Разследващият политолог и писател Антон ТОДОРОВ: Соросоиди разцепват националната идентичност

В комплекс “Верея” в Стара Загора на 25 юли бе представена втората книга на политолога и писателя Антон Тодоров от поредицата “Задкулисието на прехода” – “Българите срещу олигархията”. Водещ на срещата бе социалният патолог Илиян Илиев, който каза: „Антон Тодоров е смел човек, който не се притеснява да защитава идеи и чрез книгите си прави възможното да зареди една нова революция с информация“. След старозагорската премиера на новата му книга, Антон Тодоров даде интервю за НБП.

– Г-н Тодоров, нека поговорим за соросоидността. Защо България е толкова важна за мрежата на Джордж Сорос и Стара Загора в частност, като се има предвид публикуваната цифра от $75 млн. за България, разпределена само от Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа, без да броим „Отворено общество“ и останалите неправителствени организатори, финансирани от Сорос?

– Това е проблем от зората на демокрацията в България, когато голяма част от хората, открито проявяват своята обвързаност с тези кръгове, а и преди това. Джордж Сорос активно работи от 60-те години на миналия век, когато започва бизнес дейността си с пари на банковата група „Ротшилд“ – има официални публикации за това. Откровената проционистка и произраелска линия може да бъде проследена във всичко, което Сорос и кръговете около него правят. Колко хора знаят, че разработването на газовите находища в 80-милната зона около Израел се прави от фирма със собственици Рупърт Мърдок и главата на Лондонската фамилия Якоб Ротшилд?

Когато говорим за Сорос, трябва да имаме предвид, че това е наднационална и много мощна мрежа

на която в България не се противопоставят, поради принципната невъзможност да има последователни критици на тази политика. Всяка критика спрямо тези кръгове е вменявана като антисемитизъм. Друга група пък си намира друго оправдание – Сорос бил филантроп. Филантропичността му обаче, много често стига до там да финансира разцепващи националната идентичност групи.

Това е обвързано с въпроса

защо в Стара Загора тези хора са намерили полигон на злодейства

Първата причина е, че петимните да участват в техните схеми тук са евтини за купуване: 2-3000 до 4000 лв. Второ – голяма част от тези представители на групи, финансиране от фондации на Сорос, Рокфелер и т.н., заемат позиции, които бих нарекъл културно-диспечерски. С други думи, могат да влияят чрез възможност за контрол и насочване на конкретни финансови потоци, което при сегашната криза затвърждава тази група на лесно купени представители на музейното дело, на културни институции, на хора, формиращи обществено мнение. Очевидно става въпрос за имащи механизми да провеждат действия, ерозиращи, деградиращи възможността да се води последователна национална политика. Няма да навлизам в много подробности, но

и в Стара Загора, и в София, и в Пловдив повечето хора, имащи възможност да вземат решения в тези сфери, са тотално зависими

В Пловдив например зам.-кмет е Стефан Стоянов, синът на бившия евродепутат Емил Стоянов, който напусна европарламента вероятно поради това, че хората, които го издигнаха от ГЕРБ, най-сетне са разбрали, че е разработван от военното разузнаване на комунистическа България (разполагам с документите).  Назначението на сина му на пост с пряко влияние върху харченето на парите в културния сегмент на втория по големина град у нас, е следствие от специфичната обвързаност на Емил Стоянов, който в ЕП беше част от специфична, затворена група за контакти с Израел, беше член на медийната комисия…

Заемането на „диспечерски“ функции в областта на културата

е буквално опаковано от соросовъдната клика (аз така я наричам), което не означава, че такива функции няма в стопанството, икономиката, спорта, социалната сфера.  В предишното правителство имаше много сериозна квота от такива хора. Имахме външен министър – Младенов, който в ТВ предаването „Птици в нощта“ преди 2 години директно си каза и то с гордост, че през 1996 г. лично е

пренасял през югославската граница чували с долари, за да финансира структури на Сорос там

защото Милошевич ги бе ограничил силно. Очаквах след самопризнанието да му бъде поискана оставката, но всъщност влиянието му в правителството растеше с всеки ден. Министърът по евросредствата Томислав Дончев и той е от квотата на „Отворено общество“, завършил е института „Негев“ в Израел.

Важно е да се подчертае, че

квотата на соросовъдите е отвъд лявото и дясното

Когато става въпрос за това да се работи в услуга на техния демиург, тези хора забравят веднага политически пристрастия, ляво и дясно и намират подозрително единодушие за разпределянето на едни средства със специфично насочени интереси към денационализаторски действия и проекти.

