Реших да приема заради Живко Тодоров

казва арх. Мартин ПАСКАЛЕВ, номиниран от ПП ГЕРБ за общински съветник от гражданската квота

Арх. Мартин ПАСКАЛЕВ е роден на 26 май 1988 г. в Стара Загора. Завършил е ПМГ „Гео Милев“ с профил „Информатика, математика, английски“, както и „Архитектура“ в УСАГ-София, с отличие. След дипломирането през 2014 г. избира да се развива професионално в родна Стара Загора. Баща му – Паскал Паскалев, също е архитект.

Работи в семейната фирма „Структура“ ООД като редови архитект.

Несемеен.

– Арх. Паскалев, как се случва появата Ви в листата на ГЕРБ за общински съветници? Защо приехте да участвате в предстоящите местни избори?

– Пътят е изключително прозрачен. Аз съм член на Камарата на архитектите, с която кметът Живко Тодоров работи много добре. От 2-3 години се вслушва много в професионалното ни мнение, по въпроси, свързани с архитектура. Община Стара Загора също се допитва до нас. По тази линия, доколкото ми е известно, кметът е поискал от Камарата на архитектите няколко имена на хора, които не са обвързани партийно и искат да работят за града. Получих телефонно обаждане с покана за среща.

Дотогава не съм имал личен контакт с него

бях го виждал на живо единствено на публични мероприятия и по телевизията… Мисля, че не познавам и никой от действащия Общински съвет. Моят кръг хора, с които общувам, са предимно клиентите, с които работим, сред тях не е имало хора от управлението на града. А приятелският ми кръг е тесен и няма нищо общо с властта и политиката.

– И… какво си казахте с кмета?

– Изразих мнение, че може би съм млад за подобна позиция. Реших да приема заради Живко Тодоров. Харесвам го като обществен образ, харесвам това, което прави за града. Смятам, че проектите, които се реализират, въпреки упреците на мнозина – ремонтът на Аязмото, централната улица, като архитектура, като процедура, са с прекрасен резултат. В същото време считам, че гражданите не трябва да бъдат толкова критични, от гледна точка на естетика.

Центърът на Стара Загора се получава изключително добре

крайният резултат ще бъде изключително добър – това е мнение и на голяма част от гилдията ни.

Леко ме дразни натрапването на мнения на хора, които не са експерти. Дори когато правиш ремонт вкъщи, има период от време, в който ти е мръсно, гадно, но като приключи, казваш – ех, стана хубаво. Така беше и с Аязмото. Ходя да тичам там, навремето често се разминавах с хора, които цъкаха „какво хубаво си беше“. Сега същите хора казват: „стана хубаво“.

– Уважавани архитекти се изказаха за „Национална бизнес поща“ по изграждането на сграда на мястото на стария Общински съвет (в бр. 30 на НБП).  Вашата оценка за градоустройственото решение на мястото, а така също и за представената идея?

– По старите градоустройствени планове там е предвидено да има сграда. Заложено е още в плана на Лубор Байер. В следващите години в градоустройствените решения също е указано да има сграда, т. е. предишните поколения са смятали, че там трябва да има сграда. Считам, че извървеният път, направата на конкурс, бе правилен. Имаше 5 участника, което е прекрасно, излъчиха се победител, класирани на второ и трето място.

Имаме достоен победител

Не съм запознат с другите проекти, видях само появилият се победител, и то по медиите. Но смятам, че е добър. Относно реализацията – в партньорство ли ще е, ще се продава ли парцелът, това са процедури, които явно тепърва ще бъдат извървени. Но и да остане незастроено, според мен, също не стои лошо. От друга страна, Стара Загора няма читава офис сграда от по-висок клас, което е недопустимо за петия по големина град в България, според мен. В момента офиси и фирми се помещават в жилищни сгради, или стари офис сгради, които са загубили качества. Това е лош имидж за града. Мястото е супер за офис сграда, за обществено ползване, каквато е целта. На мен лично ми харесва и да няма сграда там.

–  Как бихте отговорил на обвинения от страна на националистите, че гилдията Ви проваля патриотични инициативи, като например изграждането на паметник на кан Тервел, от прагматични съображения, че творческа професия като вашата се поставя в услуга на меркантилния либерализъм?

– Това е

абсурдно! Аз присъствах на срещата в общината със скулпторите

по случая с паметника на Тервел. Чисто професионално, композиционно – предложената фигура като мащаб не й е там мястото! Нямам нищо против да има монумент на Тервел, но да е на друго място в града. Апропо, тогава сграда на този парцел въобще не се обсъждаше. С колегите ходихме на място, разглеждахме – зеленината, дървесните корони ограничават изгледа към този бъдещ монумент. Реално той може да се види, когато си на 15 метра от него. Няма предпоставки на локацията да има подобна фигура. Тя иска свободно пространство, без дървета, сгради, преминавайки, да я разчетеш и възприемеш визуално, да я обработиш мисловно, за да ти създаде удоволствие. Ако бъде поставен, хората щяха да минават транзит, защото е натоварена зона..

Сигурен съм, че всички българи, не само една или друга политическа партия, искат да има подобни монументи. Но нека бъдат на правилното място.

– Как виждате функцията си, ако бъдете избран за общински съветник?

– Причината да приема поканата за участие в предстоящите избори е желанието ми да съм полезен с идеи и знания. Разбира се, наясно съм, че ще има и негативи. Надявам се да мога да дам експертиза, освен това да съм мост между общината и Камарата на архитектите, когато има проблем, да го представя пред гилдията ни, всеки да каже мнението си и да заемем обща позиция, която да можем да защитаваме, ако се наложи. Общината да знае, че тя е професионално най-правилната.

Хората виждат само каймака от работата на архитекта. Отдолу има работа на база на закони, много разпоредби. Професията ни е 50:50 творчество и работа със закони и бизнес насоченост. А дали можем да бъдем изкушени – най-вероятно да, както всяка друга професия.

– Споделяте ли идея доходите на архитекти по проекти на обществени сгради и обществени поръчки да са публични?

– Не знам за такава идея, но аз лично

не съм против. Хонорарите за проектантски поръчки не са високи

Те зависят от цената на продажба на кв. м. Стара Загора не е София, където цените са двойно по-високи, съответно инвеститорите разполагат с по-големи бюджети за хонорари.

Досега аз самият съм участвал в един общински конкурс – за пространството пред Музей Литературна Стара Загора, с колежка. Класираха ни на второ място. Хонорарът бе визиран в самата оферта. Всеки преценява дали да участва или не, публично достояние е. А когато търгът е на инженеринг, се наема проектантски екип и договарянето е на частни начала.

– Вие самият какво предпочитате да проектирате? Апропо, досега с обществена дейност занимавал ли сте се?

– В нашата фирма проектираме всичко, но най-много на сърце са ми обществените сгради, които, за съжаление, в града са малко. През последните години се проектират основно жилищни сгради – еднофамилни и многофамилни, вижда се навсякъде из града. Но това е пазарът, търсенето, и съответно предприемачите това строят. Какво проектираме ние, се определя от пазара.

Не съм се занимавал досега с обществена дейност. Деен съм в работата си, тя ми доставя удоволствие, ангажира ме 12 часа в денонощието, понякога и повече. Работата ми е като хоби. Не съм членувал и не членувам другаде, освен в Камарата на архитектите.

NBP.bg, Дима ТОНЕВА