Важно е да не сваляме гарда, точно преди края на битката

Наградата „Златен пояс“ е признание и уважение към всички мои колеги от средите на бойните изкуства в Стара Загора, казва Тихомир ТОДОРОВ, директор и гл. инструктор на СК „Тайдзичюен център на семейство Ян в Стара Загора“, носител на голямата награда за треньор на годината „Златен пояс“

-Г-н Тодоров, преди дни бяхте отличен с престижната награда „Златен пояс“ за треньор на годината. Как приемате това признание?

-Тази награда е изключително ценна за мен, защото избирането ми за треньор на годината от Асоциацията на бойните изкуства и от хора, които са експерти в областта на бойните изкуства, е израз на уважение към моята работа. Смятам, че този успех е резултат от това, че съм имал възможност през годините да се уча от невероятни майстори на бойните изкуства. Това експерти, хора с традиции като Град Майстор Ян Дзюн, Майстор Клаудио Мингарини, д-р Дориян Александров, Андриан Каравастев. Те са личности, големи имена и капацитети в бойните изкуства. За отличието със сигурност има значение и успешното ми завършване на академията по Тайдзичюен в Италия под ръководството на Майстор Клаудио Мингарини, както и сегашната ми специализация в НСА, специалност „Треньор по ушу“.

Всички постигнати резултати, усилията ми са причина за получаването на тази престижна награда. Изключително съм щастлив, че тя успя да дойде тази година в Стара Загора. Нашият град е едно от местата, където най-силно се развиват китайски бойни изкуства и въобще бойните изкуствата. Това е признание и уважение към всички мои колеги от средите на бойните изкуства в Стара Загора.

Щастлив съм да поздравя и колегата шихан Асен Асенов, който също бе отличен

с наградата „Златен пояс“ в категория „Вярност на традициите“ – отличие, което той заслужава. Радостен съм, че и двете престижни награди пристигнаха в Стара Загора.

-Откога датира Вашият интерес към бойните изкуства, кой Ви запали за тях?

-Занимавам се с бойни изкуства още като дете. Живях с моите родители в Русия и през 1986 година започнах да посещавам кварталния клуб по бокс. Това беше първото ми докосване до спорта. Като малък съм спортувал и фехтовка, плуване, винаги съм бил свързан със спорта.
По онова време все още азиатските бойни изкуства не бяха достигнали до Източна Европа. По-късно през 1988 г. срещнах и първия си учител – Андриан Каравастев, който в момента живее и работи в САЩ. Това е човекът, който запали в мен искрата за бойните изкуства и който ми даде правилния път към тях. След това имах възможността да срещна невероятни учители, големи майстори. Т.е.

вече 34 години все още изучавам и аз самият обучавам хора на бойни изкуства

Главно специализирам в областта на китайските бойни изкуства, в няколко основни направления – ушу, кунг-фу.

-Защо е важно един млад човек днес да се занимава с бойни изкуства?

-Бойните изкуства каляват духа, карат човек да бъде изключително дисциплиниран, сдържан, концентриран. Помагат му да има ясна представа къде се намира във времето и пространството. За съжаление, днешните младите хора се възпитават така, че да бъдат по-агресивни, да имат по-голямо самочувствие и високо мнение за себе си. Старата поговорка от времето, когато аз растях – „Скромността краси човека“, някак се изгуби. Но всъщност тя е нещо много ценно. Човек трябва да бъде скромен и постепенно, последователно да изпълнява реалните си цели, за да може да постигне истинските резултати. Добродетел като скромността и това хората да не бъдат агресивни и нахални, са много важни днес. И не само в бойните изкуства, а въобще в българското общество. Ние забелязваме, че младите хора се възпитават да бъдат по-свободни, разбира се, в това няма нищо лошо. Но не бива да се стига до там, че да нямат дисциплина, и в движението по улиците, ако щете, и в работата, и в общуването с други хора. Бойните изкуства възпитават именно тези ценни качества, важни за всеки човек, поставен в ситуация, в която изгражда себе си и от него изискват да постигне резултати. Бойните изкуства не са само удари с крака и ръце, не са само медали и награди.

Бойните изкуства са път, с който човек израства

Затова аз мога да препоръчам на младите, но и не само на тях, а на хора от всички възрасти, да се занимават с бойни изкуства. Хубавото е, че те са много различни и всеки може да намери в някой от стиловете себе си, като избере най-подходящия за своя характер, за своите физически качества, за това, което иска да постигне. Светът на бойните изкуства е изключително интересен, забавен, свързан е със срещи с невероятни хора, с пътувания по целия свят. И с потвърждаване на максимата, че когато работиш сериозно, постигаш и сериозни резултати. Така е всъщност и във всяко нещо в живота.

-Каква година изпраща клубът „Тайдзичюен център на семейство Ян в Стара Загора“?

-Времената за всички са много тежки. Лично аз не съм щастлив като виждам как хората около мен страдат, като виждам техните притеснения и страдания.

Въпреки тази тежка обстановка, свързана с коронавируса, нашият клуб се справи много добре. От 2019 година, след завръщането ни в Българската федерация по ушу, започнахме активно да участваме в обществени прояви. Включихме се в поредица шампионати и обучения. Ние вървим нагоре. През 2020 г. нещата бяха още по-добри, макар че някои от мероприятията бяха отложени. Други се провеждаха онлайн. Но пък това беше още по-задължаващо, защото съдиите, особено в дисциплината форма, анализираха още по-задълбочено, можеха да върнат един запис много пъти. Анализираха много прецизно и ако човек е допуснал много грешки, съответно те можеха да бъдат лесно забелязани, контролът беше много по-голям.

В нашия клуб много рано взехме мерки, свързани с ковид кризата. Инструктирахме нашите състезатели как да се предпазват от болестта, как да спазват всички мерки. Ние сме свързани с Китай и имахме необходимата информация за това много по-рано. Бяхме подготвени. Мога да кажа, че както бях един от първите, които говореше за коронавирус и заболяването и никой не ми вярваше,

сега ще бъда и един от първите, които ще кажа – вярвам, че коронакризата си отива

През второто шестмесечие на 2021 година ще се отворят и състезания, и семинари, и обучения. Животът ще се върне към нормалния си ритъм.

Това е свързано, разбира се, и с навлизане на ваксините. За мен лично това е единственият изход. Коронавирусът ще остане, но средствата, които науката създава, са нещото, което ще ни помогне. Нациите и състезателите, които първи решат този въпрос, ще могат да пътуват свободно, да не се притесняват, ще бъдат по-малко застрашени. Особено хората, които по-активно се състезават. Затова трябва да сме от първите, които трябва да вземат мерки. Лично аз при първа възможност ще използвам ваксина, за да се върна към нормалния си начин на живот. Не се притесняват от това, вярвам на науката, имам информация по въпроса. Личен избор е, но аз съм готов да го направя.

Използвам възможността да пожелая на всички ваши читатели много здраве и късмет през новата 2021 година.

Да имат позитивно мислене, да не се тревожат, да не се притесняват

Както се казва в бойните изкуства, още малко гардът трябва да е вдигнат. Да спазваме мерките, да се пазим, докато нещата се поуспокоят. Важно е да не сваляме гарда, точно преди края на битката.

NBP.bg, Радослава РАШЕВА