Проф. Цанко Яблански празнува ЧРД

На 9 сеп­тем­в­ри проф. Цан­ко Яб­лан­с­ки, кмет на Ста­ра За­го­ра (1995-1999), пос­ла­ник на Бъл­га­рия в Из­ра­ел (2000-2003), ще от­бе­ле­жи 73-ия си рож­ден ден. Ще праз­ну­вам с дис­ку­си­о­нен клуб „Фо­рум“, кой­то е съз­да­ден по моя ини­ци­а­ти­ва през 2009 г., спо­де­ли за НБП проф. Яб­лан­с­ки. През пос­лед­ни­те 2 го­ди­ни клу­бът на ин­те­лек­ту­ал­ци­те се съ­би­ра­ме вед­нъж месечно, на 9 сеп­тем­в­ри чер­пя, вди­га­ме наз­д­ра­ви­ца. Та­ка по неп­ри­ну­ден на­чин, без по­да­ръ­ци, праз­ну­вам рож­де­ния си ден. По­не­же та­зи го­ди­на 9 сеп­тем­в­ри е в съ­бо­та, ще се съ­бе­рем във втор­ник. На са­мия ден ще съм в те­сен се­ме­ен кръг, със съп­ру­га­та ми и близ­ки­те ми.
Проф. Яб­лан­с­ки спо­де­ля, че пос­лед­на­та го­ди­на за не­го е би­ла раз­лич­на, защото, че е спрял да ра­бо­ти. Той се пен­си­о­ни­ра през 2009 г, но ос­та­на в Тра­кийс­кия уни­вер­си­тет до 2016 г., ос­нов­но за­ра­ди меж­ду­на­род­но­то на­уч­но спи­са­ние Agricultural Science and Technology. То е съз­да­де­но и ръ­ко­во­де­но от не­го дъл­ги го­ди­ни, а се­га во­ди уни­вер­си­те­та към кла­си­ра­не за им­пакт фак­тор. За сво­я­та 70-го­диш­ни­на проф. Яб­лан­с­ки по­лу­чи ед­но от най-го­ле­ми­те зва­ния в на­у­ка­та, ко­е­то му да­ва спе­ци­ал­ни пра­ва – бе из­б­ран за про­фе­сор еме­ри­тус. Ръ­ко­вод­с­т­во­то на Тра­кийс­кия уни­вер­си­тет ми ка­за ка­би­не­тът Ви ос­та­ва Ваш, ко­га­то ис­ка­те – ра­бо­те­те, до жи­вот, раз­каз­ва проф. Яб­лан­с­ки. Хо­дя от­в­ре­ме нав­ре­ме, виж­дам се с ко­ле­ги. Не съм гла­вен ре­дак­тор на спи­са­ни­е­то, но съм член на ре­дак­ци­он­на­та ко­ле­гия.
Проф. Цан­ко Яб­лан­с­ки е до­ка­зан спе­ци­а­лист в сфе­ра­та на ге­не­ти­ка­та и би­о­тех­но­ло­ги­и­те, дъл­го­го­ди­шен пре­по­да­ва­тел и ръ­ко­во­ди­тел на ка­тед­ра „Ге­не­ти­ка, раз­въж­да­не и реп­ро­дук­ция“ в Аг­рар­ния фа­кул­тет, учас­т­ник във фо­ру­ми в Ли­са­бон, Шан­хай, Брюк­сел, Бел­г­рад, ръ­ко­во­ди­тел на меж­ду­на­род­ни и на­ци­о­нал­ни про­ек­ти, ав­тор на над 100 на­уч­ни и по­пу­ляр­ни ста­тии. Ка­то про­фе­сор еме­ри­тус имам пра­ва да бъ­да със зна­че­ние в уни­вер­си­те­та. Не съм се от­къс­нал от не­го, но не пре­по­да­вам. В ка­тед­ра­та ве­че има два­ма про­фе­со­ри, мои въз­пи­та­ни­ци, спо­де­ля той. Се­га имам въз­мож­ност да от­де­ля по­ве­че вре­ме на де­ца­та и вну­ци­те си. Осо­бе­но по-мал­ки­те имат нуж­да от дя­до ка­то мен. Проф. Яб­лан­с­ки има вну­ци на 17 г. и на 7 г., и внуч­ка на 12 г. Раз­каз­ва, че го­ле­ми­ят внук пре­ди вре­ме изя­вил же­ла­ние да кан­ди­дат­с­т­ва ве­те­ри­нар­на ме­ди­ци­на в ТрУ, но на­пос­ле­дък не­що не го­во­ри по те­ма­та…
Мо­я­та сен­тен­ция за жи­во­та е „Бъ­ди ан­га­жи­ран“, каз­ва той. Ако не си, поч­ваш да мис­лиш за как­во ли не. Аз ви­на­ги съм бил ан­га­жи­ран, пра­вил съм не­що, вклю­чи­тел­но за за­бав­ле­ние. От­к­рай вре­ме съм спор­тист, иг­рал съм во­лей­бол, тре­ни­рал съм ко­нен спорт, се­га иг­рая ре­дов­но те­нис и ка­рам ски през зи­ма­та. Те­ни­сът е ми­ни­мум 2 пъ­ти сед­мич­но, с при­я­те­ли, след иг­ра­та пи­ем по ед­на би­ра, поп­ри­каз­ва­ме си. Хо­дим и по тур­ни­ри по ли­ния на Ро­та­ри клуб, ми­на­ло­то ля­то бях­ме и на све­тов­но за ро­та­ри­ан­ци. За съ­жа­ле­ние, по­лу­чих кон­ту­зия. За рож­де­ния ден си по­же­ла­вам здра­ве и прос­пе­ри­тет – за всич­ко – за се­мейс­т­во­то, за при­я­те­ли­те, за Бъл­га­рия. И да ус­пея да за­вър­ша ед­на кни­га за жи­во­та си, ко­я­то съм за­поч­нал да пи­ша!
НБП, Ди­ма ТО­НЕ­ВА