В Християново направиха мартеници за всички

Християново е апетитно за живеене място, близостта до града е предимство, за 10 минути се стига с кола. Има и много млади хора, купуват се стари къщи, парцели, строят се нови къщи, казва кметицата Албена Динева.

Както в повечето малки населени места и тук проблем е инфраструктурата, в селото няма една  асфалтирана улица. „Всяка година го залагам в проектобюджета и пиша до кмета, имахме две срещи с него, но каза, че асфалтирането на една улица е много скъпо. Продължавам да настоявам, ако трябва – частично да се направи нещо, поне да се започне. Бяха ни предложили фрезован асфалт за улиците в селото. Направиха 9 курса, докараха асфалт, но е крайно недостатъчно. Останаха незастлани улици и при първия дъжд дупките зейнаха. Това ни е най-големият проблем. При нас няма канализация, подпочвените води са високи“, обяснява Албена Динева.

В селото са регистрирани 290 жители с постоянен адрес и 447 – с настоящ, но има и нерегистрирани. В Християново няма поща, но има пощальонка, която раздава пенсии, помощи, ако има – и абонаменти. Трите магазинчета са достатъчни, пък и хората, които пътуват до града пазаруват от големите търговски вериги. Тук работи

каменоделна работилница, има цех за преработка на череши с италиански собственик

Пенка и Теньо Хубенови

който осигурява сезонна заетост. Кооперация няма, но има арендатор, който обработва земя. Хората са доволни – дава по 120 лв. рента на декар, коректен е в плащането.

В селото има представители на малцинствата, но проблеми с тях нямаме, по-скоро с децата им, казва кметицата. Събират се в центъра, пред читалището, заради безжичния интернет и понякога правят зулуми, скоро са счупили улука на сградата. Албена Динева смята, че ако има къде да се събират да играят децата и младежите, няма да има такива проблеми. От 2016 г. има количествено-стойностна сметка за ограждане на детската градина, да се направи там спортна площадка с малко игрище, става дума за 18 800 лв. Досега не е започнала работата, но тя е решила да настоява отново в общината. Миналата година със собствени средства са реновирали лампите, пейките в центъра, но ако продължат да ритат на воля – пак ще ги потрошат. Дворът на детската градина е 6 декара, ще стане чудесна площадка, убедена е кметицата.

Кражби в селото няма. От две години е подписан договор с частна фирма и

има денонощна жива охрана, абонаментът е 7 лева месечно на домакинство

Обхожда се селото непрекъснато, има много самотни хора и за тях е добре дошло. Много семейства пък имат видеонаблюдение.

От години тук личен лекар е д-р Калина Недялкова и хората много я хвалят. Визити, заверени книжки, направления – всичко е както трябва. Дори лекарства им носи от града.

В Християново е нямало храм  много години. Преди повече от 11 години е започнат строежът на нов, дълго време строителството останало в застой. Не било лесно, но благодарение на ентусиазма и желанието си, намерили изход – и дарители се намери, и доброволци, които с труд помагали. С голяма благодарност Албена Динева споменава Стефан Колев и Тотьо Минев, както и всички, помогнали да се вдигне сградата. Дарения направили и народният представител от БСП Драгомир Стойнев и евродепутатът Петър Курумбашев. Остава да се заравни дворът и да се обзаведе и изографиса по канона.

Черквата се казва „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“. Писали са до Комисията по вероизповеданията, да отпуснат средства за консумативи за изографисването, а за работата ще търсят студенти от Великотърновския университет, за които това да бъде дипломна работа.

В разговора се намесват Мария Колева, председател  на пенсионерския клуб, и Динка Георгиева, член на настоятелството на НЧ „Съзнание – 1933“. Заедно с кметицата са чудесен женски тандем, допълват се и захванат ли се с нещо – довеждат го докрай.

Черквата „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“

В пенсионерския клуб съм забранила интригите

Все повтарям, че трябва да се радваме на малките неща, за да бъде животът по-хубав, по-лек и спокоен, казва Мария. Събират се в понеделник и четвъртък на кафе или чай, четат вестници, обсъждат кой какво е чел или гледал, разменят си рецепти, празнуват рождени дни, подаръци има за рождениците. Каквото и да правят, все е съвместно с читалището.

Читалището си има план за всяка година, всички празници се отбелязват с програма, табло, събрание, разказва Динка Георгиева. Има група за обработен фолклор „Настроение“, която участва във фестивали и носи медали и награди, коледарски и лазарски групи, ходят и по празниците на околните села. В библиотеката има 3300 тома, около 130 души са читателите. На 1 март в Християново отбелязаха Деня на самодееца, на който дойдоха и хора от околните села. За цялото село бяха направени мартеници, който излезе на улицата – закичихме го, казва Динка.

Мария Колева и Динка Георгиева

Празникът на селото е на Малка Богородица – 8 септември, отбелязват го обикновено първата събота на месеца, идват гости от околните села, идва и ансамбъл „Загоре“. Християново обаче си има емблематичен празник на ориза. Тази година

ще се чества за 10-ти път и за пръв път ще бъде Национален фолклорен празник на ориза

Отбелязва се към средата на октомври, когато започва жътвата на културата, а в селото има около 2 хиляди дка оризища. Възпроизвежда се автентичният ритуал по зажънването – жътварите отиват при чорбаджийката, тя казва къде да отидат, после проверява как се работи, после чорбаджиите канят хората вкъщи, плащат им, черпят ги. За кулинарната изложба се приготвят специалитети с ориз – кюфтета, сърми, тиква с ориз, ориз с месо, мляко с ориз, риба с ориз, баница с ориз.

Пенчо Пенчев

Точно срещу кметството няколко души са се събрали „на дернек“, както се казва тук, т.е. – на раздумка. 72-годишната Пенка Хубенова е призната майсторка на сладката баница с ориз, и награди има. Според нея, рецептата е лесна и проста, но не казва нищо за магията, която влага, та да стане този прословут специалитет толкова вкусен. Не ще да е само от маслото, захарта и ориза, които не трябва да се пестят. През зимата тя прави редовно курабии, ама с 12 домашни яйца! Съпругът и Теньо е на 82 години, сладкодумен разказвач. Ден през ден събира по някой приятел на дернек, пият по една ракия и си говорят, мачове гледат в клуба. Селото се е наричало Мислимито, идва от Мислим бей, собственика на някогашен чифлик на това място, а работниците му били само християни, разказва бай Теньо. След Освобождението някой по-тарикат му взел земята, но името останало, та до 1936 година, когато е прекръстено на Християново, защото тук останали само православни.

И хайдутка си имали – Мерджан Рада, искали паметна плоча да слагат

но така не са го направили.

Селото няма писана история, намесва се синът на семейството – Пенчо Пенчев, който живее в Стара Загора, работи в социалната сфера, в център за настаняване от семеен тип. Активен участник е във всичко, което прави читалището, приготвил е стихосбирка, пее в ансамбъл „Зорница“ в Стара Загора. Преди години искал да събере историята, и спонсор намерил, за да се издаде книжка, а се оказало, че и в музея няма нищо писано за селото. А как едно село, дето се казва Християново, толкова години няма християнски храм, ядосва се Пенчо. Но вече е по-оптимистично настроен – всички се надяват до май-юни храмът да бъде осветен. Отсега има наречени три овце за курбан.

НБП, Таня ИВАНОВА