Свидетели сме на динамични промени, реших да ги опиша и да предложа варианти за това какво ни очаква
За България е ключово да се дава подкрепа на малкия, на семейния бизнес, казва още авторът
След премиера на „Новата държава“ на политолога Димитър Аврамов в София (29 септември) и Пловдив (30 септември), авторът ще представи новата си книга и в Стара Загора. Събитието е на 1 октомври (четвъртък), от 18 ч. в Лапидариума на Регионалния исторически музей.
Димитър Аврамов е бил не веднъж събеседник на „Национална бизнес поща“. Популярно лице от телевизионния екран за хората, които се интересуват от политика и обществени въпроси. Има над 500 публикации в качествената българска преса от 1998 г. насам. Завършил е СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Политология“. Има специализации в сферата на международните отношения и публичната администрация. От 1999 г. насам работи като политически консултант и ръководител на предизборни кампании.
„Новата държава“ е издадена от издателство „Ентусиаст“.
– Г-н Аврамов, как се роди идеята за създаването на „Новата държава“?
– През последните 2-3 години се наблюдават изключително динамични промени в политическите процеси, в държавността, в начина на конституиране и консумиране на властта в европейски и световен мащаб. България не прави изключение.
Засилиха се тенденциите на авторитаризъм. Правителствата системно игнорират парламентите
и превръщат мнозинствата в тях във функция на собствената си воля и на изпълнителната власт. Засили се национализмът. Така нареченото мултикултурно и мултиетническо общество, което се разви в западния свят през последните две десетилетия, започна да предизвиква проблеми. Страните започнаха да изпитват културни и икономически дискомфорт от социалната и икономическа промяна. Освен това, поне от десетилетие е налице мощна промяна в технологичното развитие на света. Новите технологии и софтуерната автоматизация буквално променят начина, по който живеем и работим. И тези тенденции някак си се преплитат по особен начин. Променят обществата ни във всички аспекти, включително и в политически.
Наблюдавайки тази промяна, реших да се опитам да я опиша и да предложа варианти за това какво ни очаква през следващите две десетилетия.
– В книгата Ви включен ли е анализ на последните събития у нас?
– В „Новата държава“ има глава, която е озаглавена „Новата държава на България“. В нея са засегнати най-актуалните тенденции в развитието на обществените процеси у нас. Със сигурност читателите ще намерят отговор на въпросите –
защо сме толкова изнервени като общество и защо не харесваме политическите си институции
Една от причините за това е, че се намираме в ситуация, в която държавата става все по-голяма, а хората стават все по-малки. Държавата чрез нейната администрация и бюрокрация увеличава тежестта си върху отделния човек, разширява се и става все по-скъпа. И България е стигнала до ситуация, при която за обществото е много тежко да издържа собствената си държава и нейните храненици. Това е една от тенденциите, описани в българската глава на книгата.
Разбира се, тази тенденция е обективна. Не е свързана с конкретна политическа сила. Недоволството на хората от тези процеси няма да спре с настоящите протести. И ако няма разбиране и политическа воля, че начинът на развитие на държавността ни трябва да бъде променен – вътре по отношение на структурата на държавата, а не спрямо външнополитическите приоритети, които са ясни, тогава със сигурност ще сме изправени пред перманентни вътрешни турбуленции, политическа и социална нестабилност.
– Вашата визия, решенията, които предлагате чрез Вашата книга за това какво ще стане със света?
– Със сигурност човечеството навлиза в много опасен период от историята си. За пръв път в човешката история създаваме процеси, технологии, икономически цикли, които няма да можем да контролираме. Една от важните теми на книгата е
как изкуственият интелект и софтуерно дефинираната икономика изместват хората от цели сфери на човешка дейност
Този процес е много по-развит в Северна Америка и в части от Западна и Северна Европа, отколкото в Централна и Източна Европа. Но страни като България и другите източноевропейски държави са много близо до това. Скоро и техните общества ще се събудят един ден и ще разберат, че много неща са променени, и то не за добро.
