Да не се превърнем в мрънкаща нация

„Сезонът“ свърши и „туристите“ си отидоха

Разговор с политолога Димитър АВРАМОВ

– Г-н Аврамов, какво в действителност наблюдаваме в момента в България?

– От 2005 г. страната живее в безветрие. Тогава дойде водено от социалисти правителство, което довърши на куц крак влизането на България в ЕС. Целият икономически растеж до 2009 г. дойде благодарение на външни усилия. Българските политици и обръчите от фирми около тях

бленуваха да трупат имане от европейските фондове

а бизнесът ни в голяма степен бе зает да трупа тухли и да ги продава на англичани, ирландци, руснаци и други народи, видели се с малко свободни пари, с които да купят ваканционен имот. Това, което се случи е, че „сезонът“ свърши, а „туристите“ си отидоха. Останахме си със същите глупави и корумпирани политици и със същото бизнес мислене, но с повече нерешени проблеми!
Два кабинета, този на г-н Станишев и този на г-н Борисов, имитираха, че „правят реформи“ предимно чрез дописки в националните вестници и в телевизионни репортажи.

У нас се корумпира дори идеята за икономическо развитие!

Мислехме си го като прибиране на пари от отвън. Това се вижда ясно дори по факта, че единственият бранш, за който има намалено ДДС, е туризмът. Образованието, медицинските услуги, книгоиздаването, кучета ги яли.
Политиците и обръчите около тях инвестираха в хотели, не в училища. В същото време точенето на държавата през енергийния сектор не е спирало, още от кабинета Сакскобургготски.

Хората затваряха очи, докато имаха доходи да си плащат сметките

Срутването на доходите и покачването на сметките за ток обаче се пресякоха. Това е точката на сриване на личните финанси, семейния и малкия бизнес. И на човек му остава единствено да излезе да протестира.
– Съществуват ли реални, ефективни механизми за гражданско участие във властта у нас? Очевидно е, че исландският модел няма как да сработи в България както заради зрелостта на обществото, така и заради огромната разлика между консолидирано, компактно общество като исландското, и много разнолико и пъстро, каквото е българското…
– Единственият начин са партиите. Всичко друго

както и да го наречем, бързо ще се превърне в партии

Няма свободно витаещи, окрилени от мисълта за благополучието на страната граждански организации. Всички търсят власт и лична реализация. Исландия е малко по-голяма от Стара Загора и по-малка от Пловдив.
В исканията на протестиращите има разум, но не и по отношение на промяната на конституцията

масираните призиви за „нахлуване“ на граждани в институциите

Честно да ви кажа, политическият смисъл на думата „гражданин“, като за свободен човек, който живее в плуралистична среда и правова държава, започва да девалвира заради словоблудства на амбициозни групи, които искат да се докопат до власт. Терминът се оселчи!
– Всъщност, въпросът е какво да се прави (както писа НБП в уводната си статия миналия брой) и едва след това идва „как“ – имаме ли представа какво трябва да се направи в този момент, особено имайки предвид лошите прогнози за икономическия растеж в еврозоната в следващите 3 години и конкретно за България?
– Отиваме

на избори и парламентарните партии ще излъчат правителство

За съжаление на хората в Стара Загора, където местният екип на ГЕРБ работи прозрачно и управлява добре, в държавата не е съвсем така, ГЕРБ остана без партньори и шансовете да бъде опозиция след парламентарните изборите са големи. Вероятно ни чака правителство с

премиер, който няма да е партиен лидер

подкрепено от три или четири партии. Новото правителство може би ще успее да прокара някои законодателни промени, с които да успокои временно обществото. Шансът да има реформистко политическо мнозинство в парламента обаче е малък. Затова е възможно следващият кабинет да бъде кратък, нестабилен. Разбира се,

при добър старт и постепенно излизане на Европа от стагнацията, е възможен и оптимистичен сценарий

Не вярвам, че в следващите четири години България ще следва някаква смислена концепция за икономическо развитие, предложена от политическия елит. Отново частният сектор, бизнесът ще се справя сам, полуизоставен от правителството.
– Огражденията и военната техника около паметника на Левски на 19 февруари нажежиха като че ли допълнително обстановката. Сега е 3 март…?
– Не съм склонен да гоня кахър на властта и МВР за ситуацията около протестите.

Каквато е организацията в държавата, такава е и в МВР

Надявам се да посрещнем 3 март по-спокойно. Правителството все пак си отиде, а демокрацията продължава да работи. Позитивното е, че когато част от обществото покаже натиск, властта се огъва. Сега всички тичат да намаляват сметките за ток. Значи можело! Иначе 3 март е поредният повод вместо да философстваме за миналото, да си поставим цели за бъдещето и да работим за тях. Иначе ще се превърнем в мрънкаща нация, която иска да върне времето назад. Това не ни отива, защото би трябвало да можем да се справим с предизвикателствата!
НБП, Живка КЕХАЙОВА