Димитър ГАЙДАРОВ, председател на Клуба на работодателя-Стара Загора: Печалбата е страничен продукт от добре свършена работа

Най-важно в бизнеса е всеки да има инициативност

Димитър ГАЙДАРОВ е роден на 7 май 1978 г. в Стара Загора. Завършил е ГПЧЕ „Ромен Ролан“ и „Стопанско управление“ във Франкфурт, Германия. Има магистратура по специалността във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“.
Управляващ съдружник в българо-германската компания „Невен-ЗИГ Солар“ ООД.
От 26 януари т.г. е председател на Клуб на работодателя-Стара Загора.
Женен.

– Г-н Гайдаров, учил сте и работил в Германия. Не съжалявате ли, че не останахте там?

– В никакъв случай. Считам, че камъкът си тежи на мястото. В чужбина колкото и да се интегрираш, си оставаш чужденец и не можеш да реализираш максимума си, защото винаги има ограничения.
Бях един от първите, които тръгнаха, и сред първите, които се завърнаха. През 2004 г. отидох при директорката на ЕГ „Ромен Ролан“ и предложих да се срещна с деца, на които им предстои заминаване в Германия, за да им дам информация за начина на живот, за следване и работа. Препоръчах им – идете, научете

вземете каквото можете, но имайте предвид, че най-добрата ви реализация ще бъде в България

където имате семейство, приятели, собственост. С течение на времето това се доказва, по мои впечатления. Много хора остават, но по-голямата част от тях роптаят и казват, че са готови да се върнат, стига да има подходяща реализация и перспектива за семействата им.

– При поемане на председателството на Клуба заявихте, че ще акцентирате върху осигуряването на квалифицирана работна ръка за бизнеса и привличане на нови инвестиции. Как може да се случи това?

– Имаме различни идеи, вече предприехме първи стъпки. Община Стара Загора в лицето на кмета Живко Тодоров ни подаде ръка. Съвместно ангажирахме международната анализаторска компания Индъстри уоч да проучи нашия регион и условията за правене на бизнес в него, условията за инвестиции, за набиране на работна ръка, какви направления е подходящо да се развиват. Коментирахме, че в Стара Загора е

най-добре да не се повтаря опита в Пловдив за привличане на инвеститори

които търсят само и единствено евтина работна ръка. А по-скоро за високотехнологично производство с квалифицирани специалисти, което изготвя и краен продукт с висока добавена стойност на пазара. Такива инвеститори са най-добрите за нашия град.

– Но бизнесът е категоричен, че има глад за специалисти. Как ще решите проблема?

– Така е. Незабавно след избора ми за председател започнах дискусия в бизнес клуб в Германия, където членувам. Обсъдихме инвестиционното направление Стара Загора и региона и там чух същото – откъде ще осигурите необходимата ни специализирана работна ръка и мениджърски екипи. Нашият отговор е, че ще работим тясно с общината и с образователните институции. По-специално професионалните училища, с които ще разработим методика или начин за създаване на специализирани класове със специалности, необходими на бизнеса. Имаме такава инициатива в Клуба още от миналата година. Имаме база данни от какви кадри има нужда бизнесът в момента и от какви – следващите 5 години, и ще я предоставим в МОН.

– Представители на бизнеса споделят, че нивото на образование у нас също не е добро.

– Така е. В немския клуб колегите казват – учителите във вашата образователна система в над 95% са на възраст над 40 г. Това означава, че

не са способни да обучават специалистите с най-модерните технологии на пазара

Т.е., в това направление също трябва да се работи. На следващата ни среща в Клуба в края на февруари ще имаме дискусия, на която ще поканим компетентни гости по темата „Квалифицирана работна ръка за Стара Загора“ – откъде да дойде, какви са проблемите, какво можем да направим.

– Как работят аналогичните на Клуб на работодателя структури в Германия?

– Дейността е сравнима с Клуб на работодателя – информира членовете си по актуални теми и развива дискусии по тях, създава бизнес-контакти с надеждни партньори, консултира ги, представлява, изготвя становища и ги представя на компетентните органи. С други думи инициира дейности, полезни за всички членове, които иначе биха били непосилна задача за едно само предприятие.
Ние тук сме все още малка общност, около 60 фирми членуват. Приканвам бизнеса на Стара Загора да се присъедини към нас. Да стане част от процеса на съвместна работа на всички работодатели за добруването на града ни.