Този тип промяна е свързан с изчезването на цели професии. А те ще изчезнат, както вече казах, заради икономическата ефективост, която предлагат изкуственият интелект и софтуерно дефинираната икономика. Живеем в свят, който създава продукти за еднократна употреба, и те се създават все по-рядко от хора, и все по-често от автоматизирани производства. В момента, в който автоматизираните производства започнат да бъдат ръководени от изкуствения интелект, тогава човекът ще бъде изхвърлен не просто от сферата на ръчния и механизирания труд, а в голяма степен и от сферата на интелектуалния труд. Пример за това е технологичната сфера за създаване на софтуер. В нея има напреднали разработки, в които нов софтуерен код, нови софтуерни приложения в голяма степен са създавани от умни програми. И това все още не е изкуствен интелект. Западният свят е на около десетилетие, а и дори на по-малко,
да промени много драматично начинът, по който работим, живеем, произвеждаме
Добре е да осъзнаваме тези промени.
Много е важно за България като страна близо до западния свят, но в известна степен изоставаща, да разбере как да съхрани човешкия си ресурс.
– Какво да направи всеки човек, за да не бъде заместен от роботите?
– Заместването на хората от роботите е обективен процес, както и софтуерната автоматизация и използването на изкуствен интелект са обективни процеси. За съжаление, ние няма да можем да спрем социалните и икономическите проблеми, които сами създаваме. Единственото, което можем да направим, е да се адаптираме възможно най-добре към тях.
Със сигурност
страни като България трябва да видят какви са техните предимства в новия свят
Със сигурност трябва да се оптимизират социалните системи, системите на публичните услуги. Със сигурност трябва да се намали обхватът на държавата и да се засили позицията на отделния човек.
Много опасна тенденция е корпоративизацията на икономиката. Тя отнема все повече микросфери на дейност и от отделния човек, и от семейството, и ги предоставя на големите компании, които третират хората като консуматори. От тази гледна точка, за България и за обществото ни е ключово да се дава подкрепа на малкия, на семейния бизнес, да се поддържат общности във всяка сфера на дейност, да се спре процесът на алиенация и атомизация на обществото.
– Това е Ваша първа книга. В анотацията се казва, че не е за строго академичната и специализирана публика…
– Книгата „Новата държава“ попада в жанра популярна политология. Това означава, че политологичните, социологическите и други обществени
процеси са разказани и обяснени с методите на публицистиката, а не с методите на науката
Разбира се, книгата спазва най-важните научни изисквания за анализ, за разработване на текст.
Аз лично смятам, че наука трябва да се прави от хора, които се намират в университетите и са се посветили на нея. Ние, които сме в публичната сфера, е по-добре да се занимаваме с това да разширяваме полето за развитието на науката, да подпомагаме хората в университетите. И, когато е възможно, да създаваме чрез партньорство общ продукт с тях.
В тази връзка съм изключително благодарен на проф. Георги Фотев, който отдели време да прочете книгата, да разговаря за нея с мен и да я рецензира. България може да няма „Ролинг Стоунс“ и „Бийтълс“, може да няма други подобни постижения, да няма „Оскар“, обаче в сферата на социологията имена като проф. Георги Фотев са на върха на развитието на науката. Колкото по-ясно и по-често бъде казвано това, колкото повече инвестираме в учените си, толкова повече хора като проф. Фотев ще има в следващото десетилетие. Понеже едно от малкото неща, които ни остават в новата държава, е да знаем, да сме квалифицирани, да произвеждаме качествен продукт на всички нива, точно заради това е необходимо да инвестираме в наука. И когато става въпрос за социални, за обществени науки в лицето на проф. Фотев и други негови колеги имаме имена, които покриват най-високите стандарти за наука в цял свят.
– След София и Пловдив, премиера на книгата ще има и в Стара Загора. Защо избрахте да я представите и тук?
– Защото „новата държава“ няма да се случи само в София. Тя ще се случи навсякъде. Аз винаги съм бил привърженик на това, че
България не трябва да бъде обществена пирамида, на върха на която стои столицата
Всеки голям български град е важен. Стара Загора е част от културния и обществения процес на страната. Смятам, че с оглед на това, което градът е дал на България през последните три десетилетия от демократичната ни история, напълно логично е да уважа старозагорци, като направя представяне на книгата в Стара Загора.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
