Квартал или парк е „Бедечка“?

Арх. Веселин Симеонов Беров произхожда от стар старозагорски род, водещ началото си от 1670 година. Завършил е архитектура във Висшия инженерно-строителен институт (сега Университет по строителство, архитектура и геодезия) в София през 1971 г. До 1989 г. работи като проектант, минавайки през всички стъпала на проектантската професия. В първия кметски мандат след демократичните промени е главен архитект на Стара Загора и началник-управление „Архитектура и благоустройство“. От 1993 г. досега е ръководител на архитектурно бюро „Вебер“. Общински съветник в мандат 2003-2007 г. Два пъти е носител на награда „Стара Загора“, присъден му е и орден „Св. Климент Охридски“.

***

Преди да се опитам да отговоря на въпроса, предлагам малко история:
Старите старозагорци знаят къде се намираха бахчите край река „Бедечка“. Там се произвеждаха голяма част от зеленчуците и цветята, които се изнасяха на старозагорския пазар. През 1956 г. тези земи са иззети от собствениците им без да е заплатено абсолютно нищо за тях и са предоставени на ТКЗС. Няколко години там продължаваше отглеждането на зеленчуци, но вече от ТКЗС-то. През 70-те години тези земи са предоставени на общинското предприятие БКС, за да организира там разсадник и да отглежда фиданки, които да може да използва при нужда за свои цели.
Междувременно през 1960 г. със заповед N 443 на ГОНС

се отрежда парк „Бедечка“, но без да са определени границите му

и да са процедирани по-нататъшни административни процедури. Единствено имотите, които влизат в територията (чашката) на езерото, са описани и впоследствие отчуждени и заплатени на собствениците им. След промените през 1989 година собствениците завеждат съдебни дела за възстановяване на собствеността върху отчуждените им имоти, тъй като им се отказва издаване на съответните скици. Поради липсата на документи, потвърждаващи статута на парк „Бедечка“ съответно ги печелят. Те създават дружество „Бахчи Бедечка“ и със свои средства финансират всички следващи проектни процедури по обособяване на квартал „Бедечка“. Междувременно на територията южно от ул. „Августа Траяна“ се реализира вторият магазин на фирма „Кауфланд“.
Беше разработен и влезе в сила подробен устройствен план за терена северно от „Августа Траяна“ и южно от пътя за бившето ПП „Труд“. Дотогава особена реакция не е констатирана. Въпреки че съществуващата растителност е заснета и отразена в плановете, по-късно се наложи новото й заснемане с оглед по-голяма прецизност. Впрочем такава (най-вече кипариси и други иглолистни дървета) има най вече покрай улица „Иван Вазов“, а от нея до реката растителността е саморасла. В тази обстановка се появи една група, която се обяви като защитник на парк „Бедечка“, макар такъв (както вече беше обяснено) юридически да не съществува.
По такъв начин възникна така нареченият казус „Бедечка“, който би трябвало да получи по-нататъшно развитие след провеждането на обявения референдум.
Вероятно няма старозагорец, който да не иска зеленото богатство на града ни да се запазва и да се увеличава. Тук обаче трябва да бъдат поставени няколко много сериозни въпроса:
• Каква ще бъде в прекия и преносен смисъл цената за превръщането на квартала
в парк в юридическия смисъл на думата?

• Не съществуват ли технически решения за развитие на паркова зона и запазване на възстановената собственост?

• Кой стои зад тази кампания и наистина ли са защитници на природата хората, които се самообявиха за такива?

И така – отговорите на тези въпроси:

Каква цена ще трябва да заплатят старозагорци.
Законовите разпоредби предвиждат отчуждителни процедури, които са свързани с изменения на съответните устройствени планове, оценки на оценители, обжалване (което е неизбежно) от страна на собствениците, заплащане на тези суми от страна на Общината и едва след това могат да бъдат влагани обществени средства за оформяне на парк. До този момент земята ще продължава да бъде собственост на досегашните лица и Общината няма да може да влага никакви средства по оформяне и поддържане на парк. Този период вероятно ще продължи не по-малко от 5 години, а може и повече, тъй като собствениците ще търсят намесата на европейски институции за разрешаване на възникналия спор. Може би някой ще запита защо чак органи на ЕС ще трябва да бъдат ангажирани. Причината е, че тази територия представлява частна собственост. Нещо повече – тя е била такава до 1956 година, когато най-безцеремонно е иззета и сега и възстановена на наследниците. А сега тези наследници и нови собственици плащат в общинската хазна всички данъци и такси, въпреки че не могат да ползват имотите си! Ако на някой от тези, които шумно заявяват исканията си за парк, бъде казано, че неговото (или нейното) жилище, наследено от родителите, трябва да бъде отчуждено и там да бъде обособен например дом за хора в неравностойно положение, те ще реагират по същия начин както и собствениците на земите край Бедечка. Претенциите и вземането на частна собственост от държавата или общинските органи е един доста неприятен спомен от времената преди 1989 година, когато за парцелите и къщите на гражданите бяха заплащани стотинки, а срещу това те получаваха максимум два апартамента, които изплащаха около двадесет години. Тези години вече са спомен, но в съзнанието на някои такива действия все още са възможни.
Добре, да предположим, че въпреки всичко, този дълъг процес на устройствено планиране, оценки на имотите и заплащане приключи. По преценка на независими оценители сумата, която общинската хазна трябва да заплати, ще бъде около 40 до 50 милиона лева, съгласно днешните цени. При обжалване тази сума със сигурност ще нарасне още.

