Народите няма да позволят да ги дирижира глобално международно задкулисие

каза Борислав ЦЕКОВ, доктор по конституционно право, университетски преподавател, член на Правния съвет на президента, член на УС на Института за модерна политика

С уводната си публикация „В какво да вярваме“ в брой 1 от 2018 г. в. „Национална бизнес поща“ инициира разгръщане на съдържателен дебат, породен от сблъсъка между провалилия се неолиберализъм и набиращия енергия консерватизъм. Този дебат е още по-актуален през призмата на Българското европредседателство, което може да бъде повод за същественото и съдържателното му разгръщане.

НБП стартира дискусията с публикуването в три поредни броя на Манифеста „Европа, в която можем да вярваме“, подписан от през месец май 2017 г. в Париж от група учени и интелектуалци, споделящи идеите и ценностите на консерватизма.

Наш събеседник по темата е Борислав Цеков.

***

– Г-н Цеков, на фона на събитията в света, в Европа и в България, може ли да се каже, че има вълна на преосмисляне на неолибералните ценности?

– Неолибералните политики за глобализация и опитите за изличаване на националните идентичности, за власт на транснационалните корпорации над суверенните правителства, за установяване на наднационален конституционализъм, на който да бъдат подчинени нациите и държавите, създават все по-силни социални напрежения. Пораждат се и все по-мощни политически движения за отхвърляне на тази идеология и на държавната политика, произтичаща от нея. Виждаме как отделните общества реагират на това по различни пътища. САЩ избраха президента Тръмп като изразител на старите консервативни политики, които бяха изтласкани близо 4 десетилетия от симбиозата между неолиберали и неоконсерватори. В Европа

виждаме все по-отчетливо отричане на сегашния неолиберален модел на устройство и функциониране на Европейския съюз

Появяват се все повече мощни политически сили и интелектуални движения, които се противопоставят на безконтролната и наднационална бюрокрация на Брюксел.

– Вашето обяснение за тези процеси?

– От една страна, неолибералният модел на глобализация предизвика незапомнени социални неравенства в повечето държави. В същото време изпъкват опитите да се изнася все повече власт към една далечна безконтролна международна бюрокрация, която няма демократична легитимност, но непрекъснато регулира все повече и повече живота на обществата, опитва да променя стереотипи, ценности и т.н. Това неизбежно среща реакция и идеята за наднационален конституционализъм, както се опитват да го обосновават привържениците на неолибералната глобализация, няма бъдеще. Защото народите няма да позволят да бъдат дирижирани от едно глобално международно задкулисие.

И е важно да се подчертае, че

всичко това не е евроскептицизъм, както пропагандно се опитват да го рамкират

Това е друг възглед за устройството на ЕС, който не е по-малко легитимен от съществуващия сега неолиберален възглед.

– В тази връзка – коментарът Ви за Истанбулската конвенция?

– Истанбулската конвенция е много типичен пример за начина, по който тази наднационална международна бюрокрация се опитва чрез социално инженерство и чрез опит за унифициране на ценностите в света, да налага една наистина неолиберална идеология. Истанбулската конвенция без съмнение има добра цел и много от нейните постановки надграждат механизмите за борба с домашното насилие. Но извън тези положителни аспекти в нея се прокрадва или не е изрично отречен един от фундаментите на неолибералната идеология – т.нар. джендър идеология. Тя в своя екстремистки вид постановява, че биологичният и социалният пол, т.е. джендърът, са две независими едно от друго състояния на личността, че полът е въпрос на личен избор, а не на биологична предопределеност, не на Божие творение. Виждаме как в някои държави тази неолиберална джендър идеология се превръща в държавна политика. В Канада, във Великобритания например, абсурдите стигат до там, че

силово с нормативи гражданите са задължавани да не употребяват понятието „бременна жена „, а „бременен човек „…

А при децата се дава възможност още от детската градина да могат да избират своя пол, независимо какъв е техният биологичен пол. Това са идеи, разяждащи фундаментите на съвременното общество. Подчертавам, тук става дума за политическа и социална идеология, а в никакъв случай за някакво научно обосновани норми, императиви, които да имат обща валидност. Тази джендър идеология намира своето място и в Истанбулската конвенция и не случайно от всички страни – неправителствени организации, основните вероизповедания, начело с Българската православна църква, интелектуалци, общественици, въстанаха срещу опитите безусловно и безкритично да се ратифицира у нас.

Тук големият въпрос трябва да бъде към правителството и министерството на правосъдието. Защото те в типичния за неолибералната мисъл стил, че вероизповеданията нямат място в публичния живот и с тях трябва да бъдат консултирани само въпроси, които пряко засягат статута им, са се отнесли с пренебрежение. И в един ранен етап не са потърсили мнението на БПЦ и другите вероизповедания относно Истанбулската конвенция. Не са потърсили мнението и на друг тип организации, изразяващи различни от неолибералната политика възгледи. И тъкмо такова реално и широко обществено обсъждане можеше да изчисти основните напрежения, да посочи основните проблеми и да потърси решение.

– Какви са очакванията Ви за развитието на този казус?

