Първият милионер на Стара Загора Иван ДЕДОВ: В най-силния сезон на живота си съм

Не живея безгрешно, но се старая, казва бизнесменът, който на 9 септември навърши 60 години

Иван Дедов на 60 години

– Г-н Дедов, пожелахте този час за срещата ни, за да не пропуснете тренировка. Със спорт ли започва денят Ви? Как живеете?

– Сутрин съм редовен в тренировките, това е част от дисциплината и живота ми от години. Така поддържам тонус, изглеждам добре и се чувствам добре. Не съм променил много-много работните си навици и заетостта. Не виждам живота си в игра на карти, пиене на кафета с празни приказки.

Обичам животът ми да бъде смислен

да мечтая и да осъществявам мечтите си.

Разбира се, разпознавам сезоните в живота си. Бог ми е дал тази мъдрост. Някога 60 години ми изглеждаха страшно много, казвах си – сериозна възраст! Когато се отнася до теб самия обаче, понеже душата не остарява – си същият ентусиаст, мечтател, човек с младежки пориви и амбиции. Човек се променя външно, но хората не трябва да се притесняват от това. Въпросът е

да се чувстваш добре, удовлетворен, да си здрав

– Казвате – разпознавам сезоните в живота си. В кой сезон е в момента Иван Дедов?

Иван Дедов на 7 години

– В най-силния! Човек, успял в материалния свят, който има опита и може да отделя малоценното от важното. Предстоят ми много силни, вълнуващи 10 години – в бизнеса, в обществения живот, в семейството. Един от бизнес проектите ми за строителство на парцели и къщи –

Жилищна зона „Малините“ – започна да се развива

Той е на площ 200 дка, проектът е много значим, нещата вече се случват – израстват къщички, купуват се парцели. Това е изключително значим проект за мен, тъй като променя донякъде и историята на града ни. Като инициатор и изпълнител на проекта се чувствам изключително горд. Човешкият живот се измерва с това какво ще оставиш за поколенията – може да е добро възпитание на децата, добро име в квартала, като добър служител на работното място и т. н.

– Има ли амбиция Иван Дедов да се връща в политиката?

– Желанието ми не е преминало. В момента съм зам.-председател на национално сдружение „Граждани за европейски ценности“ (ГЕЦ).

Имах покана за участие в предстоящите президентски избори

Като кандидат за кмет на Стара Загора през 1999 г.

Но не се виждам в такива проекти. Виждам се в проекти, свързани с нашия град и с местното управление. Следя внимателно обществения и политическия живот, последните два мандата нямаше смисъл да се хабят патрони. Но нещата не са вечни. Чакам своето време! В момента

Доналд Тръмп и Хилъри Клинтън са на по 70 години

и са в изтощителни кампании. Спрямо тях аз съм младеж!

– Бизнесът е на приливи и отливи. В момента какво се случва, удовлетворен ли сте?

– Хората се люшкат от едната в другата посока, влияят се от всеки духнал отнякъде вятър. Разбирам ги – през годините много от тях загубиха спестяванията си или отидоха на скъпи инвестиции без възвращаемост. Затова е добре да бъдем внимателни и да ползваме експерти, когато вземаме различни решения за живота си.

Аз пряко се занимавам с покупко-продажба на имоти

като наблюдавам какво се случва и правя проучване. Аз съм инвеститор, от самото начало, и това продължавам да правя. Заел съм няколко стратегически позиции в града с цел изграждането на логистични центрове и други актуални за бизнеса обекти. Всички ще реализирам във времето.

– Равносметката Ви на 60 години?

С дъщеричката Ники и съпругата Теди

– Много съм благодарен, че съм се родил в семейството, в което съм роден… Родителите ми са живи и здрави, за мен в този момент е голяма наслада да се грижа за тях и да им помагам във всичко. Имам по-голяма сестра. Семейството ми даваше много любов, в него имаше и много единство. Това ме изгради в по-късните години – сега го осъзнавам, със силна стабилност в характера.

Като млад допусках грешки и нито веднъж не бях упрекнат от тях

Дори когато няколко пъти съм губил техни спестявания. Имах и ситуация с неприятности със закона. Те пак не ме обвиниха. Това ми помогна на по-късен етап да намеря себе си и да се осъществя в живота като стабилен мъж.

Бях 15-16 годишен, когато разбирах, че ми се удава да правя търговия. Усещах, че каквото и да държа в ръцете си, мога да го продам –

химикалка за 20 ст. да я предложа за 30 – хората купуваха

Започнах да мечтая да стана богат и известен от малък. Бях на 33 години, с първия частен магазин за търговия в Стара Загора. Денонощно имаше опашки, печелех невероятни пари. Убеден съм и днес, че ако на хората предложиш това, от което имат нужда, на правилната цена, те ще си дадат парите.

