Няма накъде да се отстъпва повече

Има крещяща нужда от нов световен ред, казва Енчо ЕНЕВ

Инж. Енчо ЕНЕВ е роден на 17 февруари 1949 г. в Обручище. Завършил е Електротехникума в Стара Загора и МЕИ-София. След дипломирането (1974 г.) постъпва в ДЗУ, на най-ниското стъпало, инженер-настройчик. Без да прескача нива, се издига до директор на Завод 6 (1983 г.). През 1986 г. е зам. генерален директор на някогашния соцгигант „Хранмашкоплект“АД, после и генерален директор. След втората чистка на СДС отива в ЦКБ. Работил е и в „Бисер олива“, до ниво изпълнителен директор. Директор на новооткрития завод „Медийни системи“ до 2009 г., откъдето напуска след смяната на собствеността. Следват няколко години, в които работи по проект за производство на електромобили. От август 2014 г. е зам. управител на „ВиК“ ЕООД-Стара Загора.   

Автор на книги с политически анализи, общественик.

Дългогодишен член на БСП. През 2007 г. в знак на несъгласие с управлението на Сергей Станишев, подава оставка като зам.-председател на Областния съвет на БСП в Стара Загора и напуска партията.

В кабинета си на зам. управител на „ВиК“ Стара Загора

– Г-н Енев, на 17 февруари навършвате 70 години. Таньо Клисуров има едно прекрасно стихотворение „Мъжът на 50“. Важи ли нещо от него и за мъжа на 70?

– На 70 човек вече е натрупал  много житейски опит и може би затова прибързаните решения са по-малко. Вярвам на теорията, според която всеки се ражда с определена мисия на Земята. На 70 г. имаш усещането, че

мисията на живота ти е изпълнена

и това ти дава спокойствие и увереност във всичко, което правиш…

– Най-хубавите Ви периоди? Работата в хай-тека, в „Медийни системи“, впечатлението Ви за иновациите днес?

– Един от най-хубавите ми периоди е работата ми като изпълнителен директор на „Медийни системи“ – върхова технология, с която много малко държави в света можеха да се похвалят тогава. Когато поех фирмата, тя имаше само две линии за производство на дискове – едната за записваеми, другата за репликирани, и годишен капацитет 5 млн. диска. Оставих я с пет линии и пълно натоварване, с годишен капацитет 32 милиона диска (2009 г.). Успяхме да станем един от най-големите износители на английския пазар, клиенти ни бяха едни от най-известните английски вестници.

Днес върхът на технологиите е атомната енергетика и Космосът. Там, където нас ни няма изобщо, а някога почти цялата научна апаратура на първия и единствен български спътник „България 1300“ беше създадена и произведена в Стара Загора.

– А защо, според Вас, ни няма?

– Липсва политическа стабилност. България няма национална доктрина, последователност и приемственост в действията на правителствата, в законотворчеството. Няма стабилна и атрактивна икономическа среда, с нужните данъчни облекчения. Как да чакаме инвестиции отвън?!

Другата причина, разбира се, е корупцията

Със съпругата Диана

Преди 6-7 години работих по високотехнологичен проект, за производство на електромобили в Стара Загора, с английски инвестиционен фонд. Щяхме да създадем работни места, хай-тек технология. 3 години разкарваха инвеститорите по институциите, накрая те се отказаха от намерението си да инвестират в България.

– Константин Тренчев тези дни ни определи като безкрайни индивидуалисти, които не могат да се обединяват. Че нямаме визия за бъдещето. Споделяте ли липсата на оптимизъм за България? 

– На 100% съм съгласен! Българинът много лесно се разграничава, отколкото обединява. Това е в гените ни. Създадохме 350 политически субекта, търсим себеизява през разделението. От процъфтяваща държава на 31-32-ро място по развитие на икономиката в света преди промените, когато машиностроенето ни беше на средното калифорнийско ниво, ние взехме, че си разсипахме държавата.

– Как да „отлепим“ от последното място в класацията на ЕС?

– Вероятно се нуждаем от шокова терапия. Държавата ни се топи демографски, започват да преобладават други етноси. Дано някой от разпознаваемите фигури в политиката и бизнеса се стресне и поуплаши от това. Да реши, че

няма накъде да се отстъпва повече

и че ако искаме да я има България, трябва да се вкара ред в държавата.

– „Национална бизнес поща“ стартира 2019 г. с уводна публикация „Задачата на годината“. Коя е тя, според Вас? 

