Най-важно за „Мини Марица-изток“ ЕАД е да се развива устойчиво

Дойдох за три години, вече 38 съм в дружеството, споделя изп. директор инж. Андон АНДОНОВ

Андон Андонов като новопостъпил инженер, 1980 г.

Инж. Андон АНДОНОВ е роден на 1 април 1954 г. Завършил е ВМЕИ-Варна, специалност „Електроенергетика“. Притежава допълнителна мениджърска квалификация „Маркетинг на търговската дейност“ от Стопанска академия „Д.А. Ценов“-Свищов. През годините е завършил и редица квалификационни курсовe към МГУ и ТУ-София, Институт за стимулиране на Австрийската стопанска камара и др.

Професионалното му развитие е изцяло свързано с „Мини Марица-изток“ ЕАД. Започва работа през 1980 г. като ел. лаборант и преминава през различни йерархични нива. Народен представител в 42-рото Народно събрание.

Изпълнителен директор на „Мини Марица-изток“ ЕАД от 2014 г.

Член е на УС на Българската минно-геоложка камара, на „Научно-техническите съюзи на енергетиците“-София, почетен член на УС на Съюза на учените-Стара Загора и член на Изпълнителния комитет на EURACOAL.

Носител е на редица отличия от професионални организации.

***

– Г-н Андонов, с какви финансови резултати приключи дружеството 2017 г., удовлетворен ли сте?

– Приключихме  с 5.6 млн. лв. печалба – по-голяма от 2016 г., когато бе 1.5 млн. лв. Удовлетворени сме, защото от 2014 г. цената на въглищата е една и съща, а разходите ни се увеличават – фирмите калкулират цените си, нараства Фонд работна заплата, поскъпват стоките и услугите, които получаваме. Но въпреки това, се справяме. Много дейности, които се даваха на външни изпълнители, сега ги извършваме ние.

След споразумението с НЕК от 2016 г. американските централи са много стриктни, плащат навреме. С „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД, най-големият консуматор на въглища, разсрочихме плащането на тяхното задължение от над 100 млн. лв., за 4 години. Всеки месец се издължават с по 3 млн. лв., спазват договореното.

За нас е успех и че дружеството от 2016 г. няма никакви задължения

– нито към държавата, нито към фирми.

– Най-важното за „Мини Марица-изток“ през настоящата 2018 г. Приоритетите Ви?

– Основната ни цел е да изпълним планираното. Досега не се е случвало някоя от топлоелектрическите централи, които са ни контрагенти, да не може да произведе електроенергия, заради липса на въглища. Важно за нас е и да реализираме задачите по откривка, за да се развива предприятието устойчиво. Технологията изисква определено съотношение между откривка и въглища, което, ако се наруши, може да предизвика свлачища. Например, през 1987 г. съм бил свидетел как комплекс от причини доведе до свлачище на северния борд на рудник „Трояново-север“. Месеци бяха нужни за възстановяване на нормалната работа.

В дружеството вече създадохме звено „Пазар на електроенергия“. Притежаваме лицензия за търговия и се включваме на свободния пазар.

Целта ни е да намалим разходите си за електроенергия и вече имаме резултати

В момента работим по пускане в експлоатация на два роторни багера по сключения договор с полско-българския консорциум „Фамур С.А“ и „Българска енергетика“ АД. Това е първият договор за обновяване на тежкото минно оборудване от почти 30 години насам. Всичко върви по план.

Мислим и по инфраструктурните проблеми. Имаме много работа.

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова и Андон Андонов на официалното честване на 65-годишнината на ММИ, октомври 2017 г.

– Какво е да ръководиш фирма с над 7000 души персонал, да си отговорен за въгледобива и енергийната независимост на цяла държава?

– 7300 са работещите при нас, много съдби. Все едно сме една малка община, примерно като Тополовград. За мен хората са най-ценният капитал и грижата за тях е важна. Ето сега сме в преговори със синдикатите за новия Колективен трудов договор (КТД), настояват за още по-добри условия на труд и заплащане. Трябва така да разпределяме приходите, че да поддържаме техниката и да удовлетворяваме нуждите и желанията на работещите в дружеството. Считам, че успяваме – заплатите се изплащат навреме, на всяко тримесечие има индексации, получават коледни и великденски премии, отпускат се средства за отпуските, програмата за здравна рехабилитация се използва активно.

Хората ни са кадърни и отговорни

Искам да изкажа благодарност на всички. Благодарен съм и на мениджърския екип. Имаме и подкрепата на Български енергиен холдинг и на Министерството на енергетиката.

– Голяма част от бизнеса споделя за проблем с кадрите. Как е при вас?

