Акад. проф. д-р Григор ВЕЛЕВ: Винаги съм бил оптимист за бъдещето на България

Стара Загора е от най-красивите и модерни български градове

Акад. проф. д-р Григор Велев е лекар-клиничен патолог. Основател е на катедрата по обща и клинична патология в разкрития през 1984 г. Висш медицински институт (ВМИ). Ръководи катедрата и преподава в продължение на 16 години. През целия период на работа във ВМИ работи за оборудване на новоразкритата катедра, както и за създаване на преподавателски екип от асистенти. През 1989 г. е избран за Ректор на Медицинския институт. Автор е на 137 научни публикации, на учебника по Обща и клинична патология, по който студентите по медицина в България учат вече почти 40 години. Автор е на две научни монографии.

През 2004 г. акад. Григор Велев възстановява закритата през 1947 г. от комунистическия режим Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ). От тогава до сега е председател на БАНИ.

През 2006 г. Политическата партия „Обединение на българските националисти „Целокупна България“ издига кандидатурата му за президент на Р. България. От 2018 г. е почетен председател на ПП „Български национален демократичен съюз „Целокупна България“.

Акад. Григор Велев е автор на редица монографии като „Национализмът“, „Българския национализъм и неговото бъдеще“, „Българската национална кауза“ и „Диктатура, терор, геноцид шовинизъм – фундаменти на комунизма, фашизма и националсоциализма“, 10-томната „История на българите от Македония“ и последната – „Чуждопоклоничеството към великите сили и българските национални интереси“.

Ръководител е на екипа на БАНИ, който написа „Българска национална доктрина – България през ХХІ век“. Автор е на над 300 публикации в пресата, посветени на актуални проблеми на българската нация и държава.

…

– Акад. Велев, от началото на 2019 г. „Национална бизнес поща“ започна дебат под надслов „Задачата на годината“. Каква е тя, според Вас, за българите, за политиците?

Акад. Григор Велев с гостуваща в Българска академия на науките и изкуствата с делегация от Република Казахстан, сн. архив БАНИ

– В момента България се намира в сложна политическа и икономическа ситуация. От една страна наблюдаваме съживяване на икономиката (достигнахме 3.6 вътрешен икономически продукт), от друга административен хаос, който породи небивала корупция, демографска криза, голяма криминална престъпност.

Задача на годината, според мен, следва да бъде

възстановяване на държавността на всички нива на българската държава

От тук нататък можем да подредим по приоритети – електронно правителство, реформа в правосъдната система, реформа в образованието, реформа в здравеопазването, повишаване заплатите на работещите в сферата на здравеопазването и основните пенсии.

– Кои са най-важните национални каузи, които трябва да отстояваме?

– През периода 1995-97 г. под мое ръководство се формира екип от учени, който създаде „Българска национална доктрина – България през ХХІ век“. Голямата заслуга на екипа бе, че формулира българския национален идеал на България за ХХІ век, а именно:

„СВОБОДНА, НЕЗАВИСИМА, ДЕМОКРАТИЧНА И СИЛНА ИКОНОМИЧЕСКИ БЪЛГАРИЯ, ДУХОВНА ОБЕДИНИТЕЛКА НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ И ОПОРА НА БЪЛГАРИТЕ ПО СВЕТА.“

Всеки елемент от националния ни идеал представлява национална кауза, която следва да реализираме в определен период от време. Въпросът на деня е да се приеме като официален документ „Българската национална доктрина. България през ХХІ век“ и да започне да се работи по реализиране на посочените в нея национални приоритети.

– През годините обществено-политическият дебат по оста ляво-дясно премина в дебат по оста неолиберализъм-консерватизъм. Смятате ли, че има вълна на преосмисляне на неолибералните ценности и на какво се дължи тя?

– За да отговоря на Вашия въпрос, следва да отговоря на въпроса що е либерализъм и що е консерватизъм.

Либерализмът (от латинската дума liberalis, означаваща „присъщ на свободата“, „благовъзпитан“, „учтив“, „щедър“) е морална концепция и политическа философия, също идеологическо течение, което  отстоява свободата и равенството като основни човешки ценности.

Основните ценности на либерализма са личната свобода, социалният прогрес, веротърпимостта

Либералното управление предполага свобода на мисълта, свободно обменяне на идеи, пазарна икономика, основана на частното предприемачество и инициатива, прозрачност на управлението, но също и ограничения върху властта на църквата (и подобни религиозни институции) и на правителството. Либерализмът отстоява също гражданските права, откритите и честни избори, свободата на печата, свободата на вероизповеданията, свободната търговия и частната собственост. Накрая, либерализма предполага свободни пазарни отношения и неограничена конкуренция. Либерализмът има своите корени в западното Просвещение, но днес терминът обозначава едно широко и разнообразно поле на политическата мисъл. Крайният либерализъм роди идеята за глобализъм. Днес най-ярък пропагандатор на либерализма е фондацията на Джордж Сорос, (американски финансист), която пропагандира доктрината на глобализма за разграждане на националните държави и създаване на универсално общество на земята.

Консерватизмът е политическа доктрина, възникнала след големите обществени сътресения в Европа, предизвикани от Френската революция и последвалите Наполеонови войни. Консерватизмът обединява всички, които се противопоставят на революцията и „модернизацията на обществените отношения“, и

по същество защитава традиционните аристократични и монархически ценности

от епохата на Просвещението, отпреди Великата Френска революция.