– Институциите, гражданското общество в България, трябва

да покажат с достойнство, че сме суверенна и цивилизована държава

която може сама да формира мнение, а не да слуша директивите на Европейската комисия или на чужди посланици. Затова очаквам властите все по-предпазливо да подходят към прокарването на тази конвенция. Ако надделее разумът, поне ще се опитат да съставят тълкувателна декларация, която отрича откъсването на биологичния от социалния пол. Това до голяма степен би отнело от напрежението и въпросите, които създават в момента сериозни възражения.

Интересно ми е как ще реагират политическите сили в парламента при гласуването. Като човек с парламентарен опит зная, че партии, които твърдят, че са „против“, внезапно ще намерят начини „да се разболеят“, „да отсъстват“ от пленарна зала. Ще осигурят нужното мнозинство, без да изразяват позиция. Оттук идва и въпросът за почтеността на партиите в парламента…

– Може ли Българското европредседателство да бъде използвано от нашите политици с по-голяма отговорност и вместо да премине под знака на бюрократично-административно събитие, да даде старт на една съдържателна дискусия по оста консеравтизъм-неолиберализъм?

– Много хубаво би било, но не очаквам такова нещо от държавните власти. Но защо не самото общество и в медиите да се води такава дискусия. Важно е, защото отново подчертавам – пропагандата на европейските институции стигматизира всеки различен възглед за устройството и функционирането на ЕС, наричайки го евроскептицизъм. Това е пропагандна лъжа.

Евроскептицизъм може да е само онова, което казва, че няма нужда от ЕС

и той трябва да бъде премахнат. Всички останали възгледи към днешното устройство на ЕС са легитимни, демократични и проевропейски. Това е част от демократичния процес в обществото и не може силово и с пропагандни методи европейските институции да налагат неолибералния идеологически възглед, доминиращ в днешната конструкция на ЕС.

– Със старта на дебата по оста консерватизъм-неолиберализъм в. „Национална бизнес поща“ публикува Декларацията „Европа, в която можем да вярваме“ на група учени интелектуалци, подкрепящи идеите на консерватизма. Мнението Ви за нея?

– И с разума, и със сърцето си се подписвам под всяка дума от тази декларация. Нейни автори са едни от големите интелектуални обществени имена в съвременна Европа. Тя именно представлява ясен и различен проевропейски възглед за Европа, за ЕС като общност на държави от християнската цивилизация, които уважават националните си принадлежности, които са толерантни към чуждите култури, но не искат да губят своята собствена идентичност, защитавайки по този начин не само историите, ценностите, но и правата на гражданите си.

– Споменахте християнството. Какво е мястото на религията в модерния свят?

– В съвременната социална мисъл все повече се преодолява един краен възглед на секуларизма, наследен от Френската революция, според който религиите не просто са отделени от държавата, а трябва да бъдат изличени, изтласкани от публичната сфера. Това разбиране се преодолява, както на научно ниво, така и в самите социални практики на европейските държави, пък и в САЩ. В преобладаващата част от конституционните модели в Европа и САЩ

основните вероизповедания имат активно присъствие, както в демократичната дискусия в обществото, така и във важни публични сфери на управлението

Не случайно Юрген Хабермас говори вече за постсекуларно общество, т.е. управлението е светско по характер, но от друга страна вероизповеданията като представляващи ценностната ориентация и правата на значителна част от обществото, са пълноценен партньор на държавата и участник в демократичния диалог в обществото. Постсекуларната визия е действащата на практика в повечето европейски държави и това е бъдещето на Европа.

У нас, според мен, е установен на конституционно ниво тъкмо този модел, характерен за повечето европейски държави, т. нар. позитивен секуларизъм. Т.е. управлението е светско, защото не се мотивира от религията и не индоктринира на държавно ниво в една религия. Но заедно с това зачита основните вероизповедания, смята ги за важен партньор. Ние с нашата конституция сме закрепили, както традиционният характер на БПЦ, така и свободата на религиите. Би следвало това, което виждаме и в публичната сфера като присъствие например на вероизповеданията и в частност на БПЦ в различни държавни ритуали, всички тези аспекти да намерят по-ясно проявление и в социалната сфера, в здравеопазването, в затворническата система и т.н.

За пример отношението към Истанбулската конвенция – чест прави на Св. Синод, че с една позиция не само ясна и категорична срещу джендър идеологията, но и позиция, която е изтъкана от любов, братолюбие, не насажда разделение и омраза, зае своето подобаващо място в дискусията. И се надявам, че тази нейна реакция ще има решаващо значение за отхвърляне на джендър идеологията.

– Г-н Цеков, като човек с политически опит, как бихте определил старта на политическия сезон у нас с новата календарна година?

– За съжаление, стартът започна с фалстарт. Истанбулската конвенция поради недоглежданията и нежеланието на правителството да вникне в проблематиката и да обсъди широко тези въпроси, предизвика обществен взрив. Той

замъгли както много други реални злободневни проблеми, така и фанфарното начало на Българското европредседателство

Да видим нататък…

НБП, Радослава РАШЕВА