Живко ТОДОРОВ, кмет на община Стара Загора: За да оставиш нещо значимо след себе си, трябва да го направиш от сърце

Да вярваш искрено в него, да не търсиш материалния резултат на момента, нито бърза слава

– Г-н Тодоров, отминава една необичайна година, съпътствана с много предизвикателства. Кои бяха добрите моменти, примерите, които трябва да следваме?

– Добрите примери през 2020 година ги дадоха лекарите. Те показаха, че човек може да жертва много от себе си. Показаха, че парите не са най-важното, по-ценни са човешкият живот, човешкото здраве. Тяхната отдаденост ги прави героите на отминаващата година. Благодарение на тяхната помощ се спасиха много хора, благодарение на тяхната отдаденост много хора преодоляват това предизвикателство, което ни сполетя.

Друг пример, който трябва също да следваме, е и този на

хилядите добри хора, които помагаха, даряваха, отделяха от себе си, за да бъдат съпричастни

Дори и бедни хора помагаха с малкото, което имат. Това прави силно впечатление и е изключително положителен факт. Лично мен ме радва, защото всички ние показахме, че можем да бъдем съпричастни един към друг. Непосредствено отношение, което като че ли се беше позагубило в годините. В ежедневието, в забързания живот, съпътстван с проблеми, чувствителността на хората се претъпява. А 2020 година „удари“ ръчната спирачка върху начина ни на живота, върху динамиката и показа, че има много по-важни неща от материалното и от това винаги и на всяка цена да вървим стремглаво напред. Радвам се, че успяхме да преоткрием друго духовно равнище.

– Казахте духовно равнище. Именно духовно богатство е направеното от много личности в областта на културата, образованието, науката в Стара Загора, които станаха герои в първата част на изданието „Стара Загора: 100 портрета“. Книгата излиза по Ваша инициатива. Защо е важна?

– „Стара Загора: 100 портрета“ е страхотна книга. Впечатлен съм първо от добрата работа, която е свършена. Разбира се, няма как да не се отличи и ценността на контекста, в който се появява изданието. А именно –

каквото и да ни се случва в днешно време, ние трябва да оставяме спомени след себе си за следващите поколения

Изданието е много успешно. Още повече, че то е част от поредица, която вече се случва в Стара Загора. Тя е насочена към това на книга, на хартия да бъде запазено културното, духовното, шампионското, историческото наследство на Стара Загора. Имаме прекрасни музеи, прекрасни културни институции. Но освен хубавите сгради, те трябва да имат и прекрасно съдържание. А това се постига благодарение на вашия труд, на хората, които пишат и имат умения да извлекат тези спомени на забележителни личности и да ги документират на хартия.

Това, че книгата излезе точно през 2020 година, е знаково, защото

образованието, науката, културата са в основата на всяко общество, дават пътя му за развитие и за прогрес

„Стара Загора: 100 портрета“ се появи по инициатива на Община Стара Загора, но това не е толкова важно. По-важно е, че книгата я има, че днешният ден се запазва в историята. Защото подобни издания ни правят по-богати като хора. За съжаление, назад в годините има много неща, които не са документирани. Остават изгубени. Но е хубаво, че сега, заедно с вас, подехме тази инициатива, за да съхраним и спомените, и постиженията.

– Какви бяха уроците на 2020 година?

– Отново си напомнихме, че всички сме преходни. Няма никакво значение кой какъв е. Животът ни го показа. Затова трябва да мислим какво непреходно да оставим след себе си, за да можем да продължим да живеем и след като ни няма. В тази връзка винаги се сещам за филма „Троя“, направен по разказа на Омировата „Илиада“. Основното послание на героя е как той да остане вечен и след смъртта си – в мислите на хората, в историята. За да може човек да остави нещо след себе си, което е значимо, той трябва да го направи от сърце, да вярва искрено в него, да не търси материалния резултат на момента, нито пък бърза слава.

Познавам много хора в Стара Загора, които работят скромно, правят много за обществото, не са комерсиални, ще оставят след себе си много духовна храна за бъдещите поколения

Ще дам и примери. Такъв е Любомир Любенов, също участник в книгата „Стара Загора: 100 портрета“. Той ще остави след себе си много свои последователи, подготвени ученици, които ще го споменават винаги за онова, което ги е научил. За него ще се говори и след много години. Такава е г-жа Мария Жекова, която направи дарение на сграда, превърнала се в културен център за даровити деца. И още много изявени хора, има ги във всяка професия. За мен това е най-важното. Човек трябва да мисли повече за това как да остави трайни следи. Когато не е на съответния пост или сред живите, да се говори все още за него.

– С какви очаквания посрещате новата година?

– Надявам се, че коронавирусът ще остане зад гърба ни. Вярвам, че ще успеем да го преодолеем всички заедно, с общи усилия.

Очаквам годината да е по-позитивна, хората да имат повече поводи за усмивки

През 2020 година наши роднини, приятели загубиха живота си. Това е най-лошото, което човек може да изпита. Надявам се пандемията да отмине, хората да бъдат по-здрави, по-оптимистични, по-позитивни и по-успешни през 2021 година.

– Вашите лични предизвикателства?

– Моите лични предизвикателства са обществени, свързани са и са част от моята работа. Надявам се 2021 година да бъде по-положителна, да направим още много хубави неща за града си. В момента се работи по много обекти в Стара Загора, няма да ги изброявам. Но очаквам да имаме възможност да ги открием заедно и хората да им се радват. Животът да тръгне отново в нормалния си ритъм.

Пожелавам на всички да са здрави, да се радват и на малкото, което имат. Доскоро мислихме, че всичко ни е даденост, но природата ни отне тази увереност. Сега нямаме дори нормалната възможност да се срещаме с роднини, приятели, познати.

Научихме се да оценяваме и по-малките жестове. Затова на всички още веднъж пожелавам да са живи и здрави и да възстановят отново нормалния си начин на живот.

NBP.bg, Радослава РАШЕВА