Отец Йордан КАРАГЕОРГИЕВ: Длъжници сме на хората, трябва да живеем с мисълта как да стигнем до тях

Културно-просветният отдел на Старозагорската митрополия ще бъде възстановен, съобщи преди дни новият старозагорски митрополит Негово Високопреосвещенство Киприян. Отделът ще се ръководи от старозагорския свещеник Йордан Карагеоргиев. За НБП отец Йордан сподели, че първоначално Културно-просветният отдел ще бъде в сградата на Старозагорската митрополия, но има и други идеи, които тепърва ще бъдат уточнявани.

Отец Йордан от години работи с изтърпяващите наказанията си в Старозагорския затвор, както и с хора с психически проблеми. Той служи в храма и параклисите в Затвора, в параклиса на Дневния център за хора с психически увреждания в града – „Св. Св. Козма и Дамян“, в храма „Св. Паисий“ в кв. „Зора“.

***

– Отец Карагеоргиев, поздравления за новото служение! Възстановяването на Културно-просветния отдел е едно от първите решения след избора на новия Старозагорски митрополит. Какво предстои като начало?

– Новото служение ще започне в началото на годината. Това е милост Божия, само мога да благодаря на нашия нов митрополит Дядо Киприян за доверието. Хубаво е да има такъв отдел, но той може да функционира само с помощта на много доброволци и на събратята от храмовете. Трябва да има и неделни училища, и социални служения,

да има възможност за повече срещи на духовниците с хората

Свещениците обаче не сме много, не достига и време, но с помощта и благословията на Дядо Киприян нещата ще се устройват стъпка по стъпка. Предстои да се направи концептуална програма, ще я съобщим и на медиите. Ще се направи всичко възможно да се възстановят служенията в домовете за възрастни хора, за деца без родителска грижа, ще продължим работата в затвора. Там ще се освети нов параклис, за пръв път се прави такъв в България. Благодарен съм на Бога и на благословията на Дядо Галактион, с когото започнахме да го правим.

Параклисът е на границата между Затвора и външния свят и ще бъде отворен денонощно

В него ще могат да идват и близките на лишените от свобода. Тяхната болка е голяма, често изпитват много по-големи терзания отколкото на лишените от свобода. Това са възрастни хора, идват при децата си, при внуците си. Те понякога изпитват вина за нещо, за което не са виновни. Да не забравяме, че човек не е застрахован от три неща – просешка тояга, болест и попадане в затвора. Ние сме хора, трябва да даваме шанс на тези, които искат да се поправят.

Ще помоля за благословение

да се възстанови телефонът на доверието, който се поддържаше към БЧК заедно със Старозагорската епархия

Искам да възстановим служението на църквата в болниците, не само в Стара Загора. Дядо Панкратий имаше голямо желание да се възстановят храмовете в болниците, това е мисия на църквата. Имаме един малък параклис „Св. Св. Козма и Дамян“, виждаме колко е нужен за болните. На Запад в болници с размера на нашата има по двама свещеници. Има нужда и от малки параклисчета в домовете за възрастни хора. Старостта смирява. Всички знаем, че в един момент ще си отидем при Бог, но е хубаво в тези последни години човек да има мира, да се срещне с Бога, да се изповяда, да почувства благодатта на православната църква.

Има много неща, които да се правят, предстои да се откриват и освещават храмове

да се правят копки и да се строят нови.

– Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприян обяви още, че ще се направи сайт на епархията, ще се използват и други съвременни технологии…

– Младостта на Дядо Киприян и това, че е духовно чадо на Дядо Панкратий, който беше една вселена, си казва думата. Новият владика е работохолик, има желание за диалог с повече слоеве от обществото. Всички използваме новите технологии, те са полезни. Ние сме длъжници на хората. Трябва да живеем с мисълта как да стигнем до тях да им покажем, че не са сами.

– Споменахте, че искате да се напише история на Старозагорската епархия?

– Искам, защото има много неща, много хора, които не трябва да бъдат забравени. Нито един митрополит не бива да бъде забравен. В момента правя едно проучване за служенията на Дядо Климент и дядо Панкратий, всеки има своя път и своето достойнство. Дядо Галактион също, с годините ще се оценява и това, което той направи.

Дядо Климент и Дядо Панкратий преведоха епархията през времето на атеизма

Знаете ли какво е това? И аз не знам. Дядо Панкратий преди да почине каза: „Всичко, което съм правил, съм го правил за доброто на Църквата. Никак не беше лесно на свещениците, а особено на митрополита“.

Не бива да бъдат забравяни и обикновени, но нравствено извисени хора, които помагат и вършат добрини. Те носят една българска доброта, заради която българският корен ще продължи да съществува. Ето, бай Нейчо направи „Богородична стъпка“.

На 80 години носеше цимент на ръце, за да се пестят средства

Или арх. Ваня Тончева, която много помагаше за работата с лишените от свобода. Ходеше пеш до Затвора с болните си крака, за да спести пари от малката си пенсия, с които да помогне на хората там. Трябва да се научим да виждаме труда на хората и да го уважаваме. Така по-бързо ще вървят процесите.

– Годината, която си отива, беше пълна с противоречия, бедствия, кризи, катастрофи, някаква вина ли плащаме?

– Бог премерва нещата през вечността, а нашата логика мери с преходни понятия и мерки. Факт е, че всичко е свързано с духовното ни и нравствено състояние. Както казват светите отци –

всеки е отговорен за всичко, ние сме свързани

Ние сме се отучили да общуваме. И всичко, което се случва, е плод на това, че сме загърбили любовта. Българите сме добри хора, имаме си човещината, виждаме колко доброта имаше и сега около трагедията в Хитрино. Но не трябва да я проявяваме спорадично, тя трябва да стане част от живота ни. Има едно определение на Св. Йоан Златоуст, че всеки човек е един слънчев лъч. С този микрон, който Бог ни е дал, трябва да осветяваме близки, познати, доколкото можем да носим светлина, да носим човещина и разбиране. Да се научим да виждаме болката на хората около нас. Ако се научим, Бог ще ни дари и на нас самите допълнително радост в сърцата.

– Предстои един от най-големите християнски празници – Богоявление. Какво е за Вас Йордановден като църковен и личен празник?

– Йордановден е празник, който носи много голям заряд. Това е началото на служението на Бог. Това, за което в този ден се моля, е Бог да ми дава и сили, и вътрешна енергия, за да си извървявам пътя като духовник. Всеки празник си носи своята благодат и се моля да я почувстват повече хора.

Смисълът на празника е да се помолим Бог да ни отвори път

да получим късче благодат, късче топлина. Животът е достатъчно сив и това късче ни дава възможност да имаме цветност в душата си, да имаме духовни сили да посрещаме хората.

НБП, Таня ИВАНОВА