Пенсионерският клуб е най-оживеното място в Помощник

Кметският наместник Иван Кръстев

Село Помощник е крайното село на община Гълъбово и на област Стара Загора, намира се в подножието на Сакар планина. Преди години жителите му са надхвърляли 500, сега по списък се водят 220. Населението е смесено – има доста роми, но проблеми с тях няма, не се делят, социализирани са, казва кметският наместник Иван Кръстев. Той е вече шести мандат на този пост – три пъти е бил избиран, а след като населението намалява и вече не се провеждат избори, е назначаван. Разказът му звучи малко тъжно. Казва, че селото все повече обезлюдява, малко са децата, ходят на училище в Гълъбово. По-младите бягат към града, тук живеят основно пенсионери. В кметството идват най-вече за административни услуги. Сградата е обновена напълно преди две години, на втория етаж са пренесли библиотеката на НЧ „Отец Паисий“, защото неговата база е в много лошо състояние, има течове и не се ползва. В миналото читалището имало по-активна дейност, с група за автентичен фолклор, която вече не съществува. Иначе съвместно с пенсионерския клуб организират всички празници и хората се събират.

Най-големият проблем назад в годините беше водоподаването, в голяма степен той е решен, няма безводие, но има течове и повреди по водопровода. Както навсякъде в малките населени места, има какво да се желае по инфраструктурата. Лекар идва веднъж на две седмици, затова много хора предпочитат да си изберат личен лекар в Гълъбово или Харманли, та като отидат на преглед, да си вземат и лекарствата. Транспортът е редовен, но в почивните дни е много нарядко. Преди години към комплекса „Марица-изток“ тръгваха 13 автобуса, които обикаляха през околните села, спомня си секретарката на кметството Йовка Георгиева. Нейната свекърва Гана Господинова е най-възрастната жителка на селото – на 92 години. Има нужда от помощ, но умът й е като бръснач, познава и помни всички в селото.

Местните хора казват, че преди повече от осемдесет години, в селото е имало храм, който се саморазрушил. След дълго очакване, преди две години, е изграден нов. „Кметът на община Гълъбово Николай Тонев взе присърце желанието ни, осигуриха се средства от общината, намериха се и дарители. Много помогна Димитър Димитров, беше зам.-директор на старата ТЕЦ „Марица-изток 1“, казва Иван Кръстев. Проектът за храма е дарение от арх. Банко Банов. Черквата се нарича „Свети Иван Рилски“ и е осветен от Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан.

Празникът на селото е в средата на ноември. Някога е бил на Спасовден, но по времето на ТКЗС-то е преместен, защото по това време имало много работа на полето. Не е свързан с конкретна дата, прави се курбан, събират се на площада, посрещат гости.

Голяма част от земята се обработва от Кирил Георгиев, сее се основно пшеница и слънчоглед. Когато го потърсим, винаги се отзовава, и за празници помага, и за битови проблеми, поддържа и зимното почистване, много сме му благодарни, казва кметският наместник. Неговото семейство също обработва около 250 декара, отглеждали и животни, но се отказали.

Пенсионерският клуб е добре обзаведен, работи и сутрин, и следобед. Това е най-оживеното и желано място, всеки ходи когато може, има телевизор, масажен стол, хората се събират на чаша чай или кафе, но най-вече – на сладка приказка. Тук се раздава и храната по програма „Топъл обяд“, в която са включени 21 души, обяснява Янка Тодорова, отговорник за клуба.

Заварваме приятна женска компания, най-възрастната е Невена Господинова, 84-годишна мила жена, загубила сина си. Идва тук, защото времето минава по-лесно, когато си поговориш с хора. Сред най-честите посетители е Стояна Желева, вече е на 78 години, но работи като санитарка при лекарката. Медицинска сестра е, започнала работа още през 1957 година, изкарала 24 години в селото, после отишла в Рудник 3, но не като сестра. От 1993 година е пенсионерка, но не я свърта на едно място. Припомня си как преди години обикаляла из района, че и децата си водела, като нямало на кого да ги остави. Как стерилизирала игли и спринцовки и ходела да слага инжекции на болни деца, как при епидемия от грип и шарка в края на 1958 г. и началото на 1959 година имало командировани хора от някогашната Санепидстанция. Сега мери кръвното на посетителите в клуба и прави мехлем за изгаряния. Рецептата е семейна тайна, предава се от майка на дъщеря, тя също е научила своята. Билките се берат наоколо през месеците май-юни и се прави при необходимост, защото няма голяма трайност.

Събираме се редовно, през деня времето минава по-лесно, но вечер е трудно, самотата много мъчи хората, самотата убива, тъжно казва 79-годишната Колка Петрова. Пресметнала е, че в селото има 74 празни къщи, 25 с по един човек, 189 души са постоянно там, 40 от тях са вдовици. Децата са по градовете и чужбина, чуват се, идват понякога, но друго си е да поговориш с човек на живо. Темите са разнообразни – и за филми, и за рецепти – къде за лек, къде за ядене, спомени има много. Възрастните хора искат повече внимание, една дума някой да каже, да те пита как си, затова и се събираме, казват жените. Хвалят Иван Кръстев, че много се грижи за тях и за клуба, ако се наложи – пали колата и кара болен човек до Гълъбово. Иска им се и в събота и неделя да има редовен автобус.

NBP.bg, Таня ИВАНОВА