В България се създават световни иновации

Мои колеги – инженери диктуват световния пазар, категоричен е инж. Михаил ЗАГОРСКИ

Михаил ЗАГОРСКИ е роден на 18 февруари 1995 г. в Стара ЗАгора. Завършил е ГПЧЕ „Ромен Ролан“ и Технически университет-София. Има магистърска степен по „Дигитални и индустриални технологии“. Инженер-новатор, името му нашумя като част от проекта за изработване на персонализирани костни импланти в индустрията. Занимава се с инженерна дейност в семейната фирма „ЗагорСки“ ООД

– Инж. Загорски, каква е тази джаджа край Вас? 

– Това е помощна количка за домашни любимци. Помага при временна или постоянна парализа, загуба на двигателните способности на задните крака на любимците. Като идея дойде много случайно. С колега от университета – Тодор Гаврилов, сме запалени кучкари. Неговият ветеринар ни показа такава количка, която беше внесъл от Китай, чакал я към два месеца, през което време животното не може да се придвижва. Цената беше сравнително висока, 250-300 долара. Каза: момчета, вие не можете ли да я направите? С идеята да е по-евтино и по-бързо да се реагира. Направихме я. В момента сме стигнали до ясна концепция и за модели за животни с тегло до 10 кг. Разработваме и за по-големи, по поръчка. По този начин

тръгна – съвсем като хоби, но се оказа, че има немалък интерес

Най-големият проблем на хората, които търсят количка, е, че я искат в рамките на седмица-две. А ако се поръчва от чужбина, се чака.

Ние сами ги произвеждаме, от – до. Купуваме си алуминиеви профили, български, детайлите ни са 3D принтирани, сами сглобяваме всичко. Но е малко между другото, като хоби.

– А върху какво работите ангажирано?

Помощната количка за домашни любимци в действие

– Работим върху няколко неща, свързани с животни, например, уред за почистване на лапите. Разбира се, и двамата работим и другаде, аз съм доста ангажиран във фирмата на родителите ми, през зимата и с магазина ни за ски. През март започвам докторантура в сферата на машинното инженерство и новите технологии. В семейния бизнес съм, занимавам се и с други неща – иновативни, интересни, да има някакъв смисъл от тях. Мисля, че един

човек непрекъснато трябва да търси, да намира новости, които го интересуват

и да се занимава с тях. Това е пътят към хубав живот, към поддържане на добрия ритъм в свят, който се мени с часове, ако не и с минути.

– Вие сте млад, техничар, сред най-ценните и търсени специалисти в България. Каква е причината инженерите да са дефицитни, да предпочитат столицата?

– У нас не са запалва достатъчно рано интересът на детето към техническата част на света, то да се опитва да направи нещо само, да сглоби нещо, да го разглоби. Часовете по домашен бит и техника са сведени до санитарен минимум, което за мен е пропуск. Баща ми също е инженер, например, се е запалил от романите на Жул Верн, в които има много силни персонажи – на практика, инженери. В научната фантастика също съществуват много такива образи, което избягва от полезрението на децата в наши дни. Може би тенденцията се сменя, тъй като сега на хлапетата, които са по на 7-8 години, таблетите и телефоните не слизат от ръцете им. Което е голям минус, но и плюс. Бяхме на едно изложение с колеги с ЗD принтера. Идва един хлапак, около

9-годишен, и почва да ми задава едни въпроси

Викам: чакай, трябва да прочета, за да ти отговоря, откъде ги знаеш тия неща? Ами – от училище, понаучих английски и в ютуб си гледам за 3D принтиране, интересно ми е… Природата не търпи вакуум! Не е безперспективна инженерната професия. У нас все повече големи фирми – наши и чужди, отварят филиали, защото сме сравнително конкурентоспособни спрямо заплащането. Инженерството се превръща в нелошо заплатена професия.

В момента най-голям интерес има към софтуерното инженерство и заниманията с дигитални технологии. Към класическото инженерство, машинното инженерство също се наблюдава интерес, тъй като се преплете доста със софтуерното и доста се ползват дигитални продукти.

Но децата от ранна възраст трябва да се запалят технически.

Да карат колело, да си сглобяват и разглобяват веригата

поне при мен е било така. Друго – със сигурност инженерството е и наследствено. Почти всеки, когото познавам с родители-инженери, и той поема по този път.

– Какви са иновациите в Вашата сфера?

– В момента те са в автомобилостроенето, във въвеждането на всички дигитални технологии, за които говорим, в съвременните автомобили. Интересното е, че в развойната дейност в няколкото световни компании, които стъпиха на нашия трудов пазар, именно наши инженери работят по това. Голяма част от моите колеги са във Vistеоn – компания, която разработва първия в света дигитален клъстер, триизмерни автомобилни табла за почти всички автомобили. Те диктуват световния пазар, защото разработват над 60% от арматурните табла в световен мащаб. Друга голяма фирма в България е „Сенсата технолоджис“, която има няколко завода, развойна дейност. Занимават се със съвременните сензорни датчици по автомобилите. България се превръща не само в софтуерен рай, тъй като всички коментират, че тук има голямо развитие на софтуерни фирми.

Тук се създават инженерни иновации, които дърпат най-голямата индустрия

– автомобилната, напред, в световен мащаб. Такъв тип дейност носи висока принадена стойност. В нея са ангажирани мислещи хора, с високи заплати. Впечатляващо е, че млади хора – повечето нямат 30 години, успяват в тази корпоративна, иновативна, динамична среда. Това са българи. В Стара Загора, в „Стандард профил“, също работят добре платени иновативни българи. У нас се работи много по автомобилостроенето. Нямаме наш автомобил, но голяма част от колите, които виждаме по пътищата, са разработени, поне частично, в България.

– Вас самият опитвали ли са да Ви привлекат чужди фирми?

– Непрекъснато! Гладът за кадри е немалък, но имам свои си възледи. Искам да съм независим. В корпоративната среда влизаш в тунел, ставаш много добър специалист, но в една посока.

Предпочитам да разбирам по-малко от повече неща

ако ми се наложи, да навляза в конкретната задача. Друго – нормираното работно време- не ми харесва. Аз съм наследствен частник. Смятам, че у нас липсва добрата подготовка за реалния живот. Учат се какви ли не предмети в училище и в университета. Голяма част от моите приятели

имат много добри идеи, но не знаят как да ги реализират

на пазара. Тъй като е свързано с отваряне на фирма. А това не е нещо, което някой ти обяснява. Човек от ранна възраст следва да знае как се управляват парите. Аз лично имам щастието родителите ми отдавна да се занимават с частен бизнес. Мога да посоча и пример – колега си основа фирма в Англия, за два часа. След седмица му изпратиха документите по пощата. Тази опростена система при нас липсва и спира част от младите хора да развиват свои инициативи, продукти. В същото време част от младите хора може да са объркани, но това не ги прави по-малко инициативни или по-малки предприемчиви.

NBP.bg, Дима ТОНЕВА