Общината нито сега, нито в един бъдещ период ще разполага с такава огромна сума

Вероятно ще се изтегли банков кредит, за който ще се начислят допълнително лихви. След десетина години днешното общинско ръководство ще бъде вероятно далеч от бялата сграда, но дълговете ще трябва да ги плащаме всички ние, старозагорците. Ако и това все пак се случи, за оформянето на парк ще трябват още поне десетина милиона лева по днешните цени. Това ще означава силно ограничаване на обществените разходи, в това число и за поддръжка на Аязмото (което има много по-голяма стойност за града ни), за благоустрояване, за инфраструктура, образование, спорт, култура и т.н. Нека не се забравя, че оформянето на парково пространство ще изисква както изграждане на алеи и подземна инфраструктура, така и премахване на значителна част от самораслата растителност и разчистване (т.е. премахване на част от дърветата покрай ул. „Иван Вазов“), тъй като те са много нагъсто и реално си пречат.
В последно време се появиха сметки колко би струвала инфраструктурата, необходима за функционирането на квартала. Тези сметки не са коректни, защото, от една страна, законът позволява инвеститорите да изграждат и подземната, и надземна инфраструктура със свои средства, което те вече го правят. Освен това, собствениците на имоти са отстъпили безвъзмездно на общинските власти над 22% от земята си за тази цел. Има и още нещо –

ако се изгради квартал, от него ще има приходи от данъци и такси

които през следващите години ще бъдат много нужни за общинската хазна. Тези приходи по преценка на съответни специалисти и по днешните цени, за целия квартал ще бъдат около 1,2 млн. лева годишно! А паркът ще се нуждае непрекъснато от средства за поддръжка…
Изграждането на един квартал с нискоетажно застрояване има и една много важна последица. Градът ни трябва да се върне към нормалния начин на обитаване в сгради до два-три етажа. За съжаление, масовото жилище днес е апартаментът. А до средата на петдесетте години на миналия век, това не беше познато, улицата си имаше своя стопанин и Общината имаше значително по-малко комунални разходи.
Една журналистка неотдавна на аргументите ми за запазване на квартала ме запита много ядно: „Ти знаеш ли кой ще живее в този квартал?“. Аз не искам да зная това и не ме интересува. Със сигурност там ще има и богати, и хора от средната класа. По-важното е друго.

Обитателите на квартал „Бедечка“ ще живеят като повечето европейци

по един по-нормален начин в сгради с ниска етажност, по-близо до природата и вероятно ще подскажат това и за инвеститорите в други части на града ни.
Вторият въпрос е дали не съществуват технически решения за разрешаване на възниквалия спор.
Разбира се, че съществуват! На първо място северно от пътя за ПП „Труд“ до езерото „Загорка“ има територия, която е почти напълно общинска с големина около 500 дка, където би могъл да бъде реализиран наистина хубав парк. Двама старозагорски архитекти – Георги Чернев и Стоян Влайков, преди около 7 години изготвиха един великолепен проект (много ефектен и много модерен за разлика например, от доста скучния парк на мястото на артилерийските казарми). За това, чудно защо, никой не говори. А на тази територия – северно от ул. „Августа Траяна“ до езерото би могло да се реализира и кварталът, и паркът. Река Бедечка би могла да потече в регулирано корито – така както това е изпълнено южно от ул. „Христина Морфова“, и както е нормално за една урбанизирана територия.

Съществува възможност и за преместване на високата растителност

която се прецени, че трябва да бъде запазена. Има такава техника, която аз съм използвал в моята практика. Въпрос на интерес е привличане на такава техника и провеждане на преместването на дърветата в добро състояние в подходящ сезон.
Третият въпрос кой стои зад тази кампания е най-интересен, но вероятно ще остане без отговор. В общественото пространство съществува мнение по въпроса, но това е трудно доказуемо. Аз лично се съмнявам в добрите намерения на защитниците на парка, като се имат предвид аргументите ми по-горе. Тези защитници може би след известно време ще протестират на друго място, но не зная колко от тях плащат като данъкоплатци задължения, данъци и такси в общинската хазна! Има и още нещо – няма старозагорец, който да не знае нещичко за стария чинар. За съжаление, не съм чул никой да изисква от Общината реални мерки за запазването му, като се има предвид, че сегашното му състояние е повече от отчайващо. Или да изисква реализацията на проекта на арх. Чернев и арх. Влайков. Или да настоява за изготвяне на наредба за компенсаторно озеленяване и т.н., и т.н.
Референдумът е една придобивка на демократичното общество. Но

участието в него изисква от гражданите много сериозна предварителна информация и преценка

за последиците от него – както в днешно време, така и в един бъдещ период от време. Затова отговорността на старозагорци относно бъдещото финансово състояние и развитието на Общината е много голяма. Този възникнал спор (или както вече някои го наричат казус) би могъл да бъде решен и без референдум от общинската администрация по начин, който да удовлетворява всички страни. Това би било проява на решителност за вземане на правилно и обосновано за бъдещето на Общината управленско решение! За съжаление, чрез референдума отговорността ще бъде прехвърлена върху гражданите и това вероятно ще им се напомня през годините. А сметката както винаги ще плащаме всички данъкоплатци!
Накрая – една декларация. Тъй като при защитата на обществен проблем по чисто български обичай се търси личен интерес, бих искал да заявя (както вече нееднократно съм правил в дискусиите, свързани с квартал „Бедечка“), че

нямам абсолютно никаква собственост там, нито роднински или приятелски връзки, които да предполагат позицията ми

Не бих могъл да бъда обвинен и в професионална заинтересованост, тъй като от много време работата ми като архитект е насочена като правило извън Стара Загора. Убеден съм, че развитието на квартал „Бедечка“ и създаването на паркова територия в съседство, ще направи тази територия една от най-красивите и постепенно ще върне представата на старозагорци за нормален начин на обитаване.
НБП, Арх. Веселин БЕРОВ