Когато говорим за либерализма и консерватизма е редно да говорим и за национализма като доктрина. След Втората световна война се наблюдава процес на формиране на две доктрини за национализма: доктрина на „Агресивния национализъм“, който се изразява с авторитаризъм, тоталитаризъм на една политическа партия, националекстремизъм, шовинизъм, расизъм, антисемитизъм. Агресивният национализъм е доктрината, която използват Хитлер, Мосулини и Сталин; доктрина на „Модерния градивен национализъм“ – той се изразява в патриотизъм, родолюбие, хуманизъм, национално единство и демокрация, държавност, въз основа на която е изградена концепцията за създаване на Европейския съюз.

Авторите на идеята за създаване на Европейски съюз Де Гол, Шуман и Аденауер замислят създаване на Обединена Европа, като „Европа на националните държави“ въз основа на „Докрината на модерния градивен национализъм“.

Днес сме свидетели на широко налагане на крайните либерални идеи, респективно – глобализма за превръщане на Европа на районите, а не на нациите. Наистина

настъпва време за преосмисляне на неолибералните идеи и възраждане на т. нар. „умерен консерватизъм“

чийто привърженик в България е г-н Бареков.

– Ако дебатът по оста неолиберализъм-консерватизъм е предимно дебат за ценности, кои са работещите стратегии за това България да „отлепи“ най-накрая от последното място в европейските класации?

– Днешният социален статус на България (на 27-мо място) е резултат не на либералните и неолиберални тенденции, а наследство от комунистическата система на управление на националното стопанство и трите икономически катастрофи, които трябваше да преживеем при „социализма“. Не случайно Тодор Живков в края на кариерата си заяви, че „социализмът е едно недоносче“. След 1989 г. ние преживяваме период на „неокомунистическо управление“, т. е. постепенен преход към демократично управление и пазарна икономика. Свидетели бяхме на криминална по своята същност приватизация, при която комунистическата номенклатура завладя основните икономически позиции и допринесе за формиране на кастата на олигарсите.

Развихриха се различни форми на корупция, липса на нормално правосъдие

и произтичащите от тях проблеми.

– Защо учените, писателите, интелектуалците на нацията не са така отявлено сред политиците. Този български елит често прави патриотични и категорични декларации, заявява, но има ли чуваемост…?

– Ако направим историческа справка по въпроса за българския парламентарен живот, ще констатираме, че почти 140 г. в Българския парламент доминират полуинтелигентните депутати. Причината трябва да търсим в това, че полуинтелигентните (учили, недоучали) страдат от комплекс за малоценност, поради което компенсират своя недостатък със свръх политическа активност и безпардонност. Техният ограничен политически поглед върху проблемите на страната е причина за щетите, които преживява българската нация и държава.

Тук е мястото да спомена, че когато бизнесмени се захванат с политика, се превръщат в олигарси. Това е една безпардонна каста, която използва политиката за увеличаване на своето богатство

Не трябва да се забравя, че в продължение на 43 г. комунистически режим, българската интелигенция бе смачкана.

Тя бе обезличена и обезкуражена да изявява своето мнение гласно

Така се родиха хиляди интелектуалци шушумиги.

– В изборна година сме. Как Ви изглежда политическата ситуация у нас, точно 3 десетилетия след преломната 1989 г.? Оптимист ли сте за бъдещето на България?

– Винаги съм бил оптимист за бъдещето на България. В момента има паритет между управляващата партия ГЕРБ и БСП. При управлението на БСП през 1997 г. по време на управлението на Жан Виденов България бе доведена до икономическа и финансова катастрофа. По време на 10-годишното управление на ГЕРБ начело с  Бойко Борисов сме свидетели на погазване на държавността, на разрастваща се корупция и контрабанда, неефективна съдебна система, бездействие на службите за сигурност, най-нисък социален статус сред страните в ЕС. Очевидно е, че е

наложително да се осъществи радикална промяна

а тя може да се получи при едни нови парламентарни избори при условие на машинно гласуване.

Тук е мястото да кажа, че коалицията на т. нар. „Обединени патриоти“ се дискредитира с почти ежедневните си раздори.

Аз лично вярвам, че ПП „Български национален демократичен съюз „Целокупна България“ ще поднесе на едни нови избори изненада със своята модерна политическа програма, която ще бъде подкрепена на едни парламентарни избори от голям брой български учени, офицери от резерва и български пенсионери.

– Акад. Велев, Вашите предстоящи професионални проекти, над какво работите в момента?

– През последните няколко години се занимавам с исторически изследвания и анализи. Завърших написването и публикуването на 6 тома от 10-томната (12 книги)  „История на Българите от Македония“, която много добре се посрещна от многобройни читатели у нас и в Р. Македония.

Предстои да излезе от печат новата ми книга „Чуждопоклоничеството към великите сили и българските национални интереси“

Предвиждам да направя обиколка в големите градове на България, за да представя тези две книги пред българската общественост.

– Част от Вашия професионален път е бил свързан със Стара Загора. Впечатленията Ви за развитието на града?

– Стара Загора се развива успешно като голям университетски център в България. Студентската младеж придава жизнен облик на града, който непрекъснато се благоустройва и разкрасява. Стара Загора е един от най-красивите и модерни градове на България.

Моето пребиваване в града остави в мен незаличими спомени от работата ми във ВМИ, както и от общуването ми с видни интелектуалци в града.

NBP.bg, Радослава РАШЕВА