– Планирате ли чрез Вас бизнесът на Стара Загора да установи контакти с немските Ви колеги?

– Надявам се. Тепърва ще мисля инициативите, с които да бъда полезен на града. Но

при всички положения съм проводник към немския бизнес, мога да използвам контактите си

за популяризиране и намиране на партньорства.
Сам човек обаче не е способен да постигне съществени резултати. Разчитам на взаимодействие, отворен съм към всички, включително медиите.
– Развивате се в енергийния бизнес. Какъв е коментарът Ви за потенциален режим на тока и риск пред системата в зими като настоящата?
– Нашата енергийна система е много по-добра от други в Европа, като например Испания, Италия, Гърция, които не могат да се похвалят с комуникации в енергетиката като нашите. Имахме тежка зима, тя все още не е свършила. Някои казват, че от 20 години не е имало такива студове в България, но те се преодоляха без режим на тока. Щом системата ни при такива екстремни условия издържа, то тя е в добро състояние, според мен.
– Преди години в интервю за „Национална бизнес поща“ казахте, че очаквате цената на еленергията у нас да се изравни с европейските нива, до към 2020 г. Актуална ли е прогнозата Ви днес?
– Разбира се. Всичко у нас се приравнява с цените в Европа – стоки, услуги.

Немските хранителни вериги не продават на по-ниски цени отколкото в Германия

Пазарът сам наглася цената си, пазарните закони не могат да бъдат избегнати.
В Европа стабилизираните цени на електричеството се покачват с размера на инфлацията, обикновено около 3% годишно. У нас цените всяка година вървят нагоре, или ако няколко години са умишлено незавишавани, то следва скок, който компенсира. Цената на тока у нас в момента е наполовина, отколкото в Европа. Това със сигурност няма да остане така. С колко процента ще се вдига всяка година или пък не, не е моя работа да определям. През последните години се правят огромни усилия да не се увеличават цените на тока, но енергодружествата всяка година аргументират обосновано защо трябва да бъде увеличена. Че чрез увеличението трябва да инвестират в подобряването и обновяването на инфраструктурата, за да нямаме проблеми, режим на тока и т.н. Тези пари трябва да дойдат отнякъде.
Вместо да мислим как да не увеличим цената на тока, по-добре

да мислим как можем да увеличим приходите си

икономиката да върви напред.
Целта на всеки бизнес, за да е по-ефективен, би трябвало да е да намали консумацията на електричество. Или пък

да премине към изцяло безплатни и налични енергийни източници

да ползва дадената ни от природата слънчева светлина и енергия, вятъра.

– А с ВЕИ какво се случва? Нарастват ли соларните активи у нас, ще има ли скоро обществени сгради с ток от слънцето и повече частни сгради, според Вас?

– ВЕИ са бъдещето на света. Виждаме уникални постижения на различни държави, примерно Чили, където половината от годината не се плащат сметки за ток, защото електричеството се произвежда от достатъчно слънчеви централи. В Германия по коледните празници електричеството също идваше безплатно – от вятъра. Все повече държави преминават към ВЕИ.

Слънцето излъчва върху земята за 88 минути толкова енергия, колкото цялото население на земята потребява

за 1 година. Ако успеем да я оползотворим, дори частично, то другите ни разходи – за въглища, горива и т. н., отпадат.
У нас има частни сгради, които се захранват изцяло безплатно от слънцето

Ние това правим. През ноември енергийният министър откри болница в община Бяла, Русе, където изградихме високоефективна инсталация за отопление и охлаждане със 100% субсидия по Норвежката програма. Тези решения са изключително подходящи за болничните сгради, защото те 24 часа, 7 дни в седмицата потребяват енергия. Концентрираме усилията си в общински болници в отдалечени от областните центрове региони. Отпадането на разходите на една болница е начин да бъде спасена от закриване. Работим с над 40 общини, проявили интерес. В нашия регион в момента преговаряме с болниците в Чирпан, Димитровград и Харманли.
НБП, Дима ТОНЕВА