В памет на д-р Георги Димитров отпечатаха книгата му с разкази „Спомени и случки“

На 12 февруари т. г. се навършиха 85 години от рождението на специалиста УНГ д-р Георги Димитров. По този повод сега излезе от печат неговата книга с разкази „Спомени и случки“. За съжаление, той не я дочака и ни напусна завинаги на 29 август м. г. Приживе той мечтаеше да събере в книга своите творби, но, за съжаление, не можа да види мечтата си осъществена, каза за НБП редакторът на книгата радиожурналистът Йордан Гайдаров.

Д-р Георги Димитров е роден на 12 февруари 1932 г. в с. Кортен, Новозагорско. След завършване на Висшия медицински институт в София работи като участъков лекар в с. Караново. Преселва се в Стара Загора, където работи като лекар в различни предприятия. По-късно постъпва в старозагорската Окръжна болница. Мечтата му е да специализира неврология, но поради липсата на щатни бройки се насочва към отоларингологията. Там той бързо се развива като специалист и близо 30 години оглавява отделението „Уши, нос, гърло“.

Като такъв го познаваха много старозагорци. Но малцина знаят, че в минути на отдих той често сяда пред белия лист и така се раждат неговите разкази и епиграми, разкриващи ни една широко скроена личност със завидно чувство за хумор.

Красиво оформената книга „Спомени и случки“, дело на издателство „Палмира“, може да се намери във всички старозагорски библиотеки. Издадена е от семейството на лекаря в негова памет. Съдържа 58 разказа. Д-р Димитров пише за случаите от практиката си, за ученическите и студентските си години. Разказите обхващат почти целия му живот. Спазил съм подбора му. Изчистил съм само медицинската терминология, тъй като няма да се чете само от медици, а от по-широк кръг читатели. Д-р Димитров е автор и на много епиграми, но тях не съм ги включил в книгата, тъй като са с лични адресати и не беше подходящо, обяснява редакторът.

В предговора на книгата си, авторът сам пише за себе си: „Предварително заявявам, че нямам претенции да мисля, че съм писател, но хобито ми да пиша е от първите ми ученически години. Благодарение на двете ми по-големи сестри се научих да чета и пиша още преди да ходя на училище. Първата по-забележителна книга, която прочетох още в първи клас, бе „Робинзон Крузо“, а първото стихотворение „Жътва“ написах, когато бях в трети клас. Продължих литературните си занимания и по-късно. В гимназията попаднах на учител, който бе влюбен в литературата – г-н Стайков. Неведнъж ми е казвал: „Ако искаш да пишеш, трябва много да четеш. Ще ти трябват много и хубави думи, които да употребяваш“.

Като лекар в село, а после и в града, продължавах да пиша доста очерци за колеги и други здравни работници, сценарии за различни събрания, събития, развлекателни поводи и др. На организирания от ръководството на Окръжна болница литературен конкурс спечелих първа награда за разказа „Горгилката“. Имам отпечатани очерци, стихове и дописки в различни вестници.

В представените мои писания съм използвал написаните по различно време случки, които са ме впечатлили. В първия раздел „Срещи с именити българи“ са спомени от личните ми срещи с известни хора, които съм представил така, както съм ги видял – без да ги идеализирам и украсявам, без да разкривам недостатъците им. Случките, които представям, са автентични, верни. В тях лично съм участвал или съм бил пряк наблюдател. Още веднъж повтарям, че писането ми е ХОБИ, а не професия и на никого няма да се обидя, ако не ги хареса.

Весели и не дотам весели случки, преживени от мен по различно време. Всички описани случаи са верни. Бас държа!, завършва д-р Димитров.

Книгата ще бъде представена в тесен семеен кръг на 8 април, непосредствено след Световния ден на здравето и здравния работник. Ще присъства цялото семейство на д-р Димитров – и те всичките лекари: съпругата му д-р Надежда Димитрова, физиотерапевт и специалист мануална терапия, синът му д-р Димитър Димитров – УНГ, дъщеря му д-р Диана Димитрова-Попова, специалист ядрено-магнитен резонанс, и внукът му д-р Иван Попов, рентгенолог.