Третата важна сфера за влияние на кръговете около Сорос е българското образование. Подхвърлянето на малки суми, но очевидно големи и важни за хората, които приемат да са рупори на тази политика в сферата на образованието, води до

подмяната на вътрешноведомствени документи по отношение на образователни програми

инструкции за действие, регулиращи ежедневието на цялата система. Виждаме, че на II и III линия пак са разположени хора с функции на диспечери, които могат да лансират или да стопират определени документи, проекти, програми… Дори при смяната на правителствата цели 2 десетилетия се вижда ясната червена нишка на провеждане на единна политика от директорите на дирекции, зам.-министри, висши чиновници в посока на фрагментиране на съзнанието за национална общност. България не е многонационална държава, колкото и това да не се харесва на някого, и мисля, че

опитите на бившия и сегашния председател на ДПС са изключително арогантни

в тази посока, ще навлече сериозни беди. На прословутите събирания на ДПС всяка година през май на Демир Баба тепе край Разград, вече втора година поред се поставя въпросът за двуезичие при провеждането на предизборни кампании. След тези избори Лютви Местан бе глобен, защото сега законът не допуска в България кампания на друг език. Доган обаче каза нещо, което би трябвало да остави политиците ни без сън – че България е в структури като НАТО и ЕС, които ще позволят на ДПС да извърши безпрецедентен натиск в тази посока. Всъщност това е лоша услуга и на тези структури, защото подобни тези само

водят до евроскептицизъм и антинатовски настроения у българите

а мястото на България все пак е сред цивилизованите страни в свободния свят, ако ще има бъдеще.

Безумие и кауза пердута е и тезата, че обвързването на България с Русия щяла да ограничи ДПС, защото, според мен, групировката ДПС е най-успешния проект на Москва в България. Признаването на ДПС като политически субект, въпреки антиконституционния му характер, бе направено под натиска на Москва и под личната диктовка на Андрей Луканов. Имаше натиск и от западни посолства, което за пореден път доказва, че страни като Русия, САЩ, лидери на ЕС постигат по определени теми и интереси консенсус, влизащ в ярък дисонанс с интересите на отделните държави.

– Каква е синтезирано целта на соросовъдската мрежа?

– Целта е контрол върху процедурата на вземане на решения и оттам контрол върху политиката на конкретните страни.

При промени от геополитическо естество имаш ключови играчи, разположени на възлови позиции

Единната национална политика е невъзможна, защото центровете на властта са разцепени. Това дава възможност определени интереси да бъдат защитени дори с политика, която е вредна за националния интерес.

– Чия квота е по-голяма в сегашното правителство – руската или соросовъдската?

– Руската, защото в новата тройна коалиция и „Атака“, и ДПС са преки московски проекти. Смущаващо е, че на позиции във висшата администрация буквално

като шахматни фигури биват размествани личности, доказали, че са работили в схемата на денационализаторската политика

Ето, знаков политически номад като Петър Стоянович оглави не друго, а Министерство на културата. В личния си блог той бе пуснал скандална снимка с фес, докато пие турска ракия, и с текст: „1878 г. ми отне всичко това“. Заместник му е доскорошното пресаташе на ДПС, близката приятелка на Ахмет Доган и Емел Етем – Велислава Кръстева?! Предполагам, че тези хора с еднаква охота биха служили и на соросовъдните интереси –

Петър Стоянович е много близък с хора като Юлиан Попов, с представители на „Отворено общество“

– но точно в този момент са в схемата на Москва.

– Сблъсъкът между групата, свързана с еврейските финансови потоци, и свързаната с руските капитали и интереси, ли е драмата в българската политика?

– В България определено има руски пари, голяма част от тях в енергетиката, но не толкова, че да е под руско влияние цялата енергетика. Фирмата с най-голяма борсова капитализация (40 пъти увеличение за 2 г.)  беше руската фирма „Енергони“, в която с около 10% акционер беше бившият съдружник на Пламен Орешарски Максим Димов – ексдепутат от ДПС, от НДСВ, ковчежник на тези партии. В 2011 г. имаше специална разработка в Агенция „Национална сигурност“ срещу „Енергони“ със съмнение за пране на нечисти пари, освен официално обявената й цел да стигне 25% дял във ВЕИ енергията у нас. ТЕЦ „Варна“ до миналата година беше на „Мечел“, т.е. руска, но бе продадена на ЧЕЗ…

Руснаците по-скоро побесняха, че не им се случи „Белене“

Най-напред заради желанието да имат централа в ЕС, но по-късно повече заради възможността да използват проекта за политически натиск върху правителството на Борисов и изобщо в българската политика, защото икономическите им енергийни интереси се пренасочиха към Азия. „Южен поток“ пък не е само руски – капиталът е 50% руски, 50% френски, италиански и германски. Френската страна натисна Борисов да подпише участието на България заради „Тотал“, която ще може да ползва същите тръби, защото разработва шелфовия газ у нас. Казвам тези неща, защото

голямото проклятие е обединяването на големи руски интереси с големи западни интереси

Слаба във финансово, стопанско и консистентно национално състояние страна като нашата с БВП 38 млрд. не може да провежда последователна национална политика в такива условия.

– Възможен ли е изход, промяна?

– Утопия е бърза промяна. Такива връзки не се разкъсват току-така, а и те не са на ниво България, а на ниво свят. Възможна е някаква промяна, макар и не кардинална, някаква правилна стъпка у нас при абсолютна подмяна на политическия елит на база повече информация, поне трябва да започнем да говорим и да поискаме да знаем.

Живка КЕХАЙОВА, НБП