Една година след като открих този магазин, вече бях милионер

Завинаги в историята на Стара Загора ще остана първия милионер. Не искам хората да ме запомнят с това, но е факт.

– Приоритетите Ви?

– Най-важният е аз самият и моите взаимоотношения с Бог. Ако нещата с мен не са наред, всичко останало ще куца. Всеки ден гледам къде нещо куца в живота ми и се коригирам. Да речем – имам гняв, нещо ме провокира в ежедневието, нараня човек около себе си – колега, член на семейството.

В библията пише – гневете се без да съгрешавате

Можеш да се ядосваш, но без да изговаряш думи, които да наранят някого! Трудно е, но започваш да го практикуваш и когато дойде ситуацията, работиш – дали можеш без да изговориш обидните и нараняващи думи. Изключително внимателен съм как и какво говоря.

Следващият приоритет е моето семейство. Много държа на него. Познавах стойността му като малък, после някъде го изгубих и на по-късен етап го открих в цялост. Двама в съгласие, трима в съгласие могат да постигнат много повече от един.

Семейството е невероятен експлозив за пробивност и успех в живота!

Мъжът и жената в единство са като динамит за реализиране в живота, във всяка област!

– В хармония ли е Иван Дедов с Бог?

„Пътят на успеха“

– Да. Вече 18-а година от обрата, не мога да позная себе си от периодите, в които не съм познавал Бог и словото Му. През 1999-2000 г., когато се обърнах към вярата в Бога с по-голяма просветеност, ми се наложи да се извиня на много хора. Един от тях бе проф. Цанко Яблански. Когато кметуваше, го нападах с изключително остри, понякога обидни думи. Той нито веднъж не ми отвърна. Спомням си на коктейл във „Верея“ съпругата му дойде при мен. Попита – ти защо нападаш така съпруга ми. Той дойде и каза –

Лили, остави, не се занимавай с това

Бях изсипал куп лошотия върху него и семейството му. Преди да стане посланик в Израел, го намерих и му се извиних за всичко, което бях казал. Не мога да го променя, но мога да се извиня. Наложи ми се да се извиня на много хора. Спомням си една жена, работи в деловодството на съда. Съпругът й беше при мен фаянсаджия. Пийваше, не идваше редовно на работа. Бях го ощетил с няколко надници. Минаха години, не знаех къде е, но намерих жена му.

Дължах 500 лв, върнах ги с лихвите – 1000 лв.

Трябваше на някои да се извиня лично, на други да поискам прошка, на трети да платя сметка. Трябваше да платя и всички сметки в данъчното – глоби, актове. Не можеш да кажеш аз съм добър гражданин, добър християнин, ако не си плащаш данъците, заплатата на работниците, не се грижиш за семейството си, децата ти страдат.

Не живея безгрешно, но се старая. Всеки ден правя корекции в поведението си. Не съм краен и по отношение на здравословния начин на живот, но се старая и

не позволявам устата и коремът ми да са господари на живота ми

– Какво искате за семейството си, за дъщеричката Ники?

– Да сме здрави, все така сплотени, да бъдем заедно по-дълго време. Ники вече е на 10 години, много прилича на мен визуално, а и по това, че където и да отиде, като мен иска да изкарва пари. Има нюх, желание, явно се прихваща (смее се).

С голямата ми дъщеря действах по-емоционално и властно. Жани е родена през 1979 г., аз през 1989 г. започнах частен бизнес.

В инерцията на бизнеса в един момент загубих представа в кой клас е

Сега отделям много време да говоря с Ники, да я изслушвам, да я разбирам. Възпитавам я в това да бъде добър християнин, добър гражданин и добър човек, да обича България и Стара Загора.

9 септември 2016 г., част от семейството: Иван Дедов и съпругата му Теди, над него е Жани, после Краси, Ачо, Йони, гушнала Ники и Кати

– Как празнувахте годишнината?

– Имаше много предложения – от идеята да бъдем в чужбина, във Венеция, в ресторант на мастер шеф в София, с голяма заря, така че Стара Загора да разбере, че празнувам.

Аз от години не ходя по светски събития

не съм човек на купони и публична показност. Реших да празнувам с най-близките – моето голямо семейство и близките ми приятели, хората, с които е свързано ежедневието ми. В Стара Загора, в ресторант IL NOSTRO в хотел „Дедов“.

– Какво си пожелахте?

– Да бъда жив и да бъда здрав. Така да изживея останалата част от живота си, че моят живот да бъде вдъхновение за поколението след мен –

че не съм се отказвал никога

че съм търсил позитивното в живота, че съм искал да покажа и да дам най-доброто от себе си в отношенията с хората.

Съпругата ми ми подари картина. „Пътят на успеха“ изобразява босоного момче от село, което постига успех. Посланието е, че за този, който мечтае и има дръзновението да тръгне да реализира мечтите си, няма невъзможни неща.

НБП, Дима ТОНЕВА