НБП, Радосвета СТОЯНОВА

„Черният овен“

(Разказ от книгата „Спомени и случки“ на д-р Димитров)

Един от най-ярките ми детски спомени, които и сега помня с подробности е случаят, когато ме нападна и гони Черният овен. Бях ученик в първо отделение, когато се случи това.

В миналото във всеки селски двор стопаните отглеждаха различни животни, които използвахме не само за работа в полето, но и за изхранване на своята челяд.

По-бедните, които нямаха едър добитък като волове, крави, биволи, коне, задължително имаха овце, които даваха на стопаните си вълна и мляко.

Ние също отглеждахме седем-осем овце. Овчарят, който ги пасеше заедно с другите комшийски овце, се казваше Петко Стрелеца. Не знам откъде и от кого е излязло това прозвище, но и на неговите трима братя казваха Стрелците.

Петко беше слабоват, болнав мъж, който през целия си живот не бе работил друга работа, но беше майстор в професията си. Да акушира при раждането на агнета, при колене на овце или малки агнета бе ненадминат. Работеше сръчно, чисто и бе желан касапин от повечето стопани, особено около Великден и Гергьовден, когато селяните масово колеха животни.

Петко бе гордият собственик на Черния овен, за когото искам да ви разкажа.

Този овен бе един от най-добрите представители на своя род, едър, силен, с извити като сърпове рога, бе истински красавец.

Той обаче недолюбваше хората, особено мъжете. Имаше лошия навик да напада ненадейно нищо неподозиращите хора. Интересно бе, че сам избираше жертвите. Някой хора спокойно минаваха край него, а другите ги преследваше. Ако е в средата на стадото, бързо се спускаше към човека, блъскайки със сила овцете, изпречили се на пътя му. Обичаше да напада и по-малките, особено учениците, които по това време отиваха на училище, което винаги бе последвано от бой с дългата гега на овчаря. Заради многото злини, които бе извършил Черният овен, много от стопаните молеха Петко да се отърве от него –  да го продаде или заколи.

Петко и дума не даваше да се продума за продан или за колене.

– Ако искате да имате яки и здрави агнета, няма да го пипам. Та той опложда повече от половината ми стадо. Вярно, че е малко вироглав, но съвсем качествено си върши пряката работа. – И с това разговорът свършва.

Аз също бях една от жертвите на Черния овен. Спомням си, че бях ученик в първо отделение. Една сутрин, след като стадото мина покрай нас, изкарах нашите овце. Чаках стадото да премине, защото знаех какво може да ми се случи при срещата с овена. За мое нещастие , той бе изостанал от основната група на стадото. Като ме видя, започна да блъска овцете и да се приближава до мен. Обърнах се кръгом и избягах назад. С ужас забелязах. че съм затворил пътната врата и нямаше къде да се скрия от овена, а той вече бе близо до мен.

Спаси ме черницата, която бе до портата. Имаше ниски клони и аз с един скок успях да се хвана за най-долния. С маймунска ловкост и неподозирана бързина успях да покача и другия си крак на друг клон. Овенът, както се бе засилил с все сила удари челото си в дънера на черешата. Ударът бе толкова силен, че тя се разлюля и аз едва не паднах. След удара овенът бе коленичил на предните си крака. Макар да бях в опасна близост с него, гледах как кръвясалите му очи се въртят наляво-надясно, изпръхтя няколко пъти и бавно се прибра в стадото. Дълго останах на дървото и слязох чак когато стадото бе отминало доста далеч.

След няколко дни овенът с цената на живота си заплати всичките злини, които бе извършил.

Една сутрин, нашият съсед дядо Стойко, над 80-годишен болен старец, придвижващ се с два бастуна, бил на улицата, когато преминавало стадото. Като видял самотния старец, овенът се засилил и с все сила го съборил на земята и той се ударил на ръба на тротоара. Закарали го в болницата, където лекарите установили, че има няколко счупени ребра, едно от които разкъсало белия му дроб.

Започнали да го оперират, но понеже имал други заболявания, не издържал и по време на операцията се преселил в отвъдното.

Тогава търпението на хората преляло и Стрелецът бързо-бързо му ударил ножа. Предварително обаче се разбрали със сина на дядо Стойко да му даде месото за курбан на хората, взели участие в погребението.

Такъв беше краят на страшилището на малките деца, чиито родители ги заплашваха, че ще ги дадат на Черния овен, ако не слушат.