Павлина ВАСИЛЕВА: 10 ноември през очите на едно „дете на демокрацията“

По повод 30 години от 10 ноември 1989 г. потърсихме равносметката за трите десетилетия чрез материалите на 22-ма изявени старозагорски журналисти. Всеки от тях сподели своята визия за: постиженията, пораженията, предизвикателствата.

Получихме пъзел, който се постарахме да сглобим в обща картина. Равносметката стана пълнокръвна като самия живот. В нея има – надежди и разочарования, успехи и поражения, плюсове и минуси, върхове и падове… Виж ОЩЕ ТУК>>

В живота си всеки човек преминава през множество периоди и стадии на развитие, така както и в историята си всяко общество преминава различни преходи. Именно такъв е и преломният 10 ноември 1989 година. Ден, в който много хора са търсили надежда. Надежда, че вече ще могат да бъдат свободни, че от тук нататък ще могат да изразяват мнението си без притеснение, ще избират как ще бъдат облечени, каква музика ще слушат и най-вече ще имат свободата да избират хората, които ще управляват Родината и условията на живот в нея. Повечето от моите връстници не помнят нищо от събитията, случили се в онзи ноемврийски ден. Някои от тях са били деца, а други – като мен самата, все още не са били родени.

А днес пиша тези редове като едно дете, чувало за промените, но родено часове преди провеждането на първите демократични избори в България – 10 юни 1990 г., които бележат ключов момент за България – започване на т. нар. преход. Това са първите многопартийни избори в страната след премахването на еднопартийния режим. Те биват последвани от бурни реакции, ожесточени дискусии и анализи. Сред привържениците на една от партиите (СДС) се разпространява мнение за манипулация на изборните резултати още след обявяване на предварителните резултати.

И сега, 30 години по-късно, ситуацията не е по-различна. Виждаме същите реакции от страна на политиците. Това показва, че толкова жадуваната свобода някак е изгубила част от своя блясък. Поради това, като пораснала почти 30-годишна жена, съпруга и майка, не мога да не се запитам: Свободни ли живеем? Свободата, за която са мечтаели всички, изпълни ли очакванията им, или пък се превърна в слободия? Това ли трябваше да бъде резултатът от настъпването на промените? Пораствах като дете, което не се притеснява да изрази мнението си и да покаже желанията си, но пък и бях възпитана да уважавам различните и да изслушвам чуждото мнение.

Това чувство за хармония и желание на индивида да търси нови хоризонти е част от постиженията на демокрацията. Именно поради това за изминалите 30 години ние вече със сигурност сме едно различно общество като поколение. Да, ние все още носим част от манталитета на миналото, защото са ни отгледали част от хората на миналото. Но смятам, че се заражда чрез нас идеята за това, че ние можем да променим света. В днешното съвремие ние знаем, че можем да работим, да живеем и да се развиваме, където пожелаем, и да правим това, което ни носи удовлетворение. Ние нямаме задължението да работим „по разпределение“. От друга страна, е предизвикателството ние да бъдем първите, които ще възпитават следващите поколения от Деца на демокрацията. Като първи, пред нас стоят многото въпросителни към неизвестното. Въпроси, които трябва да намерим и като общество, и като личности.

NBP.bg