„Мерено и немерено“

 Нова книга на Таньо Клисуров

Така известният наш поет Таньо Клисуров нарече своята нова книга „Мерено и немерено в стих и проза“. Тя привлече много хора, които обичат и ценят старозагорския поет от национална величина, на 30 май в залата на Кукления театър в Стара Загора. В нея, освен непубликувани досега стихотворения, има и проза. И гражданските му нагласи, и поетичните му копнения намират място в тази книга. Това, което привлича читателя, е всичко, което е опит за живеене и опит за летене, отразено в поезия, привличаща със своята достъпност и откровеност.

В „Мерено и немерено“ има една особена ценност – благородството и онези мисли и чувства, които никой не смее да опровергава, защото са изказани с  чистота на стиха, която улавя и пази в сърцето си човекът. Стихотворението, с което започва тази интересна книга, носи любовта към другия, но и с много тъжна откровеност в поантатата: „Накрая – в книга слагаш своя живот последен./ Беден роди се някога/и си отиваш беден“.

В поезията на Таньо Клисуров досега не е написан ред с фалшива позиция както за автора, така и за битието на хората около лирическия герой. Със своята трогателна откровеност печели симпатиите на публиката, на читателя. Речта му е свежа и благодатна като в откровен разговор:

„Но вчера щракна ме приятел

с безстрастен фотообектив.

И се видях невероятен

старик, по милост още жив –

да ме ожалиш, да заплачеш,

че със единия си крак

 оттатък вече съм прекрачил

 и да се върна няма как“.

Лирическият герой е колкото трогателен, толкова и великолепен като добрият човек, който върви през възрастите, неудобствата, но животът иска своето и се опитва да бъде млад, а не „стареещ господин“.

Ежедневието има нужда от такива артистични герои, които да дадат най-скъпото за един човек – чувството за младостта, защото той не може да повярва, че ще се набръчка. Веселият тон, шегата, закачката са най-изпитаното средства да се съхрани Негово височество човекът.

Думите пред публиката в залата носеха всичко особено и характерно за този наш поет: „Провинциалисти има и в София, има и в селата. За мен Стара Загора си остава моята столица. Гордея се пак с известна нескромност, че днес сред писателските среди, когато се заговори за Стара Загора сред няколкото имена, които се споменават, присъства и моето име. Но то се дължи и на вас, скъпи приятели, защото поетът, ако няма читатели и почитатели, поезията му остава затворена в онази „кула от слонова кост“. Аз винаги съм се стремил моята поезия да бъде  с отворени врати и прозорци и този, който идва, да влезе при мен, може да седне на масата и с него аз да проведа своя важен за мен преди всичко разговор, но надявам се и за него. Тази вечер аз ще отбележа юбилея си с нова книга, която се нарича „Мерено и немерено в стих и проза“. В тази книга има цикъл нови стихотворения. Вторият цикъл, който ми е особено скъп е с посвещение на мои учители и приятели, не само от литературната сфера, но и деятели на изкуството. В третия цикъл са събрани две епични истории, които съм се опитал да превърна в къси разкази, а в четвъртата част са поместени мои спомени от срещите с изтъкнати творци“.

Авторът благодари на Община Стара Загора за подкрепата, на фондация „Космос“, както и на семейство Брацови, на читалище „Николай Лилиев“, на издателя Трифон Митев и на художника за оформлението на книгата Злати Златев, на семейството си, на своите приятели, които са го подкрепили.

NBP.bg, Донка ЙОТОВА