– Считам, че има няколко национални цели, които трябва да се следват. Първо, да се вкара ред в търговията с електрическа енергия. Наскоро на среща с Румен Овчаров той заяви, че за българската енергетика трябва да се говори като за умряла, т. е. енергетиката ни изчезва. Черните облаци, които са надвиснали над комплекса „Марица-изток“ са с потенциал да отворят огромна рана, не само в териториален мащаб, а и за икономиката на страната и републиканския бюджет. Без енергетика няма икономика, а без икономика няма държава. Затова трябва на всяка цена да се овладеят процесите на разпад в българската енергетика. Цената на енергията е основен инфлационен и ценообразуващ фактор, прекомерното й издуване може да доведе до инфлация. От друга страна, България е малка държава, с 60% отворена икономика. Не можем всичко да си произведем, нашата икономика е експортно ориентирана. Трябва да увеличаваме непрекъснато обемите на износа. Как да го постигнем, при положение, че високите цени на енергиите правят стоките ни за износ неконкурентоспособни?

Трябва по-трудно да вдигаме ръка и да се съгласяваме с всичко, което ни казва ЕС

Всяка държава има национални интереси и ако не ги защитава, престава да бъде държава.

Голяма бомба със закъснител е и проблемът, свързан с ромския етнос.

– Може ли да се реши той?

– Социализирането на ромите няма да стане лесно. Преобладаващата част от тях нямат никакви професии, не ходят на училище, не работят, само изцеждат социалните фондове на държавата чрез възпроизводство на жива сила, т. е. на бъдещи социални аутсайдери. И в това отношение нещата няма да се случат, докато всички политици продължават да заемат позицията на щрауса. Крайно време е държавата да вкара в действие своя репресивен апарат и да изостави политическото говорене.

– Кой е сполучливият модел за България, според Вас?

– Китайският!

Една държава – два свята, комунистическа партия, политбюро, а икономиката – капиталистическа

Там по-голямата част от собствеността е държавна. Държавата трябва да остане задължително собственик на капитала в онези сектори, които съставляват нейния“гръбнак“. Главно инфраструктура и евентуално структуроопределящи сектори от икономиката.

– На коя политическа сила импонира подобен модел, кой е способен на подобна трансформация?

– Орешарски започна да прави нещо, но не му достигна кураж, може би и сили. Той лансира теза, която харесвам – за реиндустриализацията. Оттам трябва да започне България. Нуждаем се от индустриализация. Трябва на всяка цена да възстановим, с някои корекции, структурата на българската икономика, постигайки онова разнообразие на промишленото производство, с което някога страната ни беше класирана измежду 30-те най развити икономики в света. А не само да разчитаме на селското стопанство и туризма.

Мисля, че това би бил приемлив модел и за някои от десните.

– Накъде върви светът?

– На зле…! Във Втората световна война светът видя много страдания, но тя роди световния ред, принципите на международното право. Сега, 80 години след нея, се усеща как

все повече се неглижира световният ред и процесите в света стават неуправляеми

Най-голямото богатство на инж. Енев – дъщерята, зетят и внуците

Пример от наши дни е Венецуела. Неприемлив е подходът на „нотабилите“ в САЩ да обявяват американеца за изключителен (свръхчовек), което едно към едно е съвместимо с расовата теория на Хитлер. Не може да се месиш във вътрешните работи на суверенна държава, да сваляш законно избрани президенти и да ги заменяш с удобни на тебе фигури. Все по-очевидно става, че този световен ред не действа и има крещяща нужда от нов. Още повече, че светът е отново многополярен, с полюси, които не могат да бъдат заобиколени – Русия, Китай, Иран, Турция, Индия, Бразилия…

– Вашите деца, внуци, в България ли са?

– Имам дъщеря, работи в Министерството на туризма. Зет ми е в частна компания. Радвам се на двама внуци. Големият, Иво, учи право в Германия, трети курс е, с намерение да изкара един семестър и в Китай, с ускорено изучаване на китайски език и макроикономика. Харесва международното право. Не е казвал къде иска да работи, дали ще се върне в България. Напорист е, чете много, доволен съм от него. Другият ми внук, Даниел, е петокласник, учи немски. Без да съм му говорил, казва – искам да уча руски, да следвам в университета „Ломоносов“ в Москва.

Ако България покаже, че се развива като нормална държава, младите ще остават тук и без да ги агитираме. В чужбина си сред чужди хора, нрави, обичаи, носталгията е страшна. Всеки си е най-добре на мястото. Оптимист съм, че тенденцията ще се обърне. Само трябва да тръгне държавата ни. Това окаяно положение и усещане за безпътица сега страшно демотивира и  кара младите хора да търсят решение навън.

– Как ще празнувате, какво си пожелавате? 

– Ще почерпя приятели! Пожелавам си здраве!

NBP.bg, Дима ТОНЕВА