Мария ЖЕКОВА, управител на „Ате Пласт“ ООД: Работим по нови производства, внедряваме нови технологии

– Г-жо Жекова, как се отрази досега кризата на вашия бизнес?

– До момента нямаше отражение. Но през септември месец за първи път тази година имахме около 20% по-малко поръчки. Работим само за износ, основно със „Стара“ Европа. Този спад показва, че огромните маси туристи, най-вече от Азия, които идваха в Европа и сега липсват, оказват огромно влияние върху бизнеса. Няма кой да консумира, а ние работим основно за хранително-вкусовата промишленост.

Засега тези цифри не са тенденция. Но аз, както казах, съм оптимист, не вярвам, че нещата ще станат толкова черни.

– През този период внедрихте ли нещо ново като оборудване, производство?

– Работим непрекъснато. В момента изпълняваме регламент на Европейския съюз за т. нар. зелена линия. Става дума за еднокомпонентна опаковка, която да може да се рециклира и след като се рециклира, материалът да бъде използваем. Правим мостри, предлагаме ги на клиентите. Насочени сме изцяло към това.

Работим и в още едно направление – да правим по-тънки опаковки

В сравнение с опаковките преди 10 години сега теглото им е с 30-40% редуцирано. Например, ако даден клиент преди е опаковал 10 млн. единици и е използвал 500 тона опаковки, сега сигурно използва 300 тона за същото количество опаковани продукти.

Работим и върху нови технологии. Новата ни база в индустриалната зона ще разполага с нови машини, от по-ново поколение, автоматизирани, роботизирани. Такава е идеята на цялата инвестиция. По-пълна автоматизация, по-нови технологии.

– Какво друго вълнува бизнеса на Стара Загора?

– Мога да кажа за мен какво е – много ми се иска градът да бъде по-чист. Не само гражданите да пазят, но и фирмите, да пазят около техните бази. Например, ние два пъти през годината чистим в района около нас. Но след 2 седмици, не личи.

Готови сме с персонала да направим залесяване на дръвчета и работим по тази инициатива. Вече имаме определено място от Общината, където ще направим алея или гора на „Ате Пласт“ – зад католическата църква, по пътя за Дъбрава. През ноември месец ще засадим над 100 дръвчета. Дори съм ангажирала малките внуци вкъщи. Посадила съм им семки от лимон, отглеждат дръвчетата, грижат се за тях. Смятам, че още на тази възраст се ражда и възпитава любовта към природата. На залесяването всички служители ще доведат и децата си. Вече има и клубове, които искат да се включат в нашата акция. Това е най-малкото, което можем да направим ние като граждани.

– Как виждате бъдещето развитие на Стара Загора, предвид и актуалната „Зелена сделка“, която касае енергийната промишленост?

– Притеснено ми е за бъдещето на града, като и на всеки един гражданин на Стара Загора. Защото европейските регламенти са твърди. Въглеродните емисии ще станат толкова скъпи, че държавата няма да може да си позволява да ги плаща. Хубаво е, ако тецовете имат възможност да преминат на газ, поне там да се съхрани работната ръка. Макар че редукцията ще бъде жестока, малко от хората ще останат на работа.

Добре би било да се намерят големи инвеститори и

тези огромни площи около „Марица изток“, които са държавни, да станат също индустриална зона

Но затова трябва решение на високо ниво, самата държава и управляващите трябва да търсят такива възможности.

Трудно ще бъде за тези, които работят в мините. Трудно ще бъде и за тези, които имат голям стаж там да се преквалифицират. Но пък винаги има варианти. Навсякъде по света фирмите до 10-15 души са гръбнакът на икономиката, така че всеки от тях може да започне някакъв бизнес. Като член на бизнес клубове тази година бях на две пътувания през лятото.Например, посетихме къща за пчелен мед, в която цяло семейство се труди и изкарва доста добри средства. Посетихме и ферма за охлюви. Някой ще каже – ама това са само приказки и дребни работи. Не е така, човек, ако иска може да захване много неща. Могат да се обединят 5, 10 човека и да направят бизнес.

Стара Загора винаги е била чудесен град, красив град. Промишлеността тук се развива

Фирмите продължават да работят много добре. Това вдига стандарта, вдига и самочувствието на хората. Специално в нашия регион, смятам, че и в туризма има още неразработено поле.

Така или иначе на всички ще бъде трудно. Но смятам, че сегашното и бъдещето ръководство на града няма да позволят той да се превърне в замиращ. В момента и различни бизнес организации, и областната управа, и общинската управа, непрекъснато правят срещи. Мислят, умуват, какво да се направи, къде да се насочим. Бъдещите ръководители на града и областта ще намерят пътя. Оптимист съм.

NBP.bg, Радослава РАШЕВА