Нов храм ще градят на Старозагорските минерални бани

„Национална бизнес поща“ подновява рубриката си „НБП в селата от Старозагорски регион“. През 2018 г. ще представим най-новите проекти, успехите и постиженията, наболелите проблеми на малките населени места от Община Стара Загора.

***

Най-голямото предизвикателство за нас тази година е започването на строителството на православния храм „Св. Йоан Рилски Чудотворец“, казва кметът на курортното село Старозагорски минерални бани Станчо СТАНЕВ. Мястото е осветено от Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан на 8 юли миналата година, когато бе направена и първата копка. Теренът е собственост на Българската православна църква. Проектът е дарение от арх. Веселин Беров, а средствата за строителството ще бъдат основно от дарения, надяваме се да получим подкрепа и от Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет, пояснява кметът. Така един ден внуците ни ще казват, че дедите им са строили храма. Сега има два параклиса – „Св. Козма Зографски“ пред станцията на „Мини Марица-изток“ и „Св. Рождество Богородично“ на Богородична стъпка, но този храм ще бъде по-голям и в самото село, на по-достъпно място.

През пролетта се надявам строителството да започне

а набирането на дарения ще продължи, добавя той.

Банята се нуждае от сериозен ремонт

Около 200 са жителите с постоянен адрес, още 160 – с настоящ адрес, но има и още поне стотина нерегистрирани, които живеят постоянно на Старозагорските бани. Законът го позволява, но трябва нещо да се промени. Те имат своите искания, обръщаме им внимание, но една е тежестта на село с 500 регистрирани жители, друга – ако са 200, смята кметът. Това е проблем за още няколко села наоколо.

Хората, които не са местни, но живеят тук помагат за благоустройството, не чакат да им поискат помощ. Оправят тротоарите, подменят бордюрите, на места и пред съседските къщи. Понякога си мисля, че ако имахме през 2-3 къщи заможни хора, които да действат по този начин, улиците ни щяха да са напълно оправени, с усмивка вмята кметът. Помагат по различен начин и за мероприятията в селото.

Станчо Станчев показва мястото, където се намират останките от Римската баня

Безработица в селото няма, повечето от жителите работят в Стара Загора, но заетост осигуряват и многото хотели и почивни станции, домовете за възрастни хора – два общински и един частен, детската градина, частното училище „Делфините“. Има хора, които работят на две места. Детската градина е седмична, с 4 групи, две от които са санаториални. Сградата е санирана, с много удобство. Учениците от селото пък пътуват до града и учат в СУ „Железник“, в ХI ОУ, в VI ОУ.

Заради благоприятното въздействие на климата при заболявания на горните дихателни пътища,

много семейства избират да живеят постоянно на Баните

… празнуват рожден ден

за да избегнат здравословните проблеми на децата си. Мястото е уникално и трябва да се отделят повече пари за развитието на курорта. Миналата година се навършиха 50 години от обявяването на селото за курорт с национално значение. Много неща са направени, но и още много може да се направят. За съжаление, ние като община сме ощетени, не можем да кандидатстваме по европейски проекти, защото не сме в групата на селските райони , споделя Станчо Станев. Един такъв проект би решил проблема с канализацията и пречиствателната станция. Около хотелите и детската градина има канализация, част от жителите също я ползват, но няма цялостна канализация с пречиствателна станция. Проект има от години, средствата за изготвянето му са дарение от „Мини Марица-изток“, но за реализацията му са необходими 8-9 млн. лева. Общината няма финансова възможност, желание не липсва. Водили сме разговори с „ВиК“, има някакви шансове да се започне, поне пречиствателна станция и колектор да се направят на първо време, а може и на два етапа да се реализира, обяснява той.

Друг проблем е ремонтът на минералната баня

Певческата група при НЧ „Христо Ботев“ на сцената

която е общинска. Тя работи от сряда до неделя от 8 до 16 часа, срещу билет от 2 лева. Строена е през 70-те години на миналия век, нуждае се от сериозен ремонт. Има уверения, че тази година Общинският съвет ще гласува някакви средства, но какви – не е ясно. Колкото и да са, все нещо ще може да се направи, оптимист е Станчо Станев. Иска му се банята да се ползва не само за къпане, а да има рехабилитатори, лекари, да се правят процедури, за да се използват пълноценно свойствата на водата. Тя е с доказан ефект при заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, гинекологични, стомашно-чревни, бъбречни и урологични заболявания. Пък и тези процедури ще бъдат по-евтини, отколкото в луксозните СПА комплекси, така ще има и социален елемент.

