Американец бие тъпана на български сватби отвъд океана

  Не бъркайте по името американеца Лари Уайнър – духът му е български, а сърцето му играе в ритъма на трите четвърти на нашенската ръченица. С колекционерска страст и старание на архивист Лари вече 50 години носи българската народна музика в сърцето си и нашата носия с гордост. Той прави  всичко възможно да открие

стари записи на автентична народна музика

от цяла България – купува, взема от познати, наема от музеи и библиотеки. С помощта на цифров грамофон и специализиран софтуер ги преработва, записва на диск и съхранява в компютърна база данни. Лари познава в детайли нашенски фолклорни състави, тяхната история. Може с часове да разказва за тях, защото освен музиката от старите плочи, той запазва и цялата налична информация – година, изпълнители, текстове на песните, имена на инструменталистите. На съборите и фолклорните фестивали

може да заблуди и най-мустакатия гайдар

че е тукашен изследовател на народното творчество. Произношението на състави, имена на изпълнители е овладял до такава степен, че не може да бъде помислен за чужденец.

Лари е роден в Бостън, но работи и се пенсионира във Вашингтон. По професия е хидроинженер, работи в Държавната агенция за околната среда на американското правителство по проблемите за пречистването на питейната вода.

По време на следването му в Бостънския университет

преподавателят на Лари по физическо възпитание го запалва по народните танци от Балканите. По-късно среща удивителен лингвист, който говори повечето славянски, германски и романски езици, с афинитет към българските танци, който прави семинар за тях.

През далечната 1966 г. Лари идва в България с мечтата да посети селата и да види как народната музика, в която вече се е влюбил, се вплита в живота на хората, заедно с обичаите. От тогава

идва на всеки 5 години за фестивала в Копривщица

Лари се гордее и със сватбата на сина му с пловдивчанката Цвети Досева, дъщеря на проф. Любен Досев, преподавател по кавал в Музикалната академия в Пловдив. Сега тя като певица, две момчета от Русе – кавалджията Валери Георгиев и акордеонистът Борил Печинов, Варол Саачоглу на гайда от Одрин, Лен Нюман от Калифорния с тамбура, и самият Лари на тъпана свирят за

отвъдокеанската група за традиционен български фолклор „Люти чушки“

Лари е и нещо като мениджър на групата – урежда участия на събития предимно във Вашингтон – на български сватби (там живеят около 10 000 българи), на фестивали за традиционна музика, водят семинар за народни танци в Уисконсин, участват в програми на университета в Масачузетс.

Макар че бие тъпана, играе хора и ръченица,

най-възхитителното в Лари е колекционерската му страст

и това, че присърце наблюдава развитието на българския фолклор през последния половин век. Българите имаха особено отношение към народната музика, като към нещо, наложено им едва ли не от държавата. Сега това се промени –

има ентусиасти като мен и в Стара Загора

които съхраняват автентичен фолклор и го разпространяват безплатно, казва Лари. Но от тези времена на „освобождаването“ на българина се роди и един вид протест към народната музика –  чалгата, която аз лично не харесвам. Моят интерес е изворът, кореняшката музика, тази преди 1945 година. Все още записи на плочи се намират в антиквариатите в България. Най-старият запис, който имам, е отпреди 110 години – това е изобщо

първият запис на българска народна музика

Фолк музиката продължава да се развива и днес, смята Лари, вкарват се нови инструменти и техники, но изворът е един и той е важният за мен. Най-ценното в колекцията ми като че ли са ранните записи на Вълкана Стоянова от 30-те години, записите на Иванка Георгиева от Видин, „Кореняшката група“ и Карло Илиев, кавалджията Матю Добрев, „Бистришката четворка“…, списъкът на Лари е безкраен.
В Копривщица

все се ядосвах, че нещо толкова хубаво трае само 3 дни

и след това всички изчезват – за мен беше интересно да намеря хората от селата и съставите им и да поприказвам с тях за музиката и танците. Тогава предложих фолклорен семинар за любители-чужденци на Музикалната академия. През 2005 г.  дойдоха първите 30 души, през 2015 г. се записаха 112. Това са хора от цял свят, които учат български народни танци, пеене и инструменти.

Огромната колекция от автентична българска народна музика Лари

ще дари на Конгресната библиотека във Вашингтон и на Музикалната академия в Пловдив

– с едно единствено условие: всеки студент може да взима дисковете, да прави копие за себе си, но не и да го продава. Досега американецът с българско сърце е дарил 557 диска, с което може да бие всички рекорди за най-богата колекция на българска народна музика. Но и нещо повече – с прилежното каталогизиране Лари Уайнър е направил от своето хоби жива библиотека на българския дух.

НБП, Габриела КАЧЕШМАРОВА