Духът на древните погали гроздовете на Шато Коларово

Духът на древните траки, живели в Южен Сакар, погали тежките гроздове на лозето на Шато Коларово. Tракийската магия ориса първото набрано зърно от тазгодишната реколта на 9 септември. Лозари, винари, клиенти, приятели и близки, както и ценители на винения еликсир от цялата страна имаха възможност да се докоснат до тракийските обичаи на старта на кампанията. Пресъздадохме традиционни обреди, за да се помнят и разказват от поколения на поколения, да запалят искрица гордост у всеки, що е българин. Древна е земята ни, тя ни учи и отглежда, а не ние нея, сподели собственикът на винарната Стоян Стоянов. Целта ни е събитието да се популяризира и да стане традиционно. Мечтата ни е да обособим район Южен Сакар, разпознаваем от ценителите с традиционните си сортове. Нека помним корените си и се гордеем с наследството си. От древността до днес в този район се е правило истинско българско вино, допълни той.
С помощта на разказ в танци на Прабългарска школа за оцеляване „Бага-Тур“ присъстващите научиха как към края на всяка година предците ни се събирали за гроздобер. Вярвало се е, че водата помни и има магична сила. Затова преди дългоочаквания гроздобер, хората миели ръцете си – всяко лошо да падне и доброто да пребъде в тайнствения им ритуал. Главно жени беряли плодовете – нежна ръка да ги откъсне и да не плаче лозата. Щом всичкият добър грозд бил в шарапана, избрани жени пристъпвали към сторването на старинния обред. Танцували на лозята, че да може всеки, който вкуси от плода, да усеща благодатта. После влизали в големия шарапан и тъпчели по гроздето, та само сокът му да остане. Понякога това траело час-два, друг път от ранни зори до късен мрак, но ритуалът трябвало да бъде свършен.
Преди много години народът ни вярвал, че чрез гроздовия сок отбрани хора могат да виждат в бъдещето. Запалвали огньове, грабвали шепа от напитката и я хвърляли в пламъците. Огнената стихия е толкова могъща, че ако имаш „погледа“, можеш да видиш сенките на онова, което предстои да се случи. Онези с „погледа“ ги наричали колобъри – българските жреци. Тези тайнствени същества бродили по земята и се свързвали със Силата, помагали на народа.
На нас ни предсказаха, че ще е сладко и пивко виното ни, усмихва се Стоянов. Толкова красота има в древните ритуали – чисти и благи. Времето минава покрай нас като миг и дихание. Нека помним миналото и не забравяме онези, които бяха преди нас, защото всеки иска да бъде запомнен. Велики са били предците ни – мъдри, ярки, силни, стихийни, работливи и сърдечни, бе посланието, което се разнесе из лозята на Шато Коларово – който го чувства близко, нека с благо сърце да го предаде на онези, що са им сродни.
По време на ритуала всеки, носещ българското в себе си, имаше възможност да запретне ръкави, да изплакне всичко лошо, да нарами по една кошница и да се вмъкне в този от време оно обичай. Набраното грозде ще стане първото за тазгодишната реколта розе, обещаха стопаните.
Очаквам около 160 тона грозде, до 10 октомври да приключим с гроздобера, казва още Стоян Стоянов. Виното тази година ще бъде отлично.
И както каза колобърката – реченото да бъде сторено! Да бъде!

НБП*