училищния театър на испански език в старозагорското СУ „Максим Горки“. На 24 май трупата стана за втора поредна година носител на колективната награда „Млада Загора“. А също за втора поредна година актрисите (понастоящем): Симона Бакалова, Никол Монева, Ида Дамянова, Мила Минчева, Денислава Стойчева, Зара Теодосиева, Дарина Стоянова и Дария Панайотова, Мира Илиева и Теодора Тошева, които отговарят за озвучаването и осветлението на сцената, както и режисьорът учител Росио Каняс,

спечелиха второ място от националния конкурс за училищен театър на испански език

В разговора с испанския преподавател помага с превода една от актрисите –  дванадесетокласничката Ида Дамянова.

Националният конкурс за училищен театър на испански език тази година се проведе за 21-ви път и се организира от отдел „Образование“ на Посолството на Испания в България. Всяка година надпреварата събира ученици по испански от езиковите гимназии в страната, които представят театрални постановки на испански автори. Учителите – испаноговорящи, имат ангажимент да подготвят спектаклите. „Правим го непрофесионално, но

всички влагаме много енергия, емоция, заряд, не само в артистичната част, но и в овладяването на познанията по испански език

обяснява Росио Каняс.

За да станеш част от трупата на СУ „Максим Горки“, в началото на всяка учебна година желаещите преминават кастинг. На него те четат и правят първоначален опит за превъплъщение в определена роля от избраната пиеса. „Хубавото е, че учителката ни познава и още при кастинга определя на кого коя роля би подхождала“, разказва Ида. По правило в театъра участват ученици от 10 до 12 клас (засега желаещи са само момичета), които вече са овладели основното от езика, а творческият процес се ръководи от учителя, който става и режисьор, и продуцент. Репетициите първоначално вървят в по-забавени темпове, 2-3 пъти в седмицата. Но месец преди надпреварата се играе почти целодневно.

През 2019 г. възпитаниците на СУ „Максим Горки“ поставят „Домът на Бернарда Алба“ на Федерико Гарсия Лорка, а през 2020-а – две интерлюдии на Мигел де Сервантес под общото заглавие „Лудницата е трудна за опазване“. И с двете постановки са отличени с престижното второ място от националния конкурс. Декорите момичетата изработват сами. Костюмите се набавят от домашните гардероби, но най-вече благодарение на приятели от Държавна опера-Стара Загора, които осигуряват типичните средновековни облекла.

И двете пиеси екипът определя за доста трудни, по свой собствен начин

„Домът на Бернарда Алба“ се отличава с това, че героите са по-статични, няма динамика, няма какво да ти хване окото. Трудното беше да задържиш вниманието на публиката, още повече, че част от зрителите не знаят езика. Не очаквахме голям успех и реакции, но имаше много позитивни отзиви. Зрителите споделяха, че са съпреживели нашата емоция и енергия на сцената, обясняват Росио и Ида.

„Втората ни пиеса, която включва две интерлюдии, пък беше голямо предизвикателство с друго. На сцената се представят 24 роли, т.е. всяка актриса се превъплъщава поне в 3. Беше много динамично, трябваше да правиш нещо постоянно на сцената, да е супер преувеличено…“, обяснява Ида. Тя е в театъра вече трета година. „Още от малка искам да стана актриса. В десети клас пробвахме с моя приятелка, много ни хареса. Обичам сцената, обичам испанския и двете неща се събраха в едно“, допълва дванадесетокласничката.

За Росио пък режисурата е предизвикателство. Самата тя като ученичка и студентка участва в театрални постановки. Но за първи път е „зад кадъра“. Смята, че учителската професия й помага в ръководенето на трупата. Харесва й, че се събира заедно с учениците си извън учебните занимания.

Освен че правят нещо креативно, радостно е, че децата се учат да работят в екип, минаваме през трудности и ги разрешаваме заедно

Друг важен момент е, че се овладява езикът. Да вникнеш в текста, при това на автори като Лорка и Сервентас, не е лесна работа. Научават се нови неща и за историята на Испания през епохите, в които авторите творят, обяснява Росио.

Тя е втора година в Стара Загора, остава и за новата учебна година. Избира да дойде в България, защото нещо необяснимо отвътре я привлича към Балканите. Иска да изучи тяхната култура, харесва природата, забележителностите. България е сякаш е по средата и тук все едно има от всичко, което искаш да видиш от Балканите. Когато един ден замине от Стара Загора, от България, ще й липсва много училището. В него й харесва общуването с учители и ученици. Ще й липсва театърът и работата с младите хора, начинът на живот у нас, самите хора, както и страхотните български гозби. Вече почти разбира български език, по-трудно го говори.

Но пък актрисите не пропускат да я научат на най-актуалните младежки „лафчета“

Смята, че старозагорските ученици, както и всички други по света, владеят на различно ниво испанския. Но е доволна от тях, защото се справят в говорими ситуации, могат да комуникират добре и дори да превеждат.

На 24 май Росио Каняс и Ида Дамянова получават наградата „Млада Загора“ от зам.-кмета Милена Желева

За Росио Каняс наградите за училищния театър носят много радост. „Горда съм и много се вълнувам, че за втора година бяхме отличени с „Млада Загора“. Това означава, че забелязват труда ни. Но за мен

най-голямата награда е, че сме спечелили публиката. И двете постановки получиха голяма подкрепа

И с вълнение учителката споделя цитат от интервю на Брус Спрингстийн, в което той казва, че главният в групата нищо не може да направи сам, ако ги няма хората до него – все едно са се наредили няколко планети. „Чувствам се по същия начин. С момичетата в тези театрални постановки така се сработихме, че все едно намерих своите сродни планети“, допълва сеньора Каняс.

Какво ще е следващото заглавие за испанския театър в СУ „Максим Горки“, още не е решено. Но е сигурно, че половината артистки го напускат тази година и кастингът наесен ще е сериозен.

А нашата преводачка Ида вече има мечта – да бъде приета в НАТФИЗ. „Искам да продължа да се занимавам с това“

категорична е тя.

NBP.bg, Радослава РАШЕВА