Евтим КЪНЧЕВ: Все същият луд съм си

Разговор с председателя на старозагорската секция “Иван Салабашев” на Съюза на математиците в България

– Господин Кънчев, на 14 май навършихте 74 години, променя ли нещо във Вас възрастта?

– Май не. Все същият луд съм си. Имам предвид това, че продължавам да мисля нормално, което е буквално признак на лудост във времето, в което живеем. Някак неестествено е. След повече от 44 години, в които официално съм получавал заплата като преподавател по математика, продължавам и то с удоволствие да се занимавам с деца.

Човек спира да прави нещо, когато се почувства ненужен

когато никой не търси знанията и уменията му. На мен не ми е дошло още времето да спирам.

– Как успявате да мотивирате децата да учат математика, да работят усилено?

– Отнасям се винаги честно с тях. Опитвам се да напипвам проблемите им и да бъда техен съюзник в решенията на тези проблеми. Децата днес са точно толкова чисти, колкото са били децата във всяко друго време.

Безценен си за тях, ако също им даваш чистота

Когато ти си готов да отидеш в техния свят и да се опиташ да го разбереш без да го съдиш, тогава и те са готови да надникнат в твоя свят и да открият онова, което смяташ за красиво, полезно, истинско. Винаги се дразня от твърденията, че младите поколения днес били лоши. Това са приказки на хора, които просто не желаят да бъдат полезни на децата, искат да си спестят труда да бъдат до тях и с тях.
Нямате представа как те гледа едно дете, когато си искрен с него. Ама обличало се еди-как си, ами

да се облича както иска, така то търси себеизразяването си

собствената си същност и ще я търси дълго, в различни посоки. Приеми го в настоящия му вид, с настоящите му представи. Истински го приеми, за да ти се довери то и да протегне ума и сетивата си към твоите представи. Може пък да намери нещо ценно за себе си в тях.

– Продължавате да председателствате старозагорската секция на Съюза на математиците. Не се ли уморихте?

– Уморих се.

След състезанието “Бухалче” на 19 май

за ученици от първи до дванадесети клас, което бе последното математическо състезание за сезона, се надявам да направим събрание, да си подам оставката и вече да бъде избран друг. От години искам да го направя. Дано само следващият председател да е готов да работи години, да развива секцията, да създава. Не ми се иска да видя всичко постигнато дотук,

пропиляно от някой хитрец, решил за година-две да впише поста в CV-то си

– Има ли нещо, което може да Ви мотивира да останете председател на секцията поне до 75-та си годишнина?

– Струва ми се не… Всъщност, ако наистина никой не пожелае да поеме товара, бих останал още няколко месеца или година само заради реализацията на една голяма моя мечта –

да увековечим паметта на уникалния математик и преподавател Светлозар Дойчев

Паметта за Иван Салабашев остава не само у старозагорци, а у всички българи със състезанието по математика “Иван Салабашев”, което се превърна във второто по авторитет след европейския турнир “Кенгуру”. Тоест, като български продукт в тази сфера състезанието “Иван Салабашев” е номер едно.
Ще е прекрасно, ако делото и личността на Светлозар Дойчев останат в душите и сърцата на българските математици, на децата ни.

Този човек бе явление, което още не можем да оценим

Ранната му загуба е загуба не само на семейството и учениците му, не само на Стара Загора, загуба е на България. Идеята ми е всяка година в последната събота преди 5 октомври – празника на Стара Загора, да провеждаме национален, а защо не и международен турнир по математика “Светлозар Дойчев” в града на липите.

Да бъде под патронажа на Съюза на математиците и кмета на Община Стара Загора

(който и да е той във времето напред) и с медийната подкрепа на в. “Национална бизнес поща” – медията, която има потенциала и авторитета да застане зад такава идея.
За съжаление, съм разочарован в момента. Представих идеята като разработка пред Община Стара Загора с очакването, че ще бъде оценено значението на организиране на подобно събитие за популяризирането и на самата община. Участието на общината в моето предложение трябваше да включва безплатно предоставяне на училищна сграда за провеждането на турнира и осигуряване на награди на участниците. От таксите на участниците в турнира ние искаме да учредим

3 еднократни стипендии за ученици на името на Светлозар Дойчев

и определена сума да отделяме за подкрепа на семейството на колегата ни в знак на уважение към него.
След известно време началникът на отдел “Образование, младежки дейности и спорт” г-жа Пенка Чавдарова ми отговори, че Община Стара Загора ще отдели само 200 лв. за награди на участниците. Това ме изненада. Като платим наем за сградата на някое от общинските училища, какво ще остане за стипендии и за подкрепа? Ще ми се да мисля, че нещо не е доразбрано и вероятно ще се обърна директно към кмета Живко Тодоров – един млад човек, който няма начин да няма поглед напред. Или ще търсим други начини за осигуряване на средства.

– Планинар сте, обичате природата, кое е любимото Ви кътче в България?

– Всичките.

Обичам да се озовавам на неизвестни и непосещавани масово места

и да откривам красотата и спецификата им. Обичам да търся невидяното, незабелязаното и когато съм на добре познати места. И много обичам да споделям своите открития с други влюбени в природата ни.
Щастлив съм, че

все по-често срещам из планините ни групи от млади хора

– добре екипирани, добре подготвени и с отворени души и очи. Точно тези млади хора заснемат България, качват безвъзмездно снимки и клипове по сайтове, правят най-добрата, защото е автентична, реклама на българската природа и история. Дано тези млади хора да направят повече от нас и по-добро.
Алеко Константинов е направил нещо уникално за България не само с творчеството си, а и със създаването на туристическото движение.

По време на Алековите дни тази година бях на лобното му място

Направи ми впечатление, че там нямаше нито един човек, който да представлява ръководството на българската държава, на институциите, които я управляват. Такива неща ме натъжават все още. Нали ви казах, същият луд съм си!
НБП, Живка КЕХАЙОВА