Голяма болка за кмета е съдбата на плажа, който е общински и от 2007 година не се ползва. Мястото е чудесно, площта е голяма, но и тук е нужен голям ремонт. Общинският съвет трябва да реши – или да се отделят средства и да запази статута си, така пак ще има социален ефект, защото ползването ще е по-евтино отколкото на частните басейни, или да го обяви за концесия или продажба. Е, ако можехме да кандидатстваме по проект – вече щеше да е ремонтиран, връща се на темата Станчо Станев.

Докато се разхождаме, той показва една недовършена сграда, съвсем близо до банята, чието бъдеще е също сред мечтите му. Идеята е да се търсят възможности да се завърши,

част от нея да се превърне в музейна сбирка

Библиотеката към читалището има над 12 хиляди тома литература, казва председателят Геновева Христакиева

където да бъдат изложени артефакти от неолита, от римско време, има много неща, които могат да бъдат показани. Като се разчисти сега съществуващата джунгла отпред, ще се открият останките от римската баня. Ще има място и за сега съществуващата в читалището етнографска изложба. Една такава сбирка ще бъде интересна за туристите, има какво да видят, ще могат да си купят и сувенири, пък като се засили интересът, може да поискат да посетят и Регионалния исторически музей в града, убеден е кметът. И напомня, че от 2007 година е възложено изготвянето на Подробен устройствен план (ПУП), от който зависи развитието на селото в следващите 40-50 години, не е загубил надежда, че може пък тази година да бъде завършен.

Благодарение на сътрудничеството с Граждански клуб ЛИПА в парка има зоокът, в който живеят токачки, пауни, фазани, гълъби, в езерото, облагородено по проект на МОСВ има патици. През лятото пейките наоколо рядко остават празни.

Природният феномен Богородична стъпка, намиращ се на около 1.5 км от центъра на селото, е дал името си на Националния тракийски фолклорен събор, тази година предстои тринадесетото му издание. През август няколко хиляди самодейци от цялата страна се стичат за два дни тук, програмата е на две сцени, с много съпътстващи събития и гости. Организатори са кметството, Община Стара Загора, Тракийското дружество.

Организацията е сложна, юркането е голямо, но си струва

разбирам го по усмивките на хората и отзивите на гостите, отчита Станчо Станев. През 2008 г., почти на шега, без финансиране, с колеги от съседни села, направили за пръв път още един празник – на билките, слънцето и водата, на Еньовден. Събрали по 20 лева за хонорар на един дисководещ, няколко състава изпели по една песен, имало традиционните венци, после се почерпили. Завалял дъжд, та май тръгнало по вода – в следващите години, вече с подкрепата на Общината, събитието се провежда редовно и събира все повече хора. А празникът на селото е на 22 септември, всяка година пак има веселие на този ден.

Миналата година празнували 65-годишнината на Народно читалище „Христо Ботев“, към което има и певческа група.

Библиотеката към него има над 12 хиляди тома литература

включена е в мрежата „Глобални библиотеки“. Два пъти в седмицата се събират жените тук, репетират, говорят си, всеки месец се празнуват рождени дни, казва председателят на читалището Геновева Христакиева. Попадаме точно на такова тържество – Радка Петкова празнува 79-ия си рожден ден. Докато се черпят, енергичните дами обмислят следващите събития – Богоявление, Трифон Зарезан, Прошка. И докато се огледаш – пак дошъл Еньовден, после „Богородична стъпка“. Голяма организация трябва, но в екип всичко се постига, казва Станчо Станев.

От 8 години по идея на отец Йордан Карагеоргиев на Богоявление се хвърля кръст в реката и смелчаците, които скачат за него всяка година стават повече. Тази година бяха най-многодосега – 18 младежи, на възраст от 11 до 35 години. Улови го 14-годишния Димитър Иванов от Преславен, който получи парична награда от кмета и ваучер от хотел на Баните.

НБП, Таня ИВАНОВА

сн. Диляна ДИМИТРОВА