– И при нас има трудности. Търсим механици и енергетици. Кандидатите са много, но като започнем да им задаваме елементарни въпроси – не винаги знаят. Смятам, че това е проблем на средното образование. Аз съм завършил електротехникум и мога да твърдя, че наученото там няма как да се научи в института, където има повече теория. В същото време много хора мислят, че при нас само се получават едни големи заплати. Започват работа и като видят за какво става въпрос, напускат. Заплатите трябва да се заслужат. При нас има не четири сезона, а два – кален и прашен. И двата са трудни.

– Г-н Андонов, а Вие самият как попаднахте в „Мини Марица-изток“? Първото ви идване в комплекса?

– Постъпих по разпределение. Трябваше да започна работа във Варна, преподавателите ми от института ме бяха харесали за енергетик на фериботния комплекс „Варна-Иличовск“. Той тогава стартираше, а аз бях участвал като студент в проекта. Случи се обаче друго. В онези години топлоелектрическите централи и мините бяха обединени в едно предприятие – СМЕК. При посещението си при директора му си спомням шеговитите му думи: „Ако не останеш в комплекса – ще те съдя!“. Излязох от кабинета с бележка за назначение в ТЕЦ „Марица изток 2“. Помня притеснението си – никога не бях стъпвал в централата. В крайна сметка започнах кариерата си в „Марица изток“ в енергийния отдел на централата с намерението да остана само три години. Оказаха се вече 38.

Животът ми мина тук

Започнах като лаборант, бил съм енергетик, диспечер, заместник главен диспечер, ръководител на служба, на участък, на отдел, на „Елекстроснабдителен район“. От 2014 г. съм в УС на мините, изпълнителен директор. В „Мини Марица-изток“ ЕАД може много да се научи, и то в различни области – археология, геология, маркшайдерство, енергетика, механика…, на мен съдбата ми даде много. Считам, че съм се реализирал, и то напълно.

Януари 2016 г., пускане в експлоатация на роторен багер К400

– Инфарктни моменти, които не можете да забравите?

– Помня 2 февруари 1986 г., беше петък, краят на работното време. Започна да вали мокър сняг, през нощта проводниците замръзнаха, имаше силен вятър, получи се обледеняване и начупи стълбове. Пълен срив в комплекса, рудникът спря, защото няма откъде да получи захранване. Трябваше по най-бързия начин, с мобилизация на електроснабдителните предприятия в цялата страна, за 1 месец всичко да възстановим. Не сме се прибирали по домовете си.

Друга сериозна криза преживяхме на 8 март 2015 г., когато яз. „Ковачево“ преля и наводни рудник „Трояново-1“, за пръв път от съществуването на комплекса. Преодоляхме го, за 7 дни източихме водата. Такива събития не се забравят.

– На 16 април изтича срокът за искания за дерогация от големите горивни инсталации. Вашите очаквания за развитието на казуса?

– Оптимист съм. Трите централи са подали искания за дерогация, ще се справят. Комплексът има бъдеще.

Без централите от „Марица изток“ няма как енергетиката на България да е стабилна

Кой ще компенсира когато няма вятър, слънце? Трябва да се осигурява статичната и динамичната устойчивост на електроенергийната система. Т. нар. енергийни експерти говорят много, но политически. Технически никой не е обяснил какво ще стане, ако големи източници на електроенергия в нашата система ги няма при преходни процеси – примерно, едно късо съединение в мрежата високо напрежение. Тогава има опасност да се повредят машини, да излязат от паралел определени генератори и системата да се разпадне. Необходими са базови мощности като ТЕЦ „Марица изток“ 2, ТЕЦ „Ей и Ес Гълъбово“, ТЕЦ „Контур Глобал Марица изток 3“.

– Предизвикателствата в минната индустрия? Когато въглищата бъдат изчерпани, какво може да се случи с този район?

– Това е далечно бъдеще. Както се развиват технологиите, кой може да каже какво ще е след 30-40 години?! Въпросът е в близките 15-20 години както мините, така и

централите да работят добре. А за това аз съм оптимист

Колкото до минната индустрия – в България сме само ние. Подземните мини се затварят, нерентабилни са. По света заради екологията тенденцията е постепенно спиране на ТЕЦ, но само на нискоефективните, лошо работещите. Аз съм убеден, че технологиите ще се усъвършенстват, че най-рентабилните ТЕЦ ще се запазят. Виждате как САЩ се оттеглиха от парижкото споразумение, въглищната им индустрия работи. Няма логика България да е еко, а в съседна Гърция, в Черна гора, Турция, Македония, Сърбия, да дими.

НБП, Дима ТОНЕВА