Георги ПОПОВ, председател на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите „Хляб за България“: Да не се манипулира пазарът

– Г-н Попов, казвате, че хлябът е „политическа стока“. Как се отразява това на бранша?

– Зле! Всичко, което опира до политиката, а не до реални пазарни взаимоотношения, изкривява. Изкривяването на пазара не може да води до добър край.

– Какви са очакванията за развитието на пазара на хлебопроизводството и сладкарството до края на 2013 г.?

– Все още няма очаквания, има само надежди. Надежда да не се манипулира пазарът и да не се спекулира с него. Ако пък политиците успеят да направят нещо и в подкрепа на бранша, би било чудесно. Възможностите това да се случи са въпрос на желание. Не съм голям оптимист, а оцеляването не е база за развитие.

– От какви мерки се нуждаят хлебопроизводителите като акт на подкрепа?

– Като начало трябва да се започне с премахването на монопола на пазара. Не говоря за монопол на производителите, а за монопол на реализацията, налаган от т.н. търговските вериги. Техният монопол е бич Божи не само за хлебопроизводителите, бич Божи е за всички производители на каквито и да е български стоки. Вместо да договаряш свободно цените на стоките си на базата на пазарни механизми, попадаш в омагьосания кръг на простото оцеляване. Вече се случва това, което ние още преди години твърдяхме, че е логичното следствие от подобна политика. Свидетели сме на фалити на едни от най-големите фирми, големите хлебозаводи, които даваха хляб и в буквалния смисъл, и в преносния – на работа, за хиляди хора. Няма никакво значение колко си малък и колко си голям, когато не можеш да продаваш произведеното от теб и да се развиваш. Имам примера на наши членове, които по принуда трябваше да се обвържат с вериги и да продават хляба си на абсурдна цена. След определено време на съществуване така на ръба и след пълно изцеждане, веригата им съобщи, че вече няма да продава техния продукт – фалитът беше неизбежен. От началото на годината досега в хлебопроизводството са закрити около 4000 работни места. Това е огромна цифра, която би трябвало да разтревожи и тези, които определят правилата.

– Каква е връзката между това дали е добра реколтата и цената на хляба у нас?
– Отдавна каква е реколтата на пшеница у нас няма никакво значение за цената на хляба. И 10 млн. тона да произведем, и 10 тона, това няма да се отрази на цената на крайния продукт, т.е. зърненият баланс не е определящ отдавна. Продаваните на българския пазар зърнени храни са с цени, идентични на цените в целия регион. Трябва да има по-глобален катаклизъм, за да бъде фактор в цената именно реколтата. Колкото повече се развива браншът, толкова по-малък ще е относителният дял и на основната цена – брашното в ценообразуването. Тежи на производителите не цената на брашното, а маркетингът, продажбите. Когато ти диктуват на каква точно цена си длъжен да продаваш, почваш да изкривяваш всички останали цени по веригата.

– Какво е качеството на българския хляб в момента?

– Всичко зависи от конкретния производител. Има производители и то немалко, които поддържат много високо качество на произвеждания от тях хляб. Има и такива, които в името на оцеляването правят хляб с минимални суровини. Второто обикновено е временен избор, защото те не могат да задържат обем на пазара при ниско качество.

– Стои ли на дневен ред проблемът с добавките?

– Темата бе по-скоро въпрос на мода за известно време. Хлябът е възможно най-природният продукт от всички, които се произвеждат днес. В него няма да има кой знае какви добавки.

– Какви видове хляб предпочита българинът?

– Българинът си остава традиционалист, но пък няма нищо против да опитва и нови видове хляб особено в последните години. Това дава шанс на доста производители за допълнителна пазарна ниша при новите и интересни вкусове, при т.нар. диетични хлябове. Радостно е, че диетолозите взеха да проумяват, че диетата не означава нещо да липсва в хранителния режим, а да се приема от всичко достатъчното количество. Хлябът винаги е бил в основата на хранителната пирамида и остава една от най-балансираните природосъобразни храни.

Още по темата ТУК…

НБП, Живка КЕХАЙОВА

Когато се смели зърното и не се пресява по никакъв начин, се получава пълнозърнесто брашно тип 1850 (при пшеницата), наречено още Грахам.

* Тип 2000 е пълнозърнесто брашно от лимец

* Тип 1850 е пълнозърнесто при пшеницата (Грахам)

* Тип 1750 е пълнозърнесто при ръжта

* Тип 1150 е типово пшенично брашно

* Тип 500 е бяло пшенично брашно

Цифрата, поставена към типа на брашното, изразява пепелното му съдържание в проценти. Например брашно тип 1150 има 1,15% пепелно съдържание. Брашната с високо пепелно съдържание имат висок процент от обвивките на зърното, по-тъмен цвят, повече витамини, минерали и ензими. Брашната с по-високо пепелно съдържание имат по-голямо количество белтъчини, но техните хлебопекарни свойства са по-ниски.
Основните видове хляб – „Стара Загора“, „Добруджа“ и „Софийски“, в нашата страна се произвеждат от три основни типа брашно: тип 500, 700 и 1150. Произвеждат се и други типове пшенично брашно – 650 и 800, които съдържат голямо количество белтъчни вещества.

Ръжено брашно тип 1000 и тип 1750

То се различава по химичен състав и по хлебопекарни свойства от пшеничното брашно. Хлябът, приготвен от ръжено брашно, има тъмен цвят, малък обем, слаборазвита шупливост, лепкава и влажна средина. Белтъчните вещества на ръженото брашно съдържат основни фракции – глиадинова и глутенинова, почти